Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Георги Марков и конфликтът за признаването на истината

  17 Март 2015 683 видяна
(1 глас)

На 1.03.1929 г. в софийския квартал Княжево се ражда заклеймяваният дълго време писател, драматург и дисидент Георги Марков. Дипломира се в Първа мъжка гимназия и продължава обучението си в специалността индустриална химия. След като приключва образованието си, бъдещият писател започва работа като инженер-технолог. Не остава дълго на това поприще, тъй като заболява от туберкулоза. Борейки се с болестта, прекарва доста време в санаториуми. Заболяването се оказва благотворно за бъдещата му кариера – именно в санаториумите, Марков прави първите си стъпки в писането. Там се запознава и с втората си съпруга – режисьора Здравка Лекова.

Сред първите му произведения са повестта "Цезиева нощ" (1957 г.), която включва криминалните новели "Зелената писалка" и "Цезиева нощ" и превръща Марков в пионер на криминалния жанр в България, следват научнофантастичният роман "Победителите на Аякс" (1959 г.) и сборниците с разкази и новели "Между нощта и деня" и "Анкета" (1961 г.). Сериозният литературен успех на Георги Марков идва с романа "Мъже" (1962 г.), в който авторът умело използва похватите на "вътрешния" монолог и "поток на съзнанието". Той му носи годишната награда на Съюза на българските писатели, както и приемането му за член в него.

Писателят има своя принос и в комедийния жанр с произведенията си "Последният патент" (1965 г.), "Кафе с претенция" (1966 г.) и "Калай" (1967 г.). Следващият му роман е съставеният от три новели – "Портретът на моя двойник" (1966 г.). В списъка с произведения на автора се отличава и сборникът с разкази и новели "Жените на Варшава" (1968 г.). Скоро обаче бляскавият старт на твореца е затъмнен от цензурата. Повечето от пиесите му, сред които "Атентат в затворената улица", "Да се провреш под дъгата" (авторска драматизация на новелата му "Санаториумът на доктор Господинов", представена в Лондон като "Lets go under the Rainbow"), романтичната "Асансьорът", документалната "Комунисти" (написана по поръчка за честването на 25-тата годишнина от комунистическия преврат на 9. IX. 1944 г. и спряна от самите й поръчители още по време на репетициите), комедията "Аз бях той" (спряна след първото й закрито представление), са свалени от сцената. След като напуска България, името му е премахнато от надписите на филма "На всеки километър", макар че Марков е сред авторите на сценария.

През 1969 г., въпреки огромния успех сред публиката на закритото представление на "Аз бях той", премиерата на постановката в Сатиричния театър е спряна. Разочарован, Георги Марков напуска България. Установява се при брат си в Италия, където чака скандалът около представлението му да затихне. Живее кратко и в Германия, докато по-късно решава да не се връща в България, а да се премести в Лондон. Там работи като журналист в българската секция на BBC. Включва се също в радиопрограми на "Дойче веле" и "Свободна Европа". Именно по радио "Свободна Европа" се чуват очерците му – "Задочни репортажи за България", посветени на социалистическия живот в страната. Те са сред причините за гнева на българския политически елит от онова време срещу Марков. Книгата е публикувана в България чак след 1990 г.

Авторът продължава кариерата си в театъра, като представя в Лондон и Единбург пиесите "Да се провреш под дъгата" и "Архангел Михаил". В Лондон посмъртно излиза романът "Достопочтеното шимпанзе", чието авторство Марков дели с Дейвид Филипс. В Англия Георги Марков сключва брак с третата си съпруга, Анабел Дилк, от която има дъщеря – Александра-Райна.

Заминаването на Марков от България не остава без последствия. През 1972 г. той е изключен от Съюза на българските писатели, задочно е осъден на шест и половина години затвор като невъзвращенец, книгите му са иззети от библиотеките и името му е забравено чак до 1989 г. Със случая му се заема Държавна сигурност, която следи живота му под кодовото име "Скитник".

Тайните служби не се задоволяват с действията си срещу личността на писателя в България. На 7.09.1978 г. Георги Марков тръгва към офиса на BBC в Лондон, където работи. След като слиза от колата си, поема по моста "Ватерло". Изведнъж усеща болка в задната част на десния си крак. Вижда човек с чадър зад себе си. Смята се, че това е Франческо Гулино – неговият убиец – познат под кодовото название "Пикадили". Вечерта е приет с треска в болницата "Сейнт Джеймс". Три дни след инцидента, на 11.09.1978 г., Георги Марков умира.

След смъртта му, полицията прави аутопсия на тялото. Открито е метално топче, забито в прасеца на писателя, със следи от рицин. Интересен е фактът, че десет дни преди убийството на Марков, подобно покушение в Париж преживява дисидентът Владимир Костов, който работи за радио "Свободна Европа". Изходът при него не е трагичен, тъй като захарното покритие, което задържа рицина, не е разрушено и отровата не успява да подейства с пълна сила. Има данни, че преди убийството на Марков в Лондон, има два други неуспешни опита за ликвидирането му.

Смята се, без да е доказано, че досието "Скитник" на Държавна сигурност за писателя е унищожено от началника на Първо главно управление – Владимир Тодоров. Открити са обаче разработки срещу дисидента Борис Арсов, срещу когото има план за ликвидация, доказващ методите на работа на Държавна сигурност спрямо неудобните емигранти.

Предполага се, че убиецът на Марков – агент "Пикадили" – е Франческо Гулино, италианец с датски паспорт. От документите става ясно, че убийството е координирано с КГБ. До днес никой не е осъден за смъртта на писателя, тъй като досиетата по случая са унищожени.

На трагичната кончина на Марков са посветени няколко филма – немският "Накаран да замлъкне" и британският "The Umbrella Assassin", както и документалната книга "Убийте Скитник", написана от журналиста Христо Христов. Тъжното е, че въпреки огромния принос на писателя в литературата и драматургията, името му остава извън учебниците в България.

Едва през 2000 г. Марков посмъртно е награден с ордена "Стара планина" първа степен.

"Тая истина, която
всички ние по един
или друг начин, в
по-малка или
по-голяма степен
отбягваме,
не признаваме,
разминаваме,
крием,
бием,
тъпчем,
иронизираме,
подиграваме,
обезчестяваме,
продаваме,
предаваме,
убиваме,
зариваме,
погребваме.

Защото основният
конфликт на нашето
време, основният
конфликт на всички
времена е бил
конфликтът за
признаването на
истината".

1973 г.
Георги Марков

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани