Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Омир, Илиада и Троянската война

  15 Февруари 2014 3537 видяна
(5 гласа)

Омировият въпрос 

Древногръцкият поет Омир вероятно е роден в един от двата града – Хиос или Смирна, а умира и е погребан на остров Йос. Историците Херодот и Тукидид посочват различен период, през който е живял – съответно 9-ти век пр.н.е. и 8-ми век пр.н.е. Днес се смята, че Омир е живял през втората половина на 8-ми век пр.н.е и началото на 7-ми век пр.н.е.

Един от големите спорове е дали Омир действително е съществувал или Илиада и Одисея са сборници с поеми от различни древногръцки автори. Дискутират се и мненията, че Омир може да е редактирал и допълнил по-стари версии на двете произведения или обратното – че е техният първоизточник, а други автори са променили и разширили поемите по-късно.

По времето на Омир поетите (аедите) са били и певци. Те съчинявали собствените си песни, посветени на богове, герои и важни събития. Рапсодите са били певци и умели декламатори, които често са правели собствени компилации от произведени на различни автори. Благодарение на последните, устното творчество е запазено и така по времето на Пизистрат Илиада е записана (6-ти век пр.н.е.).

Името Илиада произлиза от Илион, което е старото наименование на Троя. Сюжетът на Илиада е почерпен от Троянския цикъл от сказания. Поемата е написана в хекзаметри (вид стих - б.а.) и е разделена е на 24 песни. Тя описва събития, които вероятно са се случили около 1200-1400 години пр.Хр. по време на Троянската война. Освен военната тематика, която е в основата й, поемата засяга и много теми от живота по онова време.

Омировият език е изключително богат на синоними (за понятието война те са поне 13 – б.а.) и характерни епитети (за героя Ахил те са над 40 – б.а.). Той е изразителна амалгама от еолийско, йонийско и атическо наречие. Сравненията и метафорите, използвани в поемата често рисуват пред читателя/слушателя живата картина на събитията.

 

Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,

че за такава жена те отдавна понасят неволи!

Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!

 

Основни действащи лица в Илиада са олимпийските богове (Зевс, Арес, Тетида, Аполон, Афродита...), ахейците (Ахил, Агамемнон, Елена, Менелай, Патрокъл, Диомед, Одисей и др.) и троянците (Хектор, Парис, Приам, Андромаха, Бризеида...).

За Ахил може да се каже, че стои в центъра на произведението, тъй-като древният герой е есенция на най-достойните качества – храброст, родолюбие и великодушие. Хубавата Елена от друга страна е поводът за събитията описани в Илиада.

В Илиада боговете и хората твърде си приличат в своите мотиви, чувства и действия, разликата между тях е само една – че едните са безсмъртни, а другите не. А ето как започва и самата поема:

 

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски,

прати в подземното царство душите на много герои...

 

Сюжетът на Илиада 

Повод за Троянската война е „отвличането" на Хубавата Елена от Парис, син на троянския цар Приам. Разгневеният съпруг на Елена - Менелай, събира заедно с брат си Агамемнон войските на ахейците (древните гърци) и напада Троя, за да си възвърне жената и честа. Войната се проточва 10 години (Илиада описва последните 50 дни от нея), въпреки че на страната на ахейците се бие богоравния Ахил.

Троянците са предвождани в битките от храбрия Хектор, който е най-смелият воин сред тях. В една от битките Хектор убива любимецът на Ахил - Патрокъл. Ахил предизвиква Хектор на двубой до смърт и го побеждава, след това завързал тялото му за колесницата си и обиколил три пъти стените на Троя. Поемата завършва с погребението на Хектор, чието тяло е измолено от скърбящия му баща Приам от убиеца му - Ахил.

 

Вече когато се сипна десета зора светоносна,

смелия Хектор изнесоха, в сълзи горещи облени,

па го на кладата сложиха горе, подпалиха огън.

 

Троянската война 

Преди да се стигне до отвличането на Елена, Афродита обещава на Парис любовта на най-красивата жена на света (спартанката Елена), тъй-като той и присъжда ябълката на раздора. По-късно Афродита спасява Парис при двубоя му с Менелай по време на Троянската война.

Гърците събират стохилядна армия и хиляда кораба (1186 според Омир), след което слизат на троянския бряг. Войната продължава 10 години, а в края й са събитията описани в Илиада. След като Хектор е убит, Парис на свой ред убива Ахил, като изстрелва стрела, която е насочвана от бог Аполон. Богът си отмъщава на героя Ахил за това, че е осквернил неговият храм.

Одисей измисля хитър план как да надвият троянците. Ахейците им подаряват статуя, представляваща огромен дървен кон (конят е свещено животно за троянците – б.а.). Конят е кух и в него се крият Одисей и другарите му, които отварят портите на Троя през нощта, след като троянците приемат дара, мислейки, че той е знак за мир.

Ахейските войски симулират отстъпление, за да приспят бдителността на троянците и когато портите на града са отворени от техните другари, те превземат Троя. Градът е разграбен и разрушен, всички жени са отведени в плен, а мъжете и момчетата са избити до крак.

 

В гладките кораби чужди със плач ще отплуват жените,

също и аз ще замина. И ти, ненагледно ми чедо,

заедно с мене ще тръгнеш и работа робска ще вършиш

 

Менелай се връща в Спарта с Елена. След завръщането си в Микена Агамемнон е убит от жена си Клитемнестра. Омировата поема Одисея е посветена на премеждията на Одисей след Троянската война на път за родината му Итака.

Ако статията е полезна или интересна за вас, моля, споделете я или гласувайте за нея.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

1 коментар

Коментирани