Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Възвишение на Милен Русков

  06 Август 2013 575 видяна
(0 гласа)

Началото на представянето малко се забави и изнерви насъбралото се жужащо множество, което почти изпълни цялото свободно пространство в арт салона на Радио Варна. Гостите на събитието нетърпеливо наобиколиха за автограф Милен Русков. Всички налични бройки на „Възвишение", донесени в залата, се разпродадоха, а почитателите на романа носеха за подпис при автора и екземпляри, закупени от щанда на „Жанет 45" на „Алея на книгата". След като суетнята утихна, представянето започна Милен Русков:

- Много ви благодаря за интереса, който показвате към книгата с присъствието си тук тази вечер. Първо Виолета Тончева ще каже няколко думи за нея... Предполагам отначало и моята издателка ще каже няколко думи. Накрая ще завършим с вас.

Веднага думата взе Божана Апостолова - собственик на „Жанет 45":

- Благодаря на варненци, че напълниха залата и те също трябва да ми благодарят, защото съм им довела жив класик.

След встъпителните си думи Апостолова разказа как е издала книгата:

- Издадох я за седмица-две, колкото е технологичният срок. На „Аполония" миналата година Мишо Неделчев каза, че в последните 50 години не е излизала по-добра книга... Толкова съм се смяла като я четох! Това е, което прави литературата голяма, ако можеш да вкараш повече хумор.

Тук Божана Апостолова вметна, че са ни нужни повече усмивки в озъбеното ни ежедневие. И добави:

- Напоследък избягвам да ползвам т.нар. критици, които налагат своя вкус.

А после обяви критика Виолета Тонева, която по изключение е ангажирала за представянето. Тонева забеляза, че „Жанет 45" отново обръща внимание на „Алея на книгата" и направи кратък анализ на някои основни постановки в романа:

- Аз бях покорена от този роман още в първите дни на миналата година и веднага го превърнах в дежурен подарък за всякакви поводи, но спрях с тази будителска дейност, когато се оказа, че подарявам втора книга на един и същи човек... „Възвишение" говори много на нас българите... това, което харесваме, това, което не харесваме... Взривява клишираните представи за този период. Той ни кара да прозрем отвъд класическото. Стъписва и всмуква в себе си.

За да открои със скрупольозност смисъла на романа цитира девизът, изписан над дверите на Котленското училище, който присъства в текста: „Помогни ми да тя възвися". Превъзмогването на злободневието, достигането до духовно извисяване е лайтмотив на „Възвишение". Четенето на „Рибен буквар" и „Горски пътник" е задължително за героите. Но въпреки това само един от тях достига до възвисяването. За да изгради творбата си Милен Русков черпи вдъхновение и информация от книгите на Възраждането. Затова успява да създаде текст, от който струи автентичен възрожденски дух.

В залата прозвучаха думите на литературния критик Светлозар Игов, охарактеризиращи романът на М. Русков като „най-новата класическа творба на българската литература".

Милен Русков смята, че най-важното за една творба са героите. В момента, в който представата му за тях се оформи в главата му, историята зазвучава в него и той мигновено я предава на белия лист. А ето ги и тях, главните действащи лица във „Възвишение": „Бай Гичо от Котел - списовател, съчинител на злополучното „Обръщение към болгарското народа" и Асенчо от Жеруна - предател, който търси пътя за собственото си спасение в извършеното от него предателство."

С тези думи В. Тонева представи колоритните, наподобяващи Андрешко и Бай Ганьо Бай Гичо и Асенчо. Романът е калейдоскопичен по отношение на българските нрави, тъй като събира в себе си цялата палитра от качества присъща на българина и оставаща непроменена с времето. А именно: наивитет, преминаващ на моменти в простодушие, келепирджийство, но и любопитство към света, стремеж към знание.

Тонева определи езикът в творбата на Русков като: „безподобна смес от книжовния език на Георги Стойков Раковски и котленския изговор." Критичката използва епитетът „Милен- Рускова глаголица", за да дефинира същността на създаденият от писателя специфичен литературен език. „Този демиургичен език, в който всички се влюбват." Той представлява своеобразен „български атавизъм".

Според В. Тонева „Възвишение" е книга за „умението да се надсмиваме над света и над себе си." Поканената от Божана Апостолова тълкувателка на съвременната литература завърши експозето си с думи, хвърлящи мост между миналото и настоящето, между литературата и действителността: „Приложим е опитът за возвисяване на Бай Гичо към съвременните опити за възвисяване."

След заключителните думи на критика, дойде ред и на писателя да сподели мисли за творбата си. Русков сподели, че е участвал в няколко представяния на романа пред публика. Разказа за случка от срещата с публиката в Сливен. Организаторите от града на 100-те войводи решили, че няма достоен местен актьор, който да прочете откъси от „Възвишение" и поканили артист от Бургас, който буквално изкрещял романа, но публиката не била отблъсната. „Там обичат такива неща"- шеговито подхвърли Русков и призна, че не одобрява патоса, с който повечето актьори изпълняват текста пред публика.

Сетне сам прочете изпълнен с хумор откъс, разказващ дързък обир на един френец (французин). Запленени от изтънчения костюм на чужденеца Гичо и Асенчо се промъкват при него, свалят всичките му дрехи и даже обувките от краката му, плащат му няколко жълтици, задето са му отмъкнали костюма, но си прибират малко от франковете му, защото им се струват интересни, с портрети на разни непознати хора, орли. Но все пак са снизходителни към чиляка френец и му оставят съблечения от Гичо кат дрехи, в случай че чужденецът няма какво да облече.

След края на четенето последваха въпроси от публиката.

- Имате ли котленски корен? - попита дама от дъното на залата

- Да, бащиният ми род е от там.

- А къде пишете книгите си?

- В София. От 72-ра живея там.

- Имат ли прототипи героите Ви?

- Гичо и Асенчо нямат прототипи в реалния живот.

- А не Ви ли хрумна, че читателите ще четат книгата трудно?

- Когато пиша въобще не мисля за читателите... Този как ще го погледне, онзи как ще го погледне... Това сигурно е голям тормоз. Точно този език дава огромно художествено предимство на книгата. Този език е най-добрият за тази книга. Дали ще бъде лесно възприета, или не, няма значение.

- Разкажете за себе си. Мен ме интересувате като личност.

- Аз съм твърде скучен. Роден съм през 1966-та в Бургас. Завърших Българска филология в Софийския университет. Реших да ставам учен, написах докторат, който така и не защитих. За ужас на майка ми се отказах да бъда научен сътрудник в БАН... Защото какъв е смисълът да изкарваш пари, ако не си това, което искаш. Започнах като преводач. Потръгна ми. Половината година превеждам, изкарвам пари, после другата половина съм свободен да пиша.

- От кои периоди в българската история се интересувате?

- Има два периода, които ме вълнуват. Единият е Възраждането, а другият, 20-те год.

- Защо във „Възвишение" няма нито един женски образ? - попита В. Тонева

- Защото женски образ не би се вписал в сюжета.

- Прощавайте, Яна Язова, какво отношение имате към нея?

- Не много добро.

- Благодаря, че реабилитирате източния говор, който е в основата на книжовния език. Учени, недоучени журналисти казват: „Той говори на диалект."- визирайки мекото произношение на човек, който има източен изговор.

- В София, тоя център на интелекта, излиза един вестник „Стандарт" и в него една статия за „Алея на книгата" излиза със заглавие: „Грабят книги край морето". Какво да говоря повече?

С размишление относно смисъла на историята и съхраняването на българското. Защото ние сме българи и не можем да станем нито американци, нито германци. Затова трябва да помним, какъв е коренът ни и да пазим българските традиции живи.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани