Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Смяна на огледалата от Аксиния Михайлова

  10 Август 2015 401 видяна
(2 гласа)

На 4 август от 19:00 в Арт салона на Радио Варна, на бул. "Приморски" 22, се състоя представянето на последната стихосбирка на отличената с награда „Гийом Аполинер" поетеса, преводач и учител Аксиния Михайлова. Виолета Тончева, която бе натоварена със задачата да сподели впечатленията си от „Смяна на огледалата", започна изложението с кратка биографична справка за авторката. Тя сподели: „За мен е привилегия, че мога да представя Аксиния Михайлова." Тончева разкри интересни факти от професионалния път на поетесата.

По време на представянето, Аксиния Михайлова взе думата и разказа за антологиите с латвийска и литовска поезия, които е съставила. Тя каза, че е работила с университетски преподаватели при подбора на стихотворенията. Дори е имала конфликт с колегите си, когато е поискала да включи поезия от авторка, лежала в затвора за наркотици. В хода на изложението бе изтъкнат фактът, че латвийски говорят над милион и половина души и затова е важно да се познава културата на тази езикова общност. Също така бе споменато, че съществува латвийска поетична школа в Америка.

По отношение на наградите си, Михайлова каза, че във Франция едно отличие задължително осигурява тираж, докато в България това е изключение. Тя заяви още, че френската й награда е помогнала да бъде изкупена последната й българска книга. За изключително ценен смята призът „Христо Фотев", тъй като поетът, чието име носи отличието, е близък с творчеството си до нейния натюрел. Аксиния Михайлова разказа и за състоялите се във Франция нейни представяния през ноември 2014-та и февруари 2015-та. Събитието, организирано в Бретан, през тази зима е било пълно и не липсвали желаещи за разговор и автограф.

Критикът и филолог по образование Виолета Тончева продължи с разбор на „Смяна на огледалата". Тя обрисува изданието на „Жанет 45" със следните думи: „Огледалото е може би измамно себевъзприятие и от тук идва необходимостта за промяна."; „Иска, настоява, а може би крещи стихотворението, дало заглавието на книгата."

Тонева сподели още, че първото стихотворение от поетиката е програмно. Лирическата героиня в него се учи да обича себе си и гъвкавото й тяло се учи да привиква с аскезата. Тя не подозира колко много смърти я чакат в онези прозорци към морето, през които гледа. „Повечето (поеми) варират от тази тема, тя е извечната тема за любовта." Любовта не само към мъжа, но и към морето, птиците, живота.

Задълбоченият разбор на критика накара Михайлова да вземе отново думата. „Изкарвам си хляба в българското училище..." „За мен е важно младите деца да ги накараш, да ги дръпнеш да прочетат нещо." „А другото се учи в Софийския университет".

Тонева продължи с още няколко думи, отбелязвайки, че френската литература пречупва света през езика, българската - през образа, а Аксиния Михайлова владее и двата стила и затова поезията й е толкова добра. На финала авторката прочете част от поемите в представената книга, сред които: „От другата страна на свободата", „Късен урок" и „Смяна на огледалата".

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани