Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

За Ян Неруда и избора на прости думи

  18 Ноември 2014 1029 видяна
(21 гласа)

Почитатели сте на чешката литература? Е, в такъв случай със сигурност сте запознати с феномена Ян Неруда - един от създателите на реализма в Чехия. Но ако все пак не сте се сблъсквали с творчеството на този велик автор или просто сте го чували, но не знаете нищо повече освен името му - тази стататия е за вас.

В следващите редове ще се запознаете с интересни факти от живота и творчеството на поета и белетрист, познат още като майстор на краткия разказ.

9 юли 1834 - 22 август 1891

Ян Неруда се ражда в Прага в бедно семейството. Баща му участва в сраженията срещу Наполеоновите войски, а по-късно си извоюва правото да има малък магазин, в следствие на което на Неруда се лепва прозвището „будкаджийски син". Майка му е прислужница. Любовта на Неруда към родителите е много силна (особено към майката) и споменът за тях често присъства в лириката му. Кръстен е на чешкия светец Ян Непомуцки.

Завършва немска езикова гимназия, а след матурата пред него се откриват няколко възможности. Той избира най-рискованата и става хроникьор на пражки немски вестници. Но това решение го отвежда именно към основното му призвание - журналистиката. По това време за първи път се изявява и като поет. Вместо журналистиката да разсейва Неруда, тя го сближава с читателите. Именно затова е толкова четен и харесван както преди, така и днес, макар че дълго време е бил неразбран и подценяван поет.

През живота си Неруда има няколко краткотрайни връзки, но така и не се жени. Влюбва се в Тереза Махачкова, но по-късно тя умира от туберколоза. След това има и друга любов, но я прекратява, когато разбира, че момичето е на половината на годините му.

Умира през 1891 г. от рак на дебелото черво в жилището си в Прага.

„Гробищни цветя" (Hřbitovní kvití, 1858)

Това е първата му стихосбирка. В нея се иронизира всичко свято като любов, поезия, разум и състрадание. За смъртта се говори като преход, който не означава абсолютния край. Авторовото недоволство към действителния живот бива наречено космополитизъм, а тези, които разбират значението на гробищната символика, са малцина – антипод на пробуждането на чешката нация. Интересното е, че Неруда бива обвинен в това, че превръща литературата в улична жена, защото казва истината такава, каквато е. Пише за „живо погребаните" си сънародници, на чиито нравствени стойности не се доверява. Желае да се опознае световната литература и дръзко показва в поезията си социалните проблеми на „пражкото дъно".

„Арабески" (Аrabesky, 1864)

Първи сборник с разкази, изпълнен с различни житейски съдби и случки. Поради тематичния обхват и формата на структурата, „Арабески" може да се определи като първия чешки репортажен роман. Интересно е, че арабеската „Смахнатият Йона" дотолкова запленява Вазов, че той не само го превежда, а и написва под нейно влияние разказа си „Цончовата мъст". А Елисавета Багряна е омагьосана от друга Нерудова арабеска – „За Лоретанските камбанки". Именно тя я подтиква да напише единствената досега в света жанрова метаморфоза на творба от този автор – поемата й „Камбаните на Света София".

1878

Тогава Неруда издава стихосбирката „Космически песни" (Kosmické písně), заради която го наричат гражданин на света. Тази лирика вдъхва у съвременниците му вяра в разума и творческите сили на човека. Неруда освобождава читателите си от представата за нищожността на човека пред вселената. По този начин ги въоръжава с кураж срещу последствията на консумативната стихия.

Тогава се издава и може би най-значимото прозаично дело на Ян Неруда – „Малострански разкази" (Malostranské povídky), заради което го наричат локален патриот. Сборникът се състои от тринадесет творби от пражкия квартал Мала Страна, в който Неруда прекарва детството си. Започва се с повестта „Една седмица в тихата къща". Чрез нея се въвежда дома на малостранеца и малостранските улици, които са не само място на действието, а и действащо лице. Персонажите са или оригинални, или комични. Дребният буржоа се пресъздава от Неруда в особен и съдбоносен за него момент – при заменянето на възрожденските идеали с консуматорската стихия.

Фейлетони

Колкото по-трудно при Неруда се открояват поетът и белетристът, толкова по-лесно и по-често говори фейлетонистът. Важно е да се каже, че чешкият фейлетон е малко по-различен от българския. При чешкия не е задължително да се пише в границите на сатирата и злободневното осмиване. Прелива се с поезията и философията. Нерудовите фейлетони импулсират развитието на нови литературни явления и формирането на нови и различни представи за реалността. Един от фейлетоните му е озаглавен „Българските камбани".

Вместо епилог:

цитати и мисли от и за Ян Неруда:

„Избирам прости думи, за да звучат легендите така, сякаш ги разказва народът"

Петко Славейков е на мнение, че българските преводачи трябва да оставят Ян Неруда, защото хубавите му фейлетони са непреводими и неразбираеми за никого, освен за жителите на Златна Прага.

„На литературния историк, който ще се роди, завещавам любовта си към Ян Неруда. Той е нашият най-голям поет, който е виждал далеч над нас в бъдещето."

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

1 коментар

Коментирани