Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Джоан Харис - вдъхновение, поръсено с шоколад

  08 Август 2015 514 видяна
(3 гласа)

Какво се крие извън кутията с шоколад? Още шоколад. И много вдъхновение, красиви думи, аромат на прясно изпечени сладки и кроасани, домашно вино и мечти. Щипка вълнение, стрък изкушение, два-три грама напрежение, обилно залети с голяма доза фантазия. Поднесени на порции равномерно, старателно, вълшебно от английската писателка с френски корени Джоан Харис.

„Рим е сладоледът, който изядох, без да си платя, в миниатюрно ресторантче край реката."

Според авторката вкусовете и ароматите са особено емоционални за нас, тъй като още като новородени ние изпитваме света чрез тези две сетива. Освен удобен начин за отразяване на различни култури и далечни места, те са полезен индикатор за личността. Затова храната има голямо присъствие в нейните книги.

Писателката се ражда в Барнзли, Англия през 1964 г. За кратко живее над сладкарницата на английския си дядо. А семейните ваканции прекарва в слънчева Франция. Неслучайно в продължение на 15 години Джоан е учител по френски език. През това време публикува три романа. Първите два не добиват популярност, но последният завладява сърцата на хиляди хора и й донася признание, слава и известна финансова независимост.

Романът, който успява да я откаже от преподаването в ползва на творчеството, е „Шоколад", вдъхновен от детските спомени за „великденските карнавали и шоколадовите магазини с претрупаните им витрини" във Франция. „Исках да напиша книга за конфликта между удовлетворението и вината, където централна метафора е шоколадът."

Джоан Харис пише за хората и техните взаимоотношения в едно затворено общество. А ароматният букет от ванилия, шоколад и канела, примесен с мляко, кокос и бадеми, метафорично отговаря на всеки един от тях.

Виан Роше идва в малкото селце Ланскене, заедно с дъщеря си Анук, отваря сладкарница точно срещу камбаните на паството и подготвя шоколадов фестивал за Великден. Това никак не се харесва на местния отец Рейно. В едноименния филм, с участието на Джони Деп и Жулиет Бинош, вместо свещеник има кмет, за да не бъде обидена католическата общност. Авторката пояснява, че Рейно е образ, който използва своята идеология, за да упражнява контрол върху хората и погрешно интерпретира религията, за да наложи своя дневен ред. А магията на Виан идва от любовта и разбирането й към другите, от вълшебството на ежедневните неща, съчетано с топлите човешки качества и чаша шоколад.

Следващата книга на вкусова тематика – „Къпиново вино" ни пита следното: „Представете си, че можете да бутилирате една година от миналото си. Коя точно ще бъде? Кое време на годината? На какво ще мирише? Какъв вкус ще има ?" Това е историята на Джей Макинтош – писател на криминалета, отдал се на меланхолия и алкохолизъм. Докато случайно не открива 6 бутилки с домашно приготвено вино, наследство от стар приятел. Те са ключът към ново начало и водят героя към малкото селце Ланскене, където го очакват две мистерии, но също спокойствие, любов и помирение.

Трилогията за храната приключва с „Петте четвъртини на портокала". Действието този път се развива близо до Анже и разказва историята на една вдовица и трите й деца, на фона на немската окупация. Съдбоносната среща с Томас Лайбниц, германски войник, ще поведе децата към предателство, изнудване и лъжи.

Един живот по-късно, Фрамбоаз, последната оцеляла от злополучната група, се завръща под друга самоличност в селото, в което е родена, за да започне отначало с малък ресторант. Но миналото все още я преследва и отговорите на неразрешената мистерия могат да бъдат открити само в шифрованата книга с рецепти на майка й. "Това отново е нещо различно. Усещане за спокойствие. Когато една рецепта е изпълнена перфектно... Това е чувството, което ми подсказва, че всяка жена може да бъде красива в очите на човека, който я обича." Става дума за любовта, която може да ни спаси, и за храната като посредник на дълго отлагано примирение между майка и дъщеря.

Джоан Харис разказва историите си от няколко гледни точки – главите са написани от името на различните герои, „защото историята никога не е една, не е абсолютна и никога не е просто история". А повествованията й са изключително всеобхватни и се простират в различни жанрове. Автор е на 14 романа, два сборника с разкази и три готварски книги.

Много интересни са кориците на романите й. На гърба на някои от тях стои снимка на член от семейството. Този човек обикновено е лицето, на което е посветена книгата – нейната прабаба в „Шоколад", английският й дядо в „Къпиново вино", френската й баба в „Петте четвъртини на портокала" и майка й в „Крайбрежие".

Авторката не си поставя ограничения, издава „Блажени безумци", където ни пренася в 17 в. и ни казва „обичай рядко, но завинаги" и „от определена височина всеки изглежда по същия начин - мъже, жени, злодеи, крале - сякаш класата и щастието са просто въпрос на гледна точка". Публикува сборник с разкази „Истории оттук-оттам", в който бяга от познатата линия, за да изследва света и неговите чудатости. Стига и до криминалния жанр със своите „Джентълмени и играчи".

В „Бонбонени обувки" се завръща към света на Виан Роше и проследява порастването на дъщеря й: „Децата са като ножовете, казваше майка ми някога. Нараняват ни без да искат. И въпреки това ние се притискаме към тях, прегръщаме ги, докато кръвта ни тече." Написаната под формата на блог „Sineokomomche" е причислена към успешните психологически трилъри. „Котка, шапка и въже" е следващият сборник с разкази, а „Рунически знаци" и „Руническа светлина" ни потапят в света на любимата й скандинавска митология.

Пише благотворителна колекция за глобалното затопляне. И отново идва в Ланскене, за да разкрие събитията в съвременна Франция и дебата за забраната на мюсюлманския воал – никаб. Темите за идентичността и отчуждението, заложени в предишните книги, са представени по нов начин в „Праскови за кюрето", чието първо заглавие е „Праскови за Рамадан."

Тук виждаме променения и отхвърлен от паството си отец Рейно, обвинен в подпалвачество, който заедно с Виан се бори срещу общ противник, докато политиката на 21 век навлиза в техния досегашен безвременен свят. А в селцето сякаш всичко си е същото – по калдъръмените улички и изоставените цехове за щавене на кожа край реката. Промяната ухае на тамян, подправки, зелен и ментов чай и има минаре, обърнато към църквата. Ароматите се смесват, но не всички хора приемат културния микс. Виан остава, за да разкрие мистерията на новодошлата Инес Бенчарки, самотна майка с дете, която настоява за носенето на никаб. И докато „Шоколад" проследява времето на Великите пости, то „Праскови за кюрето" отразява Рамадан.

„Има нещо много успокоително в ритуала на приготвяне на сладко. Разказва за мазета, пълни с конфитюр, за стройни редици от буркани върху рафтовете на килера. Разказва за зимни сутрини и купи с млечен шоколад, с дебели филийки пресен хляб и прасковеното сладко от миналата година, като обещание за слънце в най-тъмната част на годината. Говори за четири каменни стени, покрив и за сезоните, които се връщат на същото място, по същия начин, година след година, с приятна интимност. Това е вкусът на дома."

В книгите на Джоан Харис има много повече от колекционерски рецепти и аромати. Храната резонира с хорските чувства и емоции, сблъсква общности и култури и ги слива в едно. Писателката бавно поднася, плато след плато, общочовешки истини от вълшебното меню на ежедневието, където толерантност, разбирателство и любов са основните специалитети. А начинът, по който гледаме на другите, е желаната подправка, подобрена, подсладена и обърната към света. Защото това е нещо, което всеки от нас може да си позволи. „Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко. Живо."

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани