Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Джейн Остин - реализмът в любовта

  25 Август 2015 442 видяна
(1 глас)

Нежният романтизъм, преплетен със суров реализъм, хаплива ирония и остроумие превръщат книгите й в любими романи на поколения читатели. Социалната насоченост на творбите й и проницателните наблюдения на човешката природа и взаимоотношения я превръщат в една от най-ярките писателки в английската литература. Джейн Остин – име, което е получило достойно място на рафтовете на всяка библиотека и в женските сърца по целия свят.

Джейн Остин се вдъхновява да пише още от детските си години. Родена е през 1775 г. в Стивънтън, Хампшър, в уважавано семейство с ограничени материални възможности като седмо дете и втора дъщеря. За живота й знаем малко – предимно от спомени на семейството и оцелялата й кореспонденция с най-близкия й човек – сестра й Касандра. Знаем, че е учила в Оксфорд, след което е изпратена в пансион, където изучава вероятно френски, правопис, бродерия, танци, музика и може би драма.

Не се задържа дълго, тъй като семейството не може да си го позволи, но когато се прибира у дома, не спира да чете книги, да се самообучава и да пише. Изнасянето на представления също е част от обучението й. Между 7-мата и 13-тата й година семейството и близките им приятели играят различни постановки, а Джейн се присъединява първо като наблюдател и после – като участник. Това култивира комедийните и сатиричните й дарби и поставя основата на творческия й стил.

Запленена от света на историите, Джейн започва да пише в подвързани тетрадки. Още в младежките си години създава свои собствени повести, сред които е „Любов и приятелство" от 1790 г. – пародия на романтичната проза в няколко серии от любовни писма. Използвайки тази структура, тя разкрива остроумието и неприязънта си към сантименталната и романтична истерия – особените схващания, които ще характеризират бъдещия й професионален път. На следващата година написва „История на Англия" – историческа пародия в 34 страници. Тези тетрадки, съдържащи повестите, както и кратките й разкази, поеми и постановки, се причисляват към нейната „Ювенилия". Други известни произведения от този период са „Трите сестри", „Красивата Касандра", „Джак и Алис", „Хенри и Елиза", „Катарина" и „Евелин".

През 1794 г. Остин написва и най-амбициозното си епистуларно произведение – „Лейди Сюзън", където главната героиня използва интелекта и чара си, за да манипулира, предава и използва жертвите си, независимо дали те са любовници, приятели или част от семейството й.

Първият сериозен роман на Джейн Остин е „Елинор и Мариан", публикуван чак през 1811 г. със заглавието, познато в цял свят като „Разум и чувства". В изолирания свят на английската провинция, между съперничещите си клерикални семейства, майките и дъщерите ловци на съпрузи, провинциални глупаци и сноби, Джейн Остин открива материала, който й е необходим за създаването на своите романи. „Разум и чувства" е история за две сестри, Елинор и Мариан Дашууд, които олицетворяват респективно разума и чувствата. Когато и двете са изправени пред възможността да бъдат оставени от мъжете, за които възнамеряват да се омъжат, действието се превръща във възхитителна комедия, която не само разкрива схващанията, хумора и несравнимата проза на Остин, но и предлага блестящ поглед върху висшата и средната класа в английското общество в началото на 19 в.

Вторият роман й носи най-голямата слава и признание. „Първи впечатления" може да не ви говори нищо, но за „Гордост и предразсъдъци" със сигурност сте чували. Завършен е като първоначална чернова през август 1797 г., когато е едва 21-годишна, и излиза с новото заглавие чак през 1813 г. „Гордост и предразсъдъци" е един от най-популярните и обичани английски романи, написан за масово развлечение и превърнат от вълнуваща романтична история в остроумна и проницателна сатира на английския провинциален живот. Едно от класическите съкровища в литературата.

Това е история за човешките взаимоотношения и истинската любов – не романтичната и банална влюбеност, а осъзнатият избор на волята, когато цялостно опознаеш някого, когато предразсъдъците изгорят в пламъка на истината и когато вече няма място за гордостта. Елизабет Бенет е най-обичаната Остинова героиня, която смело успява да се пребори с предубежденията си, да израсне и да преоткрие своя любим мистър Дарси.

През 1798 г. Джейн Остин започва и третия си роман „Сюзън", по-късно наречен „Абатството Нортангър" – сатира на популярния готически роман. Книга за замъци, заключени стаи, мистериозни сандъци, загадъчни бележки и тиранични бащи, която създава готическа атмосфера, но с решително сатиричен обрат. Невинното 17-годишно провинциално момиче Катерин Морланд отива на гости в имението на възлюбения си Хенри Тилни. Катерин е запален читател на готически трилъри и мрачната атмосфера в имението провокира въображението й. Героинята открива прокобни елементи дори в най-прозаичните събития и смесва живота с фантазията. Това е роман, който сериозно и несантиментално коментира любовта и брака.

Остин поставя началото и на друг роман – „Уотсънови", който обаче изоставя. Историята разказва живота на недъгав свещеник с малко пари и неговите четири дъщери. Книгата се смята за изследване на тежката икономическа зависимост на жените, но Остин избира да спре работата, след като баща й умира през 1805 г.

„Ема" е романът, публикуван през 1815 г. в чест на принца регент Джордж IV – голям ценител на творчеството й. Това е роман за младежкото високомерие и опасността от погрешното разбиране на любовта. В центъра отново са грижите и трудностите на жените от аристокрацията, а комедийните случки между героите са неизбежни. Героинята Ема Удхаус е красива, умна и богата, но също така разглезена, твърдоглава и надценява собствените си възможности за сватосване. Сляпа е за опасността от това да се бъркаш в живота на околните, а въображението и убежденията й често я подвеждат, докато самата тя не преоткрива истинската любов в лицето на приятеля си мистър Найтли.

„Доводите на разума" (1818 г.) е последната книга на Джейн Остин, смятана от някои за най-остроумната, саркастична и блестяща. Веселият характер и есенният тон я превръщат в любим роман за почитателите на Джейн Остин. „Доводите на разума" разкриват уменията на авторката да пресъздава иронично наблюденията си върху обществените навици, любовта и брака. Ан Елиът е най-възрастната героиня на Остин, изгубила надеждата, че животът ще й предложи нови възможности, срещи и приключения. За нея младостта и щастието са отминали безвъзвратно. Тя трябва да се пребори със себе си и да открие мястото си в света, за да бъде щастлива. „Доводите на разума" възпяват любовта, която позволява на жената да се издигне над бедността и задушаващите обществени убеждения, ограничаващи жените.

„Мансфийлд парк" (1814 г.) е романът на Остин, който й носи най-големи приходи. Епична морализаторска история, която обаче често остава пренебрегвана от любителите на авторката. Може би ще се запитате защо се получава така. „Разум и чувства" е книга за балансирането на емоциите и разума, „Гордост и предразсъдъци" е книга за склонността да съдиш твърде бързо, „Ема" е книга за израстването и зрелостта, а „Доводите на разума" – за втория шанс. Но темата на „Мансфийлд парк" не може да се опише толкова лесно. Дали е алегория на регентска Англия, дали е за робството, за възпитанието на децата, или за разликата между външността и същността на нещата? А дали не е едновременно всичко?

Това, което е трудно да бъде възприето, е главната героиня Фани Прайс – тя е срамежлива, плаха, неуверена в себе си, физически слаба и изглежда – за някои твърде досадно – винаги права. Тя със сигурност не е толкова жива и остроумна както Елизабет Бенет, но е уникална, различна от всички останали героини, които се срещат в литературата. Фани получава любовта, която заслужава, чак в последната глава. Няма я силната романтика и стремежа към материално щастие от останалите Остинови романи, но въпреки това книгата запленява читателя с оригиналността и ценностите си.

Джейн Остин оставя след себе си само 6 забележителни романа, но те са достатъчни, за да изтъкнат неповторимия й майсторски стил, сатиричното остроумие, искусност и усет към сюжета. Тя е авторката, която с много любов, чувство за хумор и проницателност успява да сътвори красиви произведения за всеки читател, а посланията й ни пробуждат със своя реализъм в търсене на истината. Не случайно произведенията й имат безброй екранизации.

„Човек, бил той джентълмен или дама, който не може да се наслади на добър роман, трябва да е безкрайно глупав." Но ние, читателите, се наслаждаваме на нейните романи от сърце.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани