Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Христо Смирненски - кратка биография и творчество

  17 Юли 2014 14684 видяна
(13 гласа)

Роден в бурен и напрегнат период, настъпил след Освобождението. Видял ужаса на 4 войни, погнусен от потушаването на Войнишкото въстание, забавяне на лечението му, заради Деветоюнския преврат и малко след това починал. Това са само част от събитията, които са протекли през живота на Христо Димитров Измирлиев, известен още като Христо Смирненски.

На 29.09.1898 година в град Кукуш (Гърция), в семейството на Елисавета и Димитър Измирлиеви, се ражда бъдещият поет Христо Смирненски. В следствие на Берлинския конгрес (1878 г.) много територии населени с българи са останали извън границата на Отечеството, включително и Кукуш. Едва когато е завършил четвърто отделение, Христо Измирлиев се мести при дядо си в София, за да продължи своето образование и в следствие на разрушенията от Междусъюзническата война в Кукуш, през 1913 г., семейството му също се преселва в София.

Христо записва в Техническото училище и помага на семейството си като продава вестници. Също като по-големия си брат – Тома Измирлиев, започва да публикува стихове и проза в хумористичния вестник „К'во да е" през 1915 година. На следващата година сътрудничи и във вестник „Българан". И в двата вестника се подписва под името Ведбал.

През 1917 година постъпва като юнкер във Военното училище и въпреки строгия и тежък режим започва редакторска дейност във в. „Смях и сълзи", където за първи път се появява с името Христо Смирненски. Други издания, в които взима участие са „Барабан", „Сила", „Художествена седмица", „Народна армия", „Младеж" и др.

През април 1918 година, под името Ведбал, публикува първата си стихосбирка „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза". През същата година, когато е четвърти курс, напуска Военното училище отвратен от кръвопролитния начин, по който е потушено Войнишкото въстание (Владайския бунт) и баща му трябва да плати неустойки, заради напускането на Смирненски.

Вече като цивилен, Христо Смирненски е включен в редколегията на „Българан", в първия брой на списание „Червен смях", което е хумористично списание и орган на Българска комунистическа партия, печата стихотворението „Везните на морала". На 01.05.1920 година в списанието е отпечатано стихотворението му „Първи май".

На следващата година започва редакторска дейност в „Българан", а през 1922 година основава свой хумористичен вестник – „Маскарад". През февруари същата година издава втората и последната си стихосбирка „Да бъде ден!", която е приета добре от читателите и към края на годината излиза и второ издание.

През април 1923 година, поетът получава кръвоизлив и лекарите установяват каверна, образувана от туберкулоза на белия дроб. Последните си месеци прекарва в слънчева стая в Горна Баня. Дори и болен, той продължава да пише - в края на май отпечатват последната му творба „Приказка за стълбата". В нея се разобличават „героите" на народа, които, заслепени от власт и богатство, са слепи и глухи, забравят от къде са тръгнали и защо са тръгнали.

По време на Деветоюнския преврат, Христо Смирненски получава втори пристъп на болестта, но Жандармерията не позволява да бъде откаран до санаториума на д-р Хаджииванов до 16 юни. Когато вече е откаран, е твърде късно за каквито и да е интервенции и в утринта на 18 юни, поетът напуска този свят.

Много литературни критици, а и не само, приемат Смирненски за наследник на пионерите в пролетарската литература и често го свързват с Димитър Полянов. Заслугата на Смирненски е в това, че поезията се отваря към идеологиите и се връща към традициите. Стихотворенията в „Да бъде ден!" са актуализиране на политически и обществени сцени, които се разиграват в дадено пространство и време. Зад повечето му творби стоят събития, за които се пише във вестниците (Руската революция, убийствата на Карл Либкнехт и Роза Люксенбург и други). Тук поетът най-много се доближава до идеологиите, завещани ни от Ботев за борба и революция.

Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически. Сред тях са: „Ний" (26 юни 1920), „Червените ескадрони" (3 септември 1920), „Улицата" и „Утрешния ден" (24 септемри 1920), „Херолди на новия ден" (15 октомври 1920), „Северно сияние" (29 октомври 1920), „През бурята" (6 януари 1921), „Бурята в Берлин" (13 януари 1921), „Йохан" (27 януари 1921), които са публикувани в „Червен смях". Други негови произведения са „Да бъде ден!", „Жълтата гостенка", „Старият музикант" и последната му творба „Приказка за стълбата".

За жалост къщата музей на Христо Смирненски може да бъде видяна само отвън, защото през 2004 година е обявена за опасна, поради липсата на какъвто и да е ремонт. През 2013 е възстановен неговия гроб по повод 90-годишнината от смъртта му.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани