Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Хари Потър е най-добрата фентъзи история

  30 Октомври 2014 314 видяна
(2 гласа)

Пътувам до София с влака. Едно момиченце до мен, не повече от десетгодишно, изважда от раничката си добре запазена книга. Веднага я разпознавам. Та това е „Хари Потър и Философският камък" – същата, която и аз грижливо пазя на отделен рафт в библиотеката, заедно с останалите шест от поредицата. Изминали са близо 20 години от публикуването й през 1996 г., а Дж. К. Роулинг се е превърнала от самотна майка, разчитаща на социални помощи, в писателка-милиардерка и една от най-влиятелните жени на планетата. Едно обаче продължава да бъде същото – „Хари Потър" е най-добре разказаната фентъзи история, която помага на малкия читател да различи доброто от злото, да не се страхува да бъде различен и да разбере силата на любовта.

Финалната за поредицата книга „Хари Потър и Даровете на Смъртта" стана факт през 2007 г., но към днешна дата феновете продължават да препрочитат любимите си книги и да мечтаят за продължение. Преди няколко дни британските таблоиди избухнаха с новината, че на Хелоуин Роулинг ще публикува нова история за Хари. Разказът, дълъг едва 1700 думи, ще бъде поместен на официалния сайт на вълшебника. Според слуховете, историята ще срещне читателите с вече порасналия Хари и с един второстепенен, но доста омразен на читателите герой – професор Долорес Ъмбридж, преподавателката по Защита срещу Черните изкуства в петия роман - „Хари Потър и Орденът на Феникса".

Феномен

Но на какво всъщност се дължи нестихващата популярност на седемте книги? Какво накара милиони хора от цял свят да бърборят развълнувано за куидич, мъгъли и Ти-знаеш-кой? Несъмнено Роулинг е един от най-талантливите световни автори. С необятното си въображение, тя увлекателно представя на читателите съвсем нов свят, изобилстващ от чудати магии и заклинания, странни животни, митични създания и интересни хора. Авторката е обърнала внимание и на най-малкия детайл - хитро избягва повторение на събития, а ничие име не е написано напразно – уж споменато „между другото", две или три книги по-късно съответното лице става действащ герой в поредицата.

С всяка следваща книга героите порастват, „пораства" и историята, която се оказва много по-заплетена и задълбочена от обикновена детска приказка. Последните книги са наситени с неочаквани обрати и премеждия, които карат много от литературните критици да прекратят хвалебствените си отзиви за поредицата. Въпреки това, феновете на Роулинг не намаляват.

На пръв поглед не е нужно да си гений, за да разбереш с какво точно привлича хората живот, в който чиниите се мият сами, вещите се поправят с махване на магическата пръчка, пътуването трае само един миг, а любовта може да се забърка като отвара. На кой ли не му се е искало поне за малко да поживее без досадните човешки проблеми, които забавят ежедневието? Но възможно ли е свят, в който дори дрехите и сладкишите са различни от нашите, всъщност да има твърде много общо с реалността?

Общото

Веднага прави впечатление как Роулинг ненатрапчиво, но с постоянство добавя различни по етнос герои – красивата чернокожа гончийка на „Грифиндор" – Анджелина Джонсън, индийските близначки Парвати и Падма и първата любов на Хари – азиатката Чо Чан. Освен това, главните герои не са с типичната за повечето романи красива външност – самият Хари е нисък и слабичък, носи очила. Всеки има своята странност, своя проблем – Хари не познава родителите си, Рон е принуден да износва старите дрехи на братята си, а Хърмаяни пък няма много приятели, тъй като повечето ученици я мислят за многознайка. Но именно това кара читателя да открие себе си в някой от героите, да се научи да бъде толерантен към странностите на другите и да приема техните различия.

В магьосническия свят също има неравенство между бедни и богати семейства, различие във възгледите, във възпитанието. Едни мразят немагьосниците и не одобряват смесените бракове, други пък с интерес изследват навиците на „мъгълите". Не напомня ли това за разновидност на расизма в реалния свят?

При вълшебниците също има политика. В последните книги, Хари от герой се превърна в измамник, защото се осмеляваше да каже истината, а това не се одобри от министерството. Магьосническата преса също манипулира мнението на хората, като преиначава думи и факти в полза на министъра на магията.

Дори главната борба в поредицата – между Волдемор и поддръжниците му, от една страна, и вълшебниците, които желаят да продължат мира – от друга, всъщност много прилича на Втората световна война. Жаждата на Волдемор да заличи мъгъли и нечистокръвни, донякъде прилича на фанатичното желание на Хитлер да изтреби евреите.

И най-важното – и при хората, и при вълшебниците най-голямата магия се оказва любовта. И ако си успял да разбереш силата й, ако си могъл да я получиш и дадеш, значи си разбрал живота.

А вие смятате ли, че „Хари Потър" е отражение на реалния живот, или за вас остава невероятно разказана фентъзи история?

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани