Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Цитати за любовта и живота от книги на Блага Димитрова

  05 Март 2015 4612 видяна
(3 гласа)

Родом е от Бяла Слатина. А успехът й стига до всяко кътче на България. Живее от 2 януари 1922 г. до 2 май 2003 г. Зад себе си оставя богатство, което днес може да се намери в книжарници и библиотеки.

Тя е Блага Димитрова - човек, който развива таланта си в много области. Писателка със стил, поетеса на своя всемир, но и литературен критик. С това не се изчерпва дейността й, тя е политик и втори вицепрезидент на Република България (22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.)

Всички, които вече са се докоснали до творчеството й, могат да си припомнят част от него чрез цитатите, които Spisanie.to е подбрало за вас. А за тези, които все още не познават Блага Димитрова, се надяваме да ги докосне нейната магия.

Пътуване към себе си

"Пътуване към себе си" (1965 г.) е роман, благодарение, на който се потапяме в едно пътешествие към себе си, спомените и бягството.

"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена."

В тази история ставаме търсачи на изминалото време и на нас самите.

"Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?"

Пътят не е кратък и изминавайки го ще се срещнем с чувства като вина и отговорност. Така ще се намерим.

"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си."

Отклонение

"Отклонение" (1967 г.) е книга за любовта, представена във всяка своя същност. Любовта, която ни казва да не пропускаме мига, която ни сблъсква с разочарованието, очакването, тъгата, но и радостта.

"Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до развалини! Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда – всичко това убива чувството. А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора."

"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!"

"Не мога да понасям протегнатите ръце, прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост. Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце, които искат не да вземат, а щедро да дават."

"Нали за това стана революцията? Да обичаш свободно и да бъдеш обичан.
За да се роди човекът! Но светът е още неуютен, разрушен, миниран с предразсъдъци. Трябва първо да създадем един обитаем свят."

"Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си."

"Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми!"

"Хора, сърцето ви е като домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата.
Колко сте виновни, хора, пред любовта, задето сте я оковали във вериги, затворили зад решетки, заключили в спални, затиснали в дебели законници, турили сте я на колене в студени църкви, под трънен сватбен венец, разпънали сте я на кръста на раздвоението, задушили сте я в маски на лицемерие и попско благоприличие.
Колко сте виновни, хора, пред най-голямата чистота, висота и красота на живота!"

"Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!"

Лавина

"Лавина" (1971 г.) е книга, в която се срещаме с български екип, тръгнал да покорява връх Еверест. Тук отново присъства темата за пътя на човека. Човешките взаимоотношения, любовта, индивидът като част от групата, моменти, в които се преосмисля целият живот, това са само част от нещата, които се случват, когато си на прага между живота и смъртта.

"Няма друг път, няма заобикаляне, няма излаз. Ако би повторил живота си, пак би стигнал до лавината."

"Без да желаеш, убиваш някого някъде.
Без да подозираш отнемаш нечие дихание.
Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед.
Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?"

"Любов – тя иде и всичко обръща наопаки, хаосът се подрежда най-после в мене."

"— Защо не си намери едно кротко момиче да бъде сянка на твоята сянка?
— Ти си единствената за мене. Създаваш ми напрежение. В мига, в който престанеш да ми се опъваш, ще убиеш трепета.
— Аз съм много слаба. Опърничавостта ми е броня, за да скрия слабостта си. В мига, в който сложа глава на рамото ти, ще се разтопя като снежинка.
— Може би тъкмо това ме е спирало. Винаги по-силният подчинява по-слабия, обезличава го и го превръща в свое повторение. А човек не може да бъде влюбен в собственото си отражение. И отново започва да търси силния партньор."

"Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си."

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани