Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Оноре дьо Балзак: за Дядо Горио и невъзможната любов

  07 Април 2015 672 видяна
(1 глас)

Соченият за създател на класическата форма на романа, както и за основател на Реализма в европейската литература, Оноре дьо Балзак е роден във френския град Тур на 20 май 1799 г. Детството на писателя не е особено щастливо. Малкият Оноре е отгледан от дойката си. Като ученик не се справя добре, но все пак успява да завърши право в Сорбоната. Първоначално работи като нотариус, но не след дълго решава, че ще се занимава с писателска дейност. Въпреки че първите му произведения нямат успех, Балзак не се отказва и продължава литературните си занимания.

Голямата любов в живота на писателя е дъщерята на украйнско-полски благородник Евелина Ханска. Лейди Ханска обаче е омъжена за двадесет години по-възрастния от нея земевладелец Вацлав Хански. Двамата имат пет деца, но единствено дъщеря им Анна оцелява. Докато съпругът й страда от тежка депресия, Ханска се отдава на четене на книгите, написани от Балзак.

След като авторът работи под различни псевдоними в продължение на десет години, през 1829 г. публикува посветената на роялисткото въстание в Бретан приказка за злочеста любов "Шуани" ("Les Chouans"). Това е първият текст, който Балзак подписва със своето име. Ханска е заинтригувана от изобразяването на героинята, която движена от истинска любов, защитава обекта на желанието си. Следващата творба, на която украинката обръща внимание, е публикуваният същата година трактат "Психология на брака" ("Physiologie du mariage"), който хвърля сатиричен поглед върху съпружеските отношения и насочва вниманието върху силата на омъжените жени. Когато през 1831 г. излиза романът "Шагренова кожа" ("La Peau de chagrin"), Ханска е ужасена от грубото изобразяване на Феодора.

Впечатлена от творчеството на Балзак, дамата, отчасти от скука, отчасти от желание да повлияе на живота на един велик писател (подобно на сестра си Каролина), решава да изпрати анонимно писмо до автора. В първото си писмо, изпратено от Одеса без обратен адрес и подписано от "Чужденката", тя го критикува за негативния характер на Феодора и го призовава да се завърне към описанието на женските образи от по-ранните му произведения. Балзак е заинтригуван от писмото и в съобщение в "Gazette de France" изразява съжаление, че не може лично да отговори на писмото. Това поставя началото на кореспонденция, започнала на страниците на списанията и продължила като лична десетилетия наред, в която двамата изразяват дълбока привързаност един към друг.

През 1832 г., в Швейцария, където семейство Хански е на почивка, двамата влюбени се срещат за първи път. Скоро след това Балзак започва романа "Séraphîta", който включва персонаж, вдъхновен от дамата. Съпругът й умира през 1841 г., но поредица от усложнения препречват брака на Ханска с Балзак. Семейството й я заплашва, че ще лиши дъщеря й от наследство, ако продължи връзката си с французина. Натискът върху овдовялата дама намалява едва след като дъщеря й Анна се омъжва за полски граф. По това време Ханска вдъхновява Балзак и за романа му "Modeste Mignon" (1844 г.). Писателят се жени за любимата си чак през 1850 г., след което двамата се местят в Париж. Пет месеца по-късно обаче, на 18 август 1850 г., творецът умира.

Най-големият труд на Балзак е епическият цикъл от 95 завършени и 48 незавършени творби "Човешка комедия" ("La Comédie humaine"), който включва романи, повести и разкази. Текстовете обхващат периода от Великата френска революция до края на Юлската монархия и са посветени на облика и нравите на френското общество от това време. Въпреки че историите, разказани в книгите, не са пряко свързани една с друга, доста от героите се появяват повече от един път в различните творби. Самият автор подрежда текстовете в три големи групи: "Етюди за маниерите през XIX век", "Философски етюди", "Аналитични етюди".

Между най-известните произведения от поредицата "Човешка комедия" се нарежда романът "Шагренова кожа" от 1831 г. Книгата е публикувана за първи път, със закъснение от договореното време, не като цял текст, а като серия от разкази в различни парижки списания. Интересът към нея е толкова голям, че тя е разпродадена веднага след като се появява. Това налага преиздаването й месец по-късно, а между 1850 г. и 1880 г. е преиздадена още деветнадесет пъти. Текстът попада в групата на "Философските етюди" и, макар да притежава фантастична основа, подходът на разказване е реалистичен. Литературните критици смятат, че в книгата Балзак използва автобиографични моменти (мансардата, в която живее героят, припомня тази, в която живее авторът, когато започва писателската си кариера; празненството напомня забава, в която участва Балзак; "жената без сърце" препраща към неуспешни връзки на твореца).

Първият читател на "Шагренова кожа" е скандалната писателка-феминистка, подписваща се под мъжки псевдоним – Жорж Санд. След като прочита романа, Санд предвижда успеха му. По-късно текстът вдъхновява немския композитор Гизелхер Клебе за операта му "Смъртоносни желания" (1978 г.), хърватския аниматор Владимир Кристъл за краткия рисуван филм "Шагренова кожа" (1960 г.), руския композитор Юри Ханон за балета със същото име (1990 г.), както и френския режисьор Мариан Бадришани за филмовата адаптация на книгата (2011 г.).

Романът "Йожени Гранде" ("Eugènie Grandet"), издаден през 1833 г., също е включен към цикъла "Човешка комедия". Балзак продължава реалистичния си подход и в този текст. Основната концепция на творбата е критика към алчността и скъперничеството. Книгата има няколко кино адаптации – през 1921 г. в "The Conquering Power", през 1946 г., 1965 г., 1993 г. във филмите "Eugenie Grandet".

Поредицата "Човешка комедия" е продължена от може би най-популярната в България книга на Балзак – "Дядо Горио" ("Le Père Goriot"). Подобно на "Шагренова кожа", романът "Дядо Горио" е публикуван на части в списания през 1834 – 35 г. Двете книги споделят и един общ герой – Йожен дьо Растиняк, който тук все още е наивен студент по право, на когото му предстои преобразяване. Прототип на героя Вотрен е престъпникът Йожен Франсоа Видок. Действието се развива в Париж, а основната тема е стремежът на хората към висок социален статус и готовността им за потъпкване на всякакви морални ценности за постигането му.

Идеята е породена от обществено-политическата ситуация, в която се намира френското общество след поражението на Наполеон при Ватерлоо, когато династията на Бурбоните е върната на трона. В този период се наблюдава нарастване на напрежението между класите на аристокрацията, буржоазията и ниските слоеве на обществото, живеещи под прага на бедността. Книгата е адаптирана за театъра веднага след първото й издаване през 1835 г., а по-късно (1915 г., 1922 г. и 1968 г.) е и филмирана.

През 1846 г. Балзак добавя към "Човешката комедия" историята на "Братовчедката Бет". Сред темите, засегнати в романа, попадат тази за порока и добродетелта, както и тази за значението на материализма във френското общество. Смята се, че образът на Бет е вдъхновен частично от майката на Балзак и от части от поетесата и оперна певица Марселин Деборд-Валмор. Някои сцени с участието на барон Юло са действителни случки от живота на автора, преживени с романиста Виктор Юго. Самият образ на Юло е познат вече от романа "Шуани" (1829 г.). Тук се появяват и срещаният в "Дядо Горио" герой Вотрен, както и познатият от романа "Сезар Бирото" (1837 г.) герой Селестен Кравел. Най-известните адаптации по книгата са минисериалът на BBC от 1971 г. и филмът с Джесика Ланг от 1998 г.

Творчеството на Балзак се характеризира с разнищване на най-тъмните кътчета от човешкото съзнание и неуморима критика към пороците на обществото. Столетия след появата на произведенията, болестите, посочени в тях, обаче остават неизлекувани. Дали "единственото разумно същество на земята" изобщо се развива в морално отношение?

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани