Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Стоте години самота на Габриел Гарсия Маркес

  26 Април 2013 2175 видяна
(1 глас)

Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес е новелист, писател на кратки разкази, сценарист и журналист. В Латинска Америка е известен с псевдонима Габо. Считан е за един от най-ярките и изтъкнати автори на 20 век. През 1982 години Маркес става Нобелов лауреат за литература. Гарсия Маркес е известен още и като майстор на магическия реализъм.

Ранното си детство, той прекарва при баба си и дядо си. Тяхното възпитание помага за оформянето на Гарсия като личност, която добре се ориентира както в политиката, така и в идеологията. След кончината на дядо му, той се връща да живее при родителите си. Пише хумористични разкази и рисува карикатури, но въпреки това сред съучениците си той е известен с прякора „Старика".

Този псевдоним получава заради сериозното си държане в училище. Завършвайки гимназия през 1946 г., Габриел Гарсия Маркес записва да учи право в Колумбийския университет, но интересите му са насочени към журналистиката. Прочитайки книгата на Кафка - „Метаморфозите", мирогледът му за света се променя завинаги.

Започвайки като журналист, оставил настрана правото, той пише много нехудожествени произведения и кратки разкази, но набира популярност с романите си „Сто години самота" (1967), „Есента на патриарха" (1975) и „Любов по време на холера" (1985).

Творбите на Габриел Гарсия Маркес – „Хроника на една предизвестена смърт" и „Любов по време на холера" се приемат в литературния свят едновременно като художествени и документални.

Голямата част от живота си прекарва в Европа и Мексико. Творбите на Маркес имат своето признание от критиката, изключително голям успех сред публиката и значимост за популяризирането на стила магически реализъм. Този жанр в литературата се отличава с това, че видимо обикновени и реални случки се заменят с магически елементи и събития. Някои от произведенията на автора се развиват в измисленото село Макондо, което е инспирирано от родния град на Маркес - Аракатака, като главна тема в тях е самотата.

Писателят на самотата – това наименование не му е дадено само защото написва „Сто години самота", а именно защото във всичките му произведения главен лайтмотив е тя – самотата, която се явява като свързващата, винаги присъстващата линия в творчеството му.

 

Цитати от Габриел Гарсия Маркес:

* Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.

* Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.

* Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.

* Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.

* Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

* В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.

* Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

* Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

* Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

 

Сто години самота:

Романът остава впечатлението у читателя, че е написан на един дъх. Един чутовен, дълъг и самотен дъх. Тук присъстват толкова много самоти, една от друга по-големи и едновременно вплетени завинаги заедно в един впечатляващ синхрон.

"Сто години самота" е обявена за най-авторитетната и престижна книга за последните 25 години. Докато Габриел Гарсия Маркес пише този шедьовър, неговото финансово положение е нерозово. За да постигне желания успех, авторът е принуден да търпи много лишения, които обаче не са напразни. Книгата получава световно признание и постига нечувани успехи.

Историята на романа е за седем поколения от семейство Буендия, живеещи в град Макондо. Патриарх Хосе Арцадио Буендия и жена му Урсула, напускат Колумбия, за да намерят по-добър живот. В една нощ от пътуването им, Хосе сънува Макондо. Градът на огледалата, който отразява сам себе си. Той решава, че ще го намери, но след няколко дни лутане из джунглата, разбира, че това е само една утопия.

Хосе решава да създаде Макондо по своя сън и представа. Скоро, след основаването си, Макондо е сполетян от извънредно странни събития. Поколенията на семейство Буендия не могат или не искат да избягат от нараняващите и отблъскващи нещастия, които им се случват. В крайна сметка, ураган унищожава градът на огледалата, но това е само една циклична криза, присъща за Макондо.

В края на историята, член от семейството Буендия успява да дешифрира надпис, който поколения мъже назад не са успели да преведат. Тайното съобщение информира прочелия го, за всички щастия и нещастия, сполетели и изживени от рода Буендия.

За "Сто години самота" Габриел Гарсия Маркес получава уважаваната литературна награда „Ромуло Галегос".

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани