Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Големият човек в малкия град

  24 Април 2013 184 видяна
(0 гласа)

Той е голям. Доста. Ако го познавахте, със сигурност бихте потвърдили, че наистина е величие. О, да. Всъщност, май вече се досещате за кого точно говоря, нали? На Вашето внимание! С огромно удоволствие Ви представям Господин Големият човек от малкия град.

Надхвърлящ мащабите на провинцията, той не се побира в никакви рамки, не се примирява с никакви потискащи свободолюбивата му душа ограничения. Големият човек е тук, за да властва и да бъде в центъра на света, който и без друго е създаден, за да се върти само около него.

Прекрасен свят, в който всички го познават - от най-малките (които му се възхищават, тайно мечтаейки си след известно време да бъдат досущ като него - герои в един леко провинциален бестселър) до най-възрастните жители на градчето Х (които също като него са били величията на своето време). Спомени, спомени... И сега познават себе си, откривайки се в миловидното му лице.

Дон Жуан, Дон Кихот и дори самият Дон Корлеоне със сигурност биха изпитали силна завист пред странната и сякаш съвсем логична лекота, с която Г-н Големият човек успява да завоюва териториите на малкото градче, да ги окупира (все едно, че му принадлежат и винаги са си били негова неприкосновена собственост).

Да, такъв си е той-адаптивен, твърде приспособим и за разлика от малкия човек, отрекъл се от себе си в името на глупавата идея да бъде дребна и лишена от истинско значение личност в столицата, то нашият герой не си поставя подобни абстрактни цели, изискващи пълно себеотричане. С ярко изразена индивидуалност, той никак не се притеснява да я демонстрира непрекъснато. Нищо, че понякога дори успява да прекали и да достигне до показност, граничеща с нахалство. Простено му е. Нали все пак светът тук е негов. А и слънцето грее единствено за него.

Глупак ли? Смееш да наричаш въпросният господин „глупак" и да оскърбяваш неговата особа? Моля те! Та той разбира от абсолютно всичко, за което се сетиш - от футбол, от политика, от красиви жени. Все още ли се съмняваш? Виждаш ли белия „Голф", който се приближава насам? Ето... Намалява скоростта. Няма начин да не чуваш разтапящия глас на Преслава, която панически призовава „помощ, помощ, този мъж е луд и не тръгва! Помощ, помощ, помогнете, в него се влюбвам!" Поздравява те. Веднага е фиксирал непознатата красавица с дългите крака. Аз нали те предупредих, че е разбирач.

-Ти май не си оттук, а?

Дъвче дъвка (съвсем механично).

-Откъде знаеш?-любопитството ти е искрено, а отговорът-чистосърдечен:

-Ми не съм те виждал преди.

Сега убеди ли се в изтънчеността на нашия човек? Има си класа и това е. И „Голф" си има. Бял.

-Искаш ли да те почерпя нещо?-предлага по най-джентълменския начин, докато хубавичко те обхожда с поглед, сваляйки тъмните си очила (нищо, че навън е леко мрачно).-Заведението ми е наблизо, много ще ти хареса. Гарантирам.

Има си и бизнес. Сериозен човек. Какво повече искаш, скъпа? Можеш ли да откажеш на това предложение?

-Аз... бързам.-изричаш плахо и започваш да се оглеждаш из непознатото градче.-Ще ме чакат.

-Окей, бейби. Но ти губиш.

На нашия герой никак не му липсва самочувствие, убедила си се вече. След секунди „Голфът" вече отпрашва, отвеждайки Преслава към кварталното кафене. А ти? Почакай още малко, за да дойде следващият, струва си да го видиш.

Играч. Сваляч. Плейбой (провинциален). Както предпочиташ.

-Охо, красавице, какво правиш сама тук?

Този път е с „Ауди". Сребристо. А певицата... гласът й не ти е познат, но все пак успяваш да доловиш същността на откровенията й: „Дискотеките за теб умииират, софиянките за теб се бият!" Не чака отговор, нетърпелив е.

-Айде да те водя на кафе!-предлага изкушаващо, докосвайки сребърния си ланец. Има и татуировка на дясното рамо-истинска плетеница, страшно модерна (почти като тези от 89-та година).

Вече ти писва. Съдя по киселата ти физиономия. Но се налага да почакаш още мъничко, докато те посрещнат. Предупреждавам те, че ти предстои интересна ваканция в още по-интересното градче Х (ако изобщо оцелееш до довечера, понеже вероятността да те схрускат е твърде голяма).

С уверена стъпка отваряш вратата на най-близкото магазинче. Какво облекчение-тук поне не звучи чалга. Къде ли е продавачката? Ясно. Висок, с напомпани мускули и празен поглед мъж изниква сякаш от нищото. Няма татуировка. Няма дори и ланец. Само две обеци. Не ги ли намираш за секси?

-Минерална вода и солети.-поръчваш механично.

-Само ако ми дадеш номера си, скъпа.

Е, този път вече преминават предела на търпението ти, познах ли? Признавам, че господинът наистина избързва, затова успявам да си обясня обиденото ти изражение, когато яростно затръшваш вратата.

Минута спокойствие. До следващия „Голф". Или „Ауди". Или „Форд". Автомобилът е без значение. Важен е единствено той - Големият човек от малкия град.

„Тихо ми пази и стискай устни, стискай устни, захапи ги!" - долита отнякъде и се питаш какъв ли ще е поредният ядосал те днес мъж. Не знам, но мога да ти гарантирам, че ще бъде господар. Господарят на малкия град. Какво толкова, мила? Фактът, че първите двама... грешка! Първите трима носители на този твърде разпространен „синдром на великия мъж" доста те поизнервиха, изобщо не означава, че са лоши по природа. Напълно възможно е зад фасадата на средностатистическия мачо да дреме дълбоко ранима душа, не мислиш ли? Вероятно тези мъже имат и други интереси, по-изискани, надхвърлящи сферата на родната ни поп(фолк) музика.

Замисляла ли си се защо са точно такива? Не, със сигурност не са си избрали веселата роля на свалячи с високо самочувствие. Средата, в която са израснали, в която са се запознали със света и с останалите хора, е главната причина за поведението им, което ти определяш като просташко, без изобщо да се замислиш. А защо не опиташ да завържеш разговор с Големия човек? Ще останеш очарована от свежото му чувство за хумор и от оригиналната му визия за живота.

За него с пълна сила е валидна сентенцията „Забавлявам се, следователно съществувам." Какво по-убедително доказателство за умението му да се наслаждава на всеки миг? Опитай да бъдеш като него-първична, дръзка, решителна. Опитай да бъдеш такава, каквато винаги си искала. Само това е начинът да вникнеш в същността на нашия любим герой, да я опознаеш детайлно и да разбереш, че дълбоко в себе си не е лош човек. Не е звяр, хищно дебнещ поредната си жертва. Нищо, че така ловко и безшумно се приближава към теб...

-Изплаши ме!-явно съзнателно се стараеш да звучиш леко грубо.

-Съжалявам.-успява да промълви приятно изглеждащият непознат, усмихвайки се приветливо. След кратка пауза решава да наруши мълчанието:

-Ти ли си Дани?

-Да.-отговаряш, стъписана от верността на секретната информация, с която разполага.

-Чудесно. Братовчедка ти каза, че ще чакаш тук.

-Така ли е казала?-Проклятие! Защо винаги научаваш всичко в последния момент! Изпитал неудобство от недоумяващото ти изражение, непознатият продължава:

-Аз съм Мишо, неин колега. Помоли ме да те посрещна, затова съм тук.

-Ясно.

-Чакай, нека да ти помогна с куфара, сигурно е много тежък, поне така изглежда.-предлага любезно Мишо и поема огромния товар.

-Благодаря. Как ти се струва?

- Историята познава и по-тежки случаи. А сега трябва да изчакаме братовчедка ти и да те предам жива и здрава в нейните ръце. Поне такива бяха строгите й нареждания. А аз съм послушен и изпълнявам стриктно.

Неусетно недоверието ти към непознатия мъж се изпарява и дори тайничко започваш да се радваш на приятните му шеги.

-Какво ще кажеш да оставим куфара в колата и да се поразходим, докато чакаме твоята пазителка?-предлага Мишо.-Мисля, че ще ти е интересно да поразгледаш градчето ни.

-С удоволствие.-невъзможно е да откажеш на това предложение, нали? Е, не е като офертата с кварталното кафене, но все пак... Вече убеди ли се в погрешната си преценка за мъжете от малките градчета? Със сигурност. А ако въпреки всичко все още не си успяла, не се тревожи-точно това ти предстои. А и забравих да спомена, че е напълно безсмислено да очакваш братовчедка си тази нощ.

„Съвсем случайно" точно днес е изправена пред страшно неотложен ангажимент в службата. Какво да се прави... Нали поне няма да бъдеш сама. За всичко се е погрижила. Сега пък какво има? Не гледай така предизвикателно! Усмивка ли долавям? Знам, знам, че не се усмихваш на мен (с огромно удоволствие би ме застреляла), поводът е Мишо. Нямаш право на възражения! Добре дошла в градчето Х!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани