Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Дивите разкази на Николай Хайтов

  21 Юли 2014 6163 видяна
(9 гласа)

Сборникът ''Диви разкази'' на Николай Хайтов от 1967 година е преиздаван повече от 10 пъти в България, а разказите му са преведени на 28 чужди езика. Това е една от най-значимите му и популярни литературни творби и заедно с това оригинален поглед към бита и нравите на родопчани. Сред по-известните разкази трябва да отбележим ''Мъжки времена'', ''Засукан свят'', ''Дервишово семе'', както и такива, които са и филмирани – „Козият рог" (от 1972 и 1994), „Дърво без корен", „Изпит".

"Диви разкази" в контекста на 60-те години чрез своето заглавие кореспондира с актуалния за времето на издаването си култ към дивото, необузданото, неопитоменото. От друга страна, сборникът не е само романтична естетизация на примитива. Николай Хайтов повествува за драмата на едно поколение и една земя, потънала в болка, както и за образи, неразривно свързани с недрата на Родопите като свещен център на тяхното битие.

Книгата е съставена от 17 разказа от първо лице - това са 17 истории за направени открития за човешкия живот и за света изобщо, прозрения за значимото и изключителното в индивидуалната съдба. Всяко своеобразно прозрение се трансформира в точка, към която Хайтовите герои винаги ще насочват погледа си.

Отделният разказ представлява и своеобразен портрет на конкретен тип човешки натури – всички тези портрети оживяват пред очите ни, сформирайки цялостната картина на едни „мъжки времена" в един „засукан свят", „когато се знае какъв трябва да бъде мъжът и каква – жената" (Кръстьо Куюмджиев).

Представата за суровостта на вече отминалото (но незабравено!) време и призмата, през която авторът насочва читателския взор, е зададена още чрез първия разказ от сборника, чието заглавие непоколебимо се налага и като мото на всички следходни – „Мъжки времена". Заедно с несъмнените битово-анекдотични и хумористични краски ясно се откроява романтичният ореол на бляна по душевна красота.

В разказа „Когато светът си събуваше потурите", и не само в него, ярко и монументално стои двуплановостта, сблъсъкът и симбиозата между чисто битовото и екзистенциалното познание, изведено от него. Отделната съдба се откроява като низ от удовлетворения и отчаяния. Старият турчин Алито извежда сентенцията на битието, според която да си жив означава вечно да се обновяваш, да се променяш заедно със света: "Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Ако светът е започнал да си събува папуците - нема кой да го отбие, нито да го спре. Събува ли си, кай, потурите, той ще си събуе и папуците! Не се закачайте с обущарите, ами който е по-млад, да зарязва папуците и да се хваща за обувките!".

Героите на Хайтов са в действие, в постоянна напрегнатост и очакване, в търсене и стремление. Могат да бъдат злодеи, разбойници, „ да изпаднат от човешкото общество, но във всеки един момент те са готови на някакъв страшен жест, на някаква съдбоносна постъпка, която разсича живота им на две и разкрива изключителна душевна мощ".

Важно място в концепцията на книгата на Николай Хайтов заема разказът „Дервишово семе", където дядото на осиротелия Рамаданчо решава да го задоми, защото "нямаше кой къщната работа да върши". Юношата е лишен от личностен избор, друг (родът, традицията) гради като че ли идентичността му, задава начина на съществуването му в света: "За такива работи тогава не питаха, дето се жениха, ами старите си ги правеха сами."

Най-съкровените мечти и желания на личността не са от значение за патриархалния социален модел. В него безспорен властелин е бащината воля, волята на рода. До деня на сватбата младият герой не знае нищо: "Годиха ме, жениха ме - това беше всичкото питане: Вапцани ли потури искам или сури?" Момчето не знае за избраната му невеста - нито възрастта й, нито произхода й. Напълно недопустимо е дори съвсем невинното желание да я погледа - „Коя? Каква? - вечерта се чак разбра." Но цялата тази тайнственост, прикритост, забуленост на идентичността на младоженката прави още по-драматична предстоящата промяна - новата фаза в живота на Рамаданчо.

В "Дервишово семе" темата за съхранението и продължението на рода е само един от проблемите. В повествованието се противопоставят гледните точки на света, натоварен с ритуални стойности, и света, изпразнен от такива – миналото и съвременността, традициите и липсата им.

Всеки разказ е история, синтезираща общочовешко познание. Отвъд чисто битовата си „фасада" и анекдотичност те концентрират в себе си концепции за динамично променящия се живот и човека, който трябва да се промени заедно с него, за силата на любовта, за непоколебимостта на духа, за нравствените слабости и извисености на индивида...

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани