Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Интервю с писателката Никол Данева

  04 Януари 2016 578 видяна
(1 глас)

Свързахме се с писателката Никол Данева, автор на романите „Шифърът на кръста", „Заклинанието", „13 рози", за да разкаже за своето виждане относно тенденциите в развитието на съвременната българска литература, както и за последния творчески проект, който е завършила наскоро. Ето какво сподели тя за читателите.

Мая Джамбазова: Как се насочихте към професията на писател? Защо избрахте да изразите себе си, използвайки романа, а не друга литературна форма?

Никол Данева: Винаги съм носила вътре в себе си желанието да разказвам истории, още от детска възраст, когато в прозрачната стъклена топка на една гарафа например виждах цял свят, населен с приказни създания... Всяко дете има тази способност, но когато човек успее да разгърне и доразвие въображението си през годините, тя се съхранява и трансформира в непреодолимо желание за творчество. А то вече не е професия, а начин на живот. И ако е вярно, че въображението е окото на душата, то чрез това око аз виждам толкова най-различни светове, сякаш съм изживяла няколко живота чрез героите ми. Те се влюбват, преодоляват препятствия, научават неподозирани истини... и тъй като преживяванията им надхвърлят краткия разказ за някаква случка, всичко това се оформя в роман, понякога дори доста дълъг.

Но всичките ми измислени истории сигурно щяха да си останат във въображението ми, ако не бях се озовала на кръстопът, загубвайки любима работа. По-рано вече бях изживяла едно подобно разочарование, когато киностудия „Бояна" бе престанала да съществува, а аз не само току-що бях завършила кинорежисура в Москва и имах вече две заснети новели (много добре посрещнати), но имах и нови планове за силни, саркастични филми, виждах ги във въображението си... После успях донякъде да приложа режисьорските си умения в създаването на трейлъри, за които подбирах кадрите и пишех текстовете за актьора-диктор. А когато и кабелната телевизия, в която работех, фалира, отдадох се изцяло на измислянето на истории. Вярвам, че всеки проблем идва, за да ни покаже нови пътища, които се откриват пред нас, когато сме принудени да загърбим рутината и да търсим изход от ситуация, която в първия момент може дори да ни се струва безнадеждна. Моят изход беше писателството.

Мая Джамбазова: Какви са предпоставките за създаването на стойностен роман?

Никол Данева: Няколко. Разбира се, може да има стойностни романи, написани в есеистична форма или като поток на съзнанието, люшкащо се между спомени, ирационални разсъждения и откъслечни сцени от битието на героя, но това не е моята тема. Освен да съдържа значимо послание, текстът според мен трябва да представлява интересна и добре разказана история, да бъде така написан, че да грабва въображението на читателя, който да съпреживява на героите, увлечен от въпроса какво ще стане с тях по-нататък. В това отношение съм много благодарна на моя преподавател от обучението ми в Москва, големия режисьор Александър Наумович Митта, който акцентираше върху важността на добрия сценарий, без което условие нито един филм не може да има успех. А всеки сценарий се подчинява на някои драматургични правила. Героят трябва да бъде ярък като образ и силно мотивиран в стремежа си към своята цел, преодолявайки в пътя си към нея всевъзможни препятствия, и излизайки от една безизходна на пръв поглед драматична ситуация, веднага да се озовава в друга, още по-заплетена. В моите романи следвам тези правила, може би, затова и читателите ми казват, че четат книгите ми на един дъх и сякаш виждат действието с очите си.

Мая Джамбазова: Коя от книгите Ви има най-голям успех и защо тъкмо това заглавие се радва на силен интерес от страна на читателите?

Никол Данева: Читателите харесват и „Заклинанието", и пътеписа ми за Аляска, и другите ми книги, а дори и дебютният ми роман „Третият или реквием за един убиец" продължава да се радва на интерес, но като че ли романът ми „13 рози" най-много разбуни духовете, което ме накара да разработя изложените в него хипотези в едно историческо изследване, „Шифърът на кръста". Героите се заплитат в приключения, докато се вълнуват от връзката Орфей-Христос и странните трансформации на орфическия знак „кръст с четири точки", който се появява и в християнската символика, за да изчезне после от нея най-мистериозно, скривайки се сред символите на някои тайни общества... Този роман претърпя няколко издания с големи за условията ни тиражи. И още нещо любопитно - много от идеите и сюжетните ходове от „13 рози" веднага след излизането му по странен начин се появиха и в един друг роман, на една нашумяла българска писателка, но реших да не се занимавам с дирене на права и тъй нататък... Няма смисъл. Темата докосна най-съкровени чувства у читателите, дори получавах отзиви, че благодарение на този мой роман са се увлекли от историята на траките и някои особености на ранното християнство у нас. Което за мен е най-голямата награда като писател.

Мая Джамбазова: Защо вплитате в сюжетите на своите книги исторически мотиви?

Никол Данева: Това идва някак от само себе си. Дирейки отговорите на някои въпроси, героите ми обичат да приемат предизвикателства и да разнищват противоречия. Те правят смели изводи, като търсят и откриват корените на някои днешни неопределености или проблеми в миналото. И навлизайки в една отдавна отминала епоха, аз започвам чрез въображението си да живея в нея, а образите, които виждам, са толкова ярки, че понякога се развиват в отделна сюжетна линия или дори изцяло исторически роман, какъвто е „Трите вещици и Лабиринтът". А това и за мен е едно желано приключение, като пътуване в миналото е...

Мая Джамбазова: Кои според Вас са най-стойностните български литературни произведения за последните години? Има ли новото поколение български писатели своите големи имена?

Никол Данева: Не се чувствам в правото си да коментирам качествата на нашумелите напоследък заглавия. На тези въпроси най-добър отговор ще даде времето, както и читателите, които имат своите предпочитания, често доста различни от някои натъкмени класации и медийни славословения. В това отношение съм напълно съгласна с уважавания от мен Милен Русков, който в едно свое интервю за сайта „Площад Славейков" много остро критикува някои определени кръгове на „богоизбрани", свързани с фондации и ресурси, и оформили нещо като писателска мафия. Така много стойностни творби за съжаление си остават незабелязани в публичното пространство.

Мая Джамбазова: Следва ли родната литература общите тенденции на развитие в това изкуство? Какво не достига на българските писатели, за да поддържат постоянна читателска публика и извън пределите на страната ни?

Никол Данева: Една творба може да следва модните тенденции в литературата и да е напълно безинтересна, а може да е написана традиционно и да приковава вниманието на читателя. А за да излезе на световната сцена, е нужно да бъде подкрепена доста солидно финансово. Но както вече казах, ресурсите в тази сфера са предварително разпределени между хора, които се подкрепят едни други и бранят интересите си със зъби и нокти. Колцина са българските писатели, които сами биха могли да платят за превод на своя творба и да предприемат издаването й в чужбина?

Мая Джамбазова: Служителите в библиотеките от цялата страна излизат на протести. Ще успеят ли да постигнат исканията си според Вас? Библиотеките в страната са често посещавани напоследък. Подновява ли се интересът на българина към книгите?

Никол Данева: Над входа на библиотеката на Рамзес II имало надпис: "Лек на духа". А друг надпис, на Ерфуртската библиотека, гласи: "Тук мъртвите живеят, тук немите говорят". Ролята на тези съкровищници на духа е неоценима, а за труда си служителите им трябва да бъдат достойно възнаграждавани. Сега е в ход програма за подкрепа и обновяване на библиотечните фондове, което е чудесно, затова и интересът към библиотеките все повече ще нараства. Не е без значение и фактът, че мнозина любознателни читатели не могат да си позволят да закупят всички онези книги, които биха искали да прочетат и е добре, че библиотеките все повече ще предоставят тази възможност. Но как да стане това, ако няма кой да дойде на смяна на старото поколение библиотекари? Младите специалисти отказват да работят при тези условия и има опасност нашите книжни съкровищници наистина да останат без своите пазители, раздаващи лек за духа. Силно се надявам управниците да се вслушат в исканията на библиотечните служители. Подкрепям ги, а моята съпричастност към делото им се състои в това, че периодично дарявам книги, а сега съм подготвила едно значително количество от романите ми и по случай идващите празници ще ги разпратя по библиотеки из цялата страна.

Мая Джамбазова: На какво се дължеше според Вас дългосрочното затишие в четенето на книги в България през 90-те? Какви бяха предпоставките да бъде превъзмогнато това явление?

Никол Данева: Затишие? Може би е силно казано. Който обича да чете, не се е отказвал. По-скоро тенденцията беше друга. През 90-те се отвори пазарът и по сергиите се появиха покрай стойностните книги и какви ли не еднодневки, дело на различни издателства с ниски критерии, търсещи само бързата печалба, затова и мнозина читатели просто се отдръпнаха. Радостно е да се отбележи, че от доста време ситуацията е променена и за любителите на качествена литература има вече голям избор. А като че ли и младите все повече се увличат от четене – вижте само колко много от тях са забили нос в електронните четци в метрото! Струва ми се, че расте едно страхотно младо поколение, необременено от илюзиите и заблудите на нас, по-възрастните, които трябваше да минаваме през всичките катаклизми на прехода. Младите са родолюбиви, любознателни, открити – поне аз имам такива впечатления от наблюденията си, и се надявам да не греша, защото бъдещето на страната ни е в техните ръце.

Мая Джамбазова: Подготвяте ли нова книга, която да издадете в близко време?

Никол Данева: Току-що завърших един сценарий за филм, който ми възложиха. Той е на младежка тематика и с актуално послание, с много приключения в миналото и днес, с обрати и схватки, и с един много известен герой от нашето минало, чието име е легенда... И повече не мога да кажа. Живот и здраве, ако стане на филм, ще бъде интересен за зрителите, надявам се, а освен това те ще научат и някои неизвестни, но много любопитни факти от историята ни. Намерението ми е да го обработя още малко, за да стане на книга, която може да излезе и преди филма.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани