Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Поглед върху Жътварят от Тери Пратчет

  17 Април 2015 558 видяна
(4 гласа)

Най-мрачната жътва на света, че и отвъд

Представете си, че сте безсмъртни. Представете си, че смъртта е функция на времето, а времето е само измерение на битието, касаещо другите, но не и вас. Представете си, че имате огромен часовник, който не просто казва на Вселената кое време е, а обяснява на времето какво всъщност означава време. Малката стрелка на този часовник за периода на вашето съществуване ще направи само една обиколка на циферблата. Представете си, че до завършване на тази обиколка остават само няколко дни, след които всичко ще свърши.

По-лесно би било да си представите живота си като пясъчен часовник, в който пясъкът преминава от бъдещето към миналото през тясното гърло на неизменното настояще, а вече се е стигнало до там, че има натрупано доста повече минало, отколкото бъдеще. Накрая си представете, че всичко това не е просто метафора, защото на света съществуват много по-малко метафори, отколкото предполагате. Пак си представете, че сте безсмъртни, но краят ви все пак наближава и скоро няма да ви има, въпреки се сте на практика вечни. А не искате да идва този момент, защото без вас след вас няма да има нищо.

Какво ще направите? Можете да се вкопчите в своята същност и да я отстоявате, знаейки все пак, че накрая ще се окаже, че не си е струвало чак толкова усилията. Защото сте мъдри, видели сте всичко и знаете как стоят нещата. Можете да зарежете всичко и да чакате последното движение на часовниковата стрелка и настъпването на неизвестното, защото така е най-лесно. А можете и да вземете косата и да продължите да изпълнявате дълга си, защото името ви е Смърт, а ако имахте презиме, то щеше да е Дълг. Работите с коса, която не е просто остра, а притежава самата същност на остротата и излъчва абсолютна наточеност, дори на сантиметри от последния атом метал по острието. С нея замахвате и режете нишката, свързваща тялото към безтелесната форма на всичко живо и никой досега не е успявал да се размине с това простичко действие.

Понякога тези, които срещате, и на които е дошъл редът, залагат приключващия си живот и ви предизвикват на партия шах или покер, само и само за да се осъзнаят като жалки губещи, но това не ги прави антипатични за вас. Напротив. Понякога си затваряте очите и с примигващо пламъче в погледа обявявате четирите си аса за губеща ръка спрямо трите им дами, защото усещате, че заслужават жеста и защото сте великодушни и искате да си го позволите. А сега идва вашият ред и някой трябва да използва вашата коса върху вас и да узурпира вашата територия, да сложи ръка на всичко, което през цялата вечност досега сте вършили.

Представете си, че жънете огромно житно поле клас по клас, защото, образно казано, така сте свикнали да боравите с косата при събирането на душите, а утре някой ще заформи буря, която ще съсипе цялата събрана реколта. Да предположим, че и това не е само метафора и че знаете, че няма вие да сте жалкият губещ в играта, макар и да не осъзнавате превъзходството си, чувствате, че така трябва да бъде.

Представете си, че ваш дълг е да следвате висши повели стриктно и да ви е забранено да се месите, но да имате силата да промените нещата, когато чувствате, че не са справедливи. И сте го правили два-три пъти, а още не знаете дали ще ви се размине. А трябва да го направите още веднъж. Ако го направите както трябва, това ще е последният път. Просто трябва да се вслушате в себе си, а не в правилата. Но все пак правилата са важни и нарушаването им може да унищожи света. Както и да е, важното е да има справедливост, за да се запази надеждата, иначе за какво е всичко! Можете ли да си представите всичко това? Не? Не можете дори да си го представите, а какво ли му е на Смърт от Света на Диска, който може и който, съчетавайки време и безвремие, живее в къща, по-голяма отвътре, отколкото отвън и въплъщава Всичкото на световете.

Смърт от Света на Диска е достатъчно запознат с нещата и не крие слисването си от това как човеците могат сами да усложняват ненужно съществуванието си, както и възхищението си от това, че мога да се будят охотно всяка сутрин и да не полудяват, изправяйки се пред жалките си житейски перспективи (поне от негова гледна точка). В "Жътварят" метафорите изобилстват, човеците са житни класове, един умрял и възкръснал магьосник търси начин да се върне за постоянно към умрялото си състояние, а безсмъртният Смърт се оказва в ролята на смъртния Бил Порталски, и размахвайки достатъчно острата си коса се пита "На какво може да се надява житото, освен на добрите грижи на жътваря?".

Има искрен смях, искрени сълзи, говори се за навици, които не е лесно да загърбиш (живота например), задават се много въпроси (например "Лесно ли е изведнъж да се окажеш смъртен, или безсмъртен, а да не искаш да си?" и "Как да пропилееш оставащото ти време, ако никога не си предполагал, че ще се наложи?"), а отговорите не са лесни. А и кой е казвал, че трябва да бъдат?

Послепис: "Към книгите трябва да се отнасяме с уважение, защото думите имат мощ. Съберете достатъчно думи на едно място, и те могат да променят пространството и времето", казва сър Тери Пратчет. Думите в неговите книги умеят да променят времето и пространството за този, който ги чете, и да правят живота по-забавен и интересен. И това никак не е малко. Мир на праха му.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани