Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Малки жени - роман за всяко дете

  18 Август 2015 688 видяна
(1 глас)

За всяка книга си има определено място в нашия живот. Едни идват преждевременно, други закъсняват, а за трети никога не остава време. Хората неуморно градят своите книжни списъци, съставени от произведения, към които задължително се връщат, и такива, които никога повече не биха погледнали.

Някои книги съдържат житейски истини, които е добре да бъдат припомняни през определен период от време – всички ще се съгласим, че „Малкият принц" не е просто „детска" книга. Но има творби, чиято най-голяма сила действа точно в момента, за който са предназначени.

Какъвто е случаят с „Малки жени" на Луиза Мей Олкът. Написана по времето на Викторианската епоха, побрала в себе си издателски устрем, авторова необходимост от пари, подплатени с изконните морални ценности и уроци. Самата авторка не обича да пише за деца и нарича произведението си „морална каша за младите". Съставя романа през 1868 г. за няколко седмици, като не влага особено старание, подобно на онова, което използва, когато пише трилъри. Книгата жъне внезапен успех и донася на писателката трайна слава и финансова независимост.

Романът спада към графата: задължителни детски книги. Ако го четете като възрастен, несъмнено ще забележите, че той е насочен към специфична аудитория. Че стилът на изразяване не е уникален, има опростеност на езика и структурата. Четете ли я като дете обаче, книгата придобива съвсем друг облик. Тя ще ви нанесе морални уроци, без дори да разберете, ще се очаровате точно от простотата, в която се крие красивото. Ще поемете по литературния мост към други времена, ще помечтаете за света и ще се учите от него, както и от неизброимите възможности на собственото си въображение.

Луиза Мей Олкът израства в бедност, заобиколена от посланията на трансценденталистите, които препоръчват да отхвърлим ограниченията и да опознаем себе си чрез вдъхновение и преживявания. Познанството й с Хенри Торо и Ралф Емерсън я подтиква да пише поезия и драма. Семейството й е привърженик на аболиционизма (движение в защита на отмяната на робството), а самата тя подкрепя равните права на жените и е първата, която дава гласа си в официални избори.

Олкът опитва да спечели финансова независимост като актриса и писателка, но работи и като гувернантка, учителка, шивачка, перачка. Започва с романтични истории в местни вестници, експериментира в различните стилове на художествената литература и добива умения и увереност. След като избухва Гражданската война, става доброволец, но заболява от коремен тиф и пневмония, докато се грижи за ранените. Измъчвана е от болка и слабост до края на живота си.

На основата на този житейски опит се ражда романът „Малки жени", базиран на собственото й семейство и детските спомени на писателката. Описва историята на четирите момичета Марч, които съзряват в Нова Англия по време на войната. Бащата служи като свещеник на фронта, а сестрите са оставени сами у дома с любящата си майка. Петте жени живеят в бедност, но се опитват да извлекат най-доброто от това. На Джо, Ейми, Бет и Мег се налага бързо да пораснат и да се справят с трудностите, които животът непрестанно им поднася.

„Не обичам да мисля за това, че трябва да порасна, да се превърна в една мис Марч, облечена в дълга рокля и с вид на китайска принцеса."

Думи на Джо, която е прототип на самата писателка – мъжко момиче, отдадено на литературата. По-голямата сестра Ана е модел за Мег, която е красавица и живо се интересува от чуждото мнение. Елизабет е портретирана като нежната Бет – тиха, скромна и обича да свири на пияно. Еквивалент на младата сестра Мей е Ейми, малкото момиче, което често иска да бъде център на вниманието. Те преминават през много житейски приключения заедно със съседското момче Лари – приятел, който непрестанно е до тях. Научават важни уроци, моделират характерите си, променят се, израстват и достигат до етикета „малки жени".

А историята им е актуална и днес. Защото човешките емоции, които изпитват - от тъгата, ревността, гнева и гордостта до търпението, радостта и щастието, са валидни за всички нас, без значение в кой век живеем. Колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите.

Някои се питат защо има морални препратки в книгата? Романът е базиран на творбата на религиозния писател Джон Бъниан, който през 17 век написва „Пътешествието на пилигрима" – алегоричен израз на християнския живот. Така момичетата още от малки играят на пилигрими и научават едни от най-важните човешки уроци.

„Товарите ни са на гърба ни, пътят ни е пред нас, а стремежът към доброта и щастие е нашият ориентир, който ни помага да избегнем грешките или да преодолеем различните трудности, за да стигнем до умиротвореността, която всъщност е истинският небесен град."

Добродетелите в романа се ценят по-високо от таланта, богатството или красотата:

Жертвоготовност: „Знаете ли какво можем да направим – обади се Бет, - нека всяка от нас купи за мама, а не за себе си, по нещо за Коледа."

Загриженост за другите - те даряват коледната си закуска на бедно семейство: „Това бе една много щастлива закуска, макар че те самите не се докоснаха до храната; и когато момичетата си тръгнаха от този дом, оставяйки спокойствие след себе си, те според мен бяха най-щастливите същества в този град, а не малки гладни деца, отказали се от закуската си и задоволили се единствено с хляб и мляко в коледната сутрин."

Желание за помощ: „По света сигурно има стотици същества като Бет, тихи и стеснителни, кротко стоящи в своя ъгъл и очакващи да бъдат извикани на помощ. Хора, които живеят единствено за другите и са толкова щастливи от това свое съществуване, че никой не забелязва техните жертви. И всичко това продължава до мига, в който малкият механизъм в сърцето престава да действа и сладкото слънчево същество изчезва, като оставя след себе си сянка и тишина."

Радост и чувство на сигурност от семейното щастие: „децата трябва да си останат деца колкото може по-дълго."

Скромност: „суетата е в състояние да унищожи дори един гений. Няма опасност истинският талант и добротата да не бъдат забелязани и оценени, дори ако трябва да се изчака известно време, за да стане това."

Смирение: „не позволявай на гнева да засенчи слънцето, простете си една на друга, помогнете си и започнете на чисто новия ден."

Майката съзнава, че се бори за доброто на децата си, а не за своето собствено: „Когато при някое свое избухване срещнех уплашения или учуден поглед на някоя от вас, това за мен бе много по-голямо обвинение от всякакви думи. В същото време любовта, уважението и доверието на моите деца са най-голямата награда, която бих могла да получа за усилията си да бъда жената, на която те биха искали да приличат."

Как да бъдеш приятел: „бедността рядко отблъсква искрения приятел."

За работата: „предпазва от униние и лошо настроение, полезна е за здравето и за духа ни и в много по-голяма степен от парите или модата е източник на сила и независимост."

„Важното е да докажете, че цените времето и можете добре да го използвате. Тогава младостта е изпълнена с наслада, старостта носи много по-малко разочарования и животът на човека е щастлив, независимо от бедността."

Да понасяш трудностите с усмивка: „зад облаците винаги има светлина."

Цялата книга е изпъстрена с въпроси за правилното и грешното, за доброто и лошото, и за решенията, които вземаме. Затова някои я смятат за подходяща за всякакви възрасти.

Тя е необходим младежки роман, който пренася в друго измерение читателите, но запазва връзката със собствения им вътрешен детски свят, който тепърва се учи на доброта, милосърдие, на значението на семейството и приятелите. Най-вече на различните проявления на онова нещо, което може да се променя, но най-хубаво е, когато остава завинаги – любовта. Историята разкрива различните й нюанси, нейната безпрекословност и неустоимост. Тя е показана чрез всекидневието на едно семейство, чрез малките неща, които изразяват най-големите ни емоции и чувства.

Никой не може да даде отговор защо художествената литература ни докосва, а класациите по красота и креативност винаги се различават. Защото съвършенството крие много лица. За всяко едно има определено време, когато да приемеш неговия чар, дух, фантазия и неповторимост.

Книгата, предназначена за младежи, на моменти е твърде сантиментална и морално обременена за някои, но тя е и пътеводител за идеалисти. Каквито са децата. Те все още вярват в доброто и промяната към него, бягат от конвенционалното и от границите. Децата, които, вдъхновени от героините, се учат на любов, вяра и търпение.

Това е роман за отношението ни към другите, за семейството, живота и трудностите, които неизбежно го съпътстват. Така че, ако погледнем по детски на него, можем спокойно да се отправим по пътя на съзряването, заедно с Джо, Ейми, Бет и Мег, а също и Лари. А ако не успеем да се разделим със семейство Марч, на среща идват трите продължения на поредицата – „Добри съпруги", „Малки мъже" и „Синовете на Джо".

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани