Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Книги оригинален подарък за мъж

  02 Април 2015 2913 видяна
(5 гласа)

Ако са ти взели книжката – намери си друга, важното е да не спираш да четеш. Не зная къде съм го чувал това, може би съм го прочел някъде и съм го запомнил, щото е готино. Хубаво е да помниш неща, които са готини, в които има смисъл и с които тук-таме да направиш хубаво впечатление или да усмихнеш някой свестен тип или типка. Хубаво е и ако не си толкова печен, че да умееш да измисляш готини изречения, да имаш късмета да ги откриваш на места, където ги е оставил този, който ги е написал. Обикновено такива места са добрите стари книги, а да ги откриеш наистина си е късмет, щото трябва да ги търсиш сам или някой да ти помогне и да ти подари някоя. И в интернет ги има, ама... не е същото, просто не е същото.

Докато не се измисли нещо по-добро, книгата си остава най-добрият подарък. Не само, че е най-добрият, просто защото е най-добрият, ами е най-добрият и защото можеш да я подариш винаги, с повод или само от желание. Ще си позволя да парафразирам Камен Донев, който, по повод подаръците, казва, че: "на лош човек – скъп подарък, на добър човек – нищо, той ще оцени". Добрият човек нищо не би оценил по-високо от книгата, ако наистина е добър и ако тя е добра. А кои са евентуално най-добрите книги, ако въпросният добър човек е мъж?

Не е добре да му подарявате книга, която да го напряга. Ако си пада бизнес тип, оставете го сам да си купува финансовите буламачи, подарете му нещо художествено и наистина стойностно. По-добре да е нещо релаксиращо. Например произведение на Удхаус, Джером Джером или Кингсли Еймис. Коя книжка ще изберете, няма много значение, щом на корицата пише името на някой от тези автори. Прекрасен първичен британски хумор от най-първокачествен клас. Да четеш техни книжки и да живееш живота на героите си е начин на живот, в много отношения по-добър от нашия.

Да подарите книга на тези автори на свой приятел значи да му откриете пътя към спокойните вечери някъде на топличко и уютно, с питие и хубава книжка – ако не се пропие, ще ви е благодарен, ако му стане навик и се пропие – също. Хумор, мъдрост, ирония и присмех към превземките, поука – всичко има в тези книжки. Да сменяваш няколко костюма на ден според часа, повода и компанията е буржоазно, но не е толкова демоде, колкото изглежда на повърхността. Английските порядки, макар и осмени, учат на класа и държание, които винаги ще се ценят, пък дори и само като способ за иронизиране на превзелите се парвенюта.

"Приключенията на добрия войник Швейк през световната война" – не е нужно човек да чете друга книга, ако е прочел тази. Тук има всичко. Швейк е най-добрият учител, достатъчно е да приемете да му станете ученици. Чехите освен бирата си имат и Ярослав Хашек, трудно е да преценя кое е по-голямото богатство. Да четеш Швейк с халба (чешка – бел.ред.) бира в ръка е нещо като смисъл на живота.

"Пътеводител на галактическия стопаджия" е перфектният подарък за всеки мъж. Чат-пат се губим, къде ли не, но с Пътеводителя винаги ще се намираме. Ако решим да си останем загубени, ще имаме перфектната компания. А и кой мъж би искал да се намери, ако се изгуби в галактиката на Дъглас Адамс – там са Елвис, тригърдата проститутка, джанксовата ракия, хуморът, животът, Вселената и всичко останало.

"Параграф 22" – е това е свят, в който никой не би избрал да остане, само да постои. Обаче ще му се иска да се връща много често. Всеки ден. Три пъти на ден, преди или след ядене. Като хапче. Без странични ефекти, само с един основен – абсолютния кеф, за разлика от ефекта на войната, която е главен проблем в книжката. Всички образи са култови и запомнящи се, луди и безумно нормални едновременно. Параграф 22 е ироничното намигване на Джоузеф Хелър и разобличително насоченият му пръст в лицето на лицемерието, жестокостите и безсмислието на войната и военните особи.

"Портретът на Дориан Грей" – и мъжете са суетни понякога, но ако прекалят, последиците са тежки. Нека оставим суетата на жените, а подарявайки на някого точно тази книжка, вие му подарявате един анатомичен атлас, без картинки, но с подробно описание на разкъсани човешки души, ненужни заблуди, обречени трепети и надценени идеали. Тази книжка може да се чете навсякъде – от стола вкъщи, до седалката в маршрутката или на някой пън в парка. Не са нужни удобства и разкош, защото тя ги разобличава. Оскар Уайлд не си поплюва и реже без упойка. Добрият читател ще изтърпи и ще моли за още.

"Великият Гетсби" и "Нежна е нощта"Франсис Скот Фицджералд е джазовата ера на литературата. Когато вземем най-доброто от музиката и го напишем в книгите с букви, вместо с ноти, и успеем да запазим смисъла и замисъла му, тогава няма как да не се отдадем на похот и опиянение. Талантът тук е толкова голям, че има нужда от постоянно опиянение, за да понася оковите на физическото съществувание. Да подариш Фицджералд е изкуство.

"1984", "Фермата на животните" и "Прекрасен нов свят" са творби, които позволяват да се надникне от настоящето едновременно и в миналото, и в бъдещето, и в нашите дни. Дават общ поглед върху безсилието на индивида единак да пребори масата хегемон. Човекът, на когото бихте ги подарили, ще чете и всеки един момент ще бъде в очакване да го повикат да се яви в изповедалнята или да го номинират за изгонване от къщата. А къщата, в която живеят героите на книгите, си плаче да я напуснеш. Тегави книжки от Джордж Оруел. И поучителни, само дето тези, които трябва да се поучат от тях, не ги четат.

"Дванайсетте стола" и "Златният телец" на Илф и Петров – руски класики, които спокойно могат да минат и за български соц културни произведения. Бъкани са с лозунги, слогани и табелни надписи, които колкото смях, толкова и покъртителни въздишки, будят на смирение и недоумение. Доказват, че тарикатите, стига да са симпатяги, все пак се превръщат в положителни герои, нищо че строят и пролетариатът страдат от тях. Понякога страданието е заслужено. И днес у нас си виреят такива, ама не са позитивни и симпатични като руския първообраз Остап Бендер – велик комбинатор, велики книжки.

"Улица консервна", "За мишките и хората" , "Тортила флет" – книгите на Джон Стайнбек са нещо като тези на Карл Май или Майн Рид, само че за пораснали деца. Няма див запад, а бедняшки крайбрежия, вместо шпори се подмятат прокъсани сандали, а вместо конски тропот и галоп, се чува тихият гласец на екстаза от литературното майсторство на автора. Не се чудете – подарявайте.

Кърт Вонегът е силно мъжки автор. Има много романи, предлага голям избор за подаръци и води до пристрастяване. Подарете на приятел една негова книжка и той ще стане редовен посетител на книжарниците, за да си купува още. Героите на Вонегът ползват книгите му като междинни спирки и разпределителни гари при пътуванията си от едно произведение към друго. Образи и скици, до един ненормални за нас, но особено нормални за себе си. Кой може да ги вини, на мен ми се приисква да бях като тях.

Поредицата "Светът на Диска", сътворена от сър Тери Пратчет, е най-буквалният и най-преносен пример за това как книгата може да те пренесе в нов различен свят. И какъв свят само – антични герои, дракони, вампири, вещици, магьосници, джуджета, пияници и още цял отбор юнаци си дават среща из дебрите на диска. Боговете разиграват съдбите им, но на тях не им пука, преструват се, че не забелязват, защото знаят, че дори да опреш до същината, пак няма да разбереш за какво е всичко. Нямаше по-голям фантазьор от Тери Пратчет.

Той отиде да се срещне с онзи, КОЙТО ГОВОРИ С ГЛАВНИ БУКВИ в книжките му и който всеки среща рано или късно, и е бил посрещнат подобаващо със сигурност. Ако искате да отворите очите на свой приятел към свят, в който хората са сравнително малко на общия фон, но въпреки това е по-човешки от нашия, подарете му коя да е книжка на Тери Пратчет. Докато я чете, ще се смее, ще си мисли за Вас и ще Ви заобича още повече. Да четеш Тери Пратчет и да четеш изобщо са съпоставими понятия. Който го е чел, няма да го забрави. Поклон.

Чарлз Буковски е мъжкарски автор. "Фактотум", "Всичко на масата", "Жени", "Холивуд" нямат червена точка, но са нещо като казарма на хартия – на нищо не учат, няма много смисъл от тях, ама като ги прочетеш си някак закоравял и запознат с живота на дъното. Кама Сутра бледнее пред Буковски. И от него се червиш, само че не от притеснение и неудобство, а от чист първичен литературен кеф. Прекрасен подарък, но не го надписвайте, за да не се издавате и да можете да продължите да гледате този, на когото го подарявате, без неудобни помисли.

Няма да споменавам произведения на абсолютните световни класици. Да подариш такава книга е винаги рисковано, защото присъстват в много семейни библиотеки като завет от старото по-четящо поколение. Няма да посочвам и подходящи български книжки, защото тях човек трябва да си ги е подарил сам. Въпрос на себеуважение.

И понеже може някои от вас да смятат, че да подариш книга е недостатъчно, стиснато, лековато или евтино – кой съм аз, да оспорвам. Но мога да посъветвам – подарете ги всичките. Хем ще е достатъчно скъп подарък, хем ще е достатъчно безценен.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани