Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Любов и вампири в английската литература

  18 Октомври 2014 297 видяна
(2 гласа)

Темата за класиците в литературата се оказа изключително плодотворна и неизчерпаема. В следващите редове отново ще отпътуваме към Острова, за да се срещнем с още няколко от големите имена на британската литература. Ще си говорим за свърхестествени сили, фентъзи и феминизъм. Писателите, на които ще обърнем внимание, условно ще наречем съвременни класици. Първо, защото в творчеството им изобилства от оригинални идеи, които до тогава са били табу. И второ, наричаме ги съвременници, защото са близки до времето, в което живеем.

През 2005 г. излиза книгата на Стефани Майер „Здрач". За кратко време тийнейджърите полудяха по поредицата за човекоподобни, пиещи кръв. И до днес има висок интерес към върколаци, вещици и вампири. Пазарът е залят от романи и филми, а темата като че ли започна да става банална. През 1897 г. обаче не е било така. Тогава излиза романът на Брам Стокър „Дракула" (Dracula). Книгата е първото художествено повествование, което разказва легендата за кръвопиеца Влад Цепеш, известен със зловещото име граф Дракула.

Ейбрахам Стокър (1847-1912), както е истинското име на автора, е роден в Клонтарф (Ирландия). Отделя около 15 години, за да проучи и изчете материалите за владетеля-вампир. Романът е представен в модерната тогава епистоларна форма. Чрез дневник и кореспонденция се представя пътят до Трансилвания, където живее Дракула. От писмата, които пишат помежду си Джонатан, любимата му Мина и приятелката й Люси, става ясно, че владетелят е коравосърдечен и прощава трудно.

Романът се радва на голям интерес още с излизането си, а някои от феновете на Стокър се шегуват, че той е бил обладан от вампир. Дали е така, може само да гадаем. Това, което се знае, е, че ирландецът наистина се е интересувал от мистерии, свръхестествени сили и същества, но се предполага, че е било с цел по-добро представяне на фактите. Някои са по-смели и изказват съмнение, че Стокър е умрял от ухапване от вампир.

Образът, който създава на героя си – на зловещ и жесток владетел, изпиващ кръвта на невинните човешки души – е популярен и днес. Екранизациите са много, а най-новата излезе в средата на този месец. Племенникът на автора Дейкър Стокър пише продължение, озаглавено „Дракула – Немъртвият" (Dracula: The Un – Dead), но тя не притежава чара на оригиналната творба.

Друга ексцентрична фигура в литературата е Вирджиния Улф. Родена с името Аделийн Вирджиния Стивън (1882 – 1941), бъдещата писателка израства в семейство с либерален дух. Баща й Лесли Стивън, известен критик, дава добро образование на дъщеря си. Вирджиния Улф е представител на модернизма през ХХ век. Феминистка по душа и с променлив характер, заради биполярно разстройство, Улф заявява, че „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза". Тя е част от културния и интелектуален кръг Блумсбъри.

Първата й книга „В открито море" (The Voyage out) излиза през 1915 г., следват „Мисис Далалуей", „Към фара", „Между действията". Всички са публикувани от издателство Hougarth Press, което е основано от нея и съпруга й Леонард Улф. Най-известната й книга е „Орландо" (1928). Когато излиза, книгата е заклеймена като скандална. Публикувана е с подзаглавие „Биография" и е любовната изповед на авторката към Виктория Саквил-Уест, с която се предполага, че е имала интимна връзка.

Улф има талант и да прави подробни описания на трите епохи, в които живее благородникът Орландо – поет в Елизабетинския двор. Романът е не само любовно писмо, това е една приятна колаборация между полове и цивилизации, преплетени с препратки към исторически събития и алегории. Читателят е свидетел на метаморфозата на Орландо от изискан джентълмен в съпруга и майка за пример.

Критиците приемат резервирано романа – някои отличават вътрешните рими, вплетени в прозата, а други заявяват, че в книгата липсват характерните за Улф експерименти с повествованието. Това, с което Улф е известна и до днес, е стремежът й към свобода и бунтът срещу разграничаването между мъже и жени – изказва се, че няма такова нещо като мъжки и женски интелект.

Писателката често меняла настроенията си и обичала да експериментира. Не се впечатлявала от хорското мнение и от това, че я мислели за екстравагантна. Не се свенила и демонстрирала бисексуалността си. В резултат на нестабилното си психическо състояние, Улф слага край на живота си. На 28 март 1941 г. тя се хвърля в река Оуз с много камъни в джобовете и оставя прощално писмо на съпруга си. Тялото й е намерено десет дни по-късно.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани