Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Умберто Еко - животът на един гений

  09 Март 2016 458 видяна
(4 гласа)

Има автори, които ни носят огромно удоволтвие от четенето, а творбите на Умберто Еко са толкова силни, че оставят частици завинаги в съзнанието ни. Философ, историк, литературен критик и естет, професор по семиотика. Един човек, а толкова призвания. Един гениален творец, притежател на най-високата литературна награда на Италия. Почетен член на Американската академия за изкуства и литература, основател на "Gruppo 63" – авангардно италианско литературно движение.

Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 г. в Александрия, Италия, а на 19 февруари тази година напусна този свят. Веднага след приключването на Втората световна война той записва „Световна философия и литература" в Торино. Професионалното си развитие продължава като културен редактор в телевизия RAI. Работи като преподавател в Торинския университет, Флоренция и Милано. Издига се до професор, ставайки част от Болонския университет. Просветната му дейност е съсредоточена върху изследвания на семиотиката и медиевистиката. Литературните и философските му приноси от световен мащаб са му донесли 30 титли „Доктор хонорис кауза", връчени му от академични институции от цял свят.

Самият Еко е признал, че зад творческата му работа стоят музикални термини. На 20 години се влюбва в свиренето на флейта. Свидетели на музикалните му изяви са били само най-близките му приятели, той е приемал музиката за вдъхновение. През своя живот е успял да се докосне и до киното. Малко известен факт е, че е участвал във филма „Нощта" от 1961 г. Бил е статист, а визията му е елегантна – черен костюм, стилна прическа и очила.

Гениалният италианец е познат на цял свят не с едно, а с две лица. От една страна е учен, а от друга е непоколебим романтик, но и в двата случая се откроява със своята нестандартна гледна точка. Това, което предизвиква неспирния интерес към творчеството му, и то сред различни поколения, са философските разсъждения и заключения. Редица учени и творци са създали свои теории, но малцина са тези, които гледат с приоритет към възприятието на аудиторията.

В творбите му често се намират отговори на въпроси от съвременното общество. Той разгадава сложни послания от ежедневието на бързоразиващия се свят. Умберто Еко винаги е работил върху философията на езика, подробно е разглеждал ролята на читателя.

Първият му роман „Името на розата" е и неговият шедьовър. Книгата излиза през 1980 г., а екранизацията – 6 години по-късно. Действието се развива в италиански манастир, главни герои са францискански монах и неговият послушник. Главната цел в романа е ръкопис, който притежава важна информация. Бивш член на Светата инквизиция е натоварен да осъществи среща между враждуващи страни, но времето и мястото се оказват неподходящи. Четейки този роман, откриваме както обществено-етични, така и историко-философски теми, а героите са застигнати от мистериозни събития.

„Махалото на Фуко" е сатиричен роман от 1988 г. Той пресъздава теории на конспирацията, алхимията, както и мистичната традиция Кабала. Италианският писател е вложил 8 години труд в тази творба и се подготвя за нея, прочитайки зашеметяващите 1500 книги. „Махалото на Фуко" си остана неговото любимо произведение, а сатирично представените нрави на хората са актуални и днес.

Следващата му творба е постмодерният роман „Островът от предишния ден" (1994 г.) В тази зашеметяваща книга историята се развива около корабокрушенец, който намира своето спасение на изоставен кораб. Безлюдният плавателен съд е здрав, запасен с храна, вода, всякакви стоки и предмети. Единствените пасажери са живи екзотични птици в клетки. Гледката, която се отваря пред главния герой Роберто, е остров, който не може да бъде достигнат, защото корабът е неподвижен. Роберто не само пребивава, но изследва новия си дом и разкрива много за своето детство чрез писма до тайнствената си любима.

„Баудолино" (2000 г.) Главният герой е италианско дете, което притежава изключително богата фантазия и лъжлив език. Баудолино печели сърцето на императора на Свещената Римска империя и той го осиновява. Развивайки фантазиите си, малкото момче постоянно увеличава своята аудитория. Измислиците му са толкова добри, че се превръщат в история. В това произведение Еко прсъздава първоначалните идеи за автентични исторически персонажи.

„Тайнственият пламък на кралица Лоана" (2004 г.) – човешкото подсъзнание и неговите загадки са провокиращите теми, които Умберто представя чрез тази книга. Ямбо е главният герой, който претърпява катастрофа, след която губи спомена за своята самоличност. Завръщането към някогашния живот е огромно изпитание за героя, а великолепният начин, по който ни го показва писателят, е незабравим. Книгата има включени 280 илюстрации, които са повече от зашеметяващи.

„Пражкото гробище" (2010 г.) е приеман за най-противоречивия роман на Еко. Завидна е скоростта, с която книгата оглавява класациите. Мигновени са и критиките към автора. Обвинен е за създаването на антисемитиски сюжет. Симоне Симонини фабрикува и продава компромати на тайните служби на Германия, Франция и Русия, убеден, че е най-лесно всяко зло действие да бъде приписано на евреин. Симоне е единственият измислен герой в този роман, който предизвиква сериозни обществени критики към автора.

„Връща ли се часовникът назад" (2012 г.) – съвременната политика, култура и нрави са засегнати в сюжета на тази книга. Умберто Еко остро атакува вижданията за развития свят, показва как стремително се връщаме към миналото. Модерният свят е истински карнавал в очите на Еко. Писателят ни разказва как хората са заключени между мобилни телефони, интернет, молове и различни програми, които създават нови лица на обикновенните хора.

„Нулев брой" от 2015-та година е изключително успешен трилър. Чрез редакцията на един зараждащ се вестник Еко ни представя как се изнудва и дезинформира аудиторията, за да се достигне възможно най-голям тираж. На пръв поглед историите, които разглеждат журналистите, са истински, но в действителност са измислици. Романът разгадава теории за заговори, разкрива как една редакция извършва долни услуги за своя издател.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани