Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Христина Маджарова - Пролетна любов

  22 Април 2013 156 видяна
(2 гласа)

Сред булеварда хищно-начумерен

една жена продаваше лалета.

А ти се луташе сред мъртвото доверие.

Сред хиляди съдби. Съдби проклети.

И бе изгубен. В себе си. Дълбоко.

И в грешния порочен град от лед.

Препускащ по лъжливите посоки.

Вървеше, без да знаеш накъде.

И търсеше навярно цел красива.

Или любов, отречена отдавна.

Но всичко беше сиво. Твърде сиво.

Дори и март бе някак безпощаден.

А слънцето се криеше сърдито,

увлечено в примамлива игра.

„Харесваш ли лалета?"-те попита

изневиделица една жена.

Едва тогава ти я забеляза-

приведена, но с весели очи.

И сякаш се усмихваше паважът.

И изумен, отвърна му и ти.

„Дали харесвам?" , в миг поколеба се.

„Разбира се, разбира се. Дори

намирам ги за прелестно-прекрасни.

Като живота, да. Ще взема три."

С три бели пролетни лалета

по булеварда крачеше. Щастлив.

А някакви мечтаещи поети

усмихваха се. Без мотив.

И влюбени прегръщаха се нежно.

С любов, по-бяла от лале.

А срещата? Тя беше неизбежна.

„Госпожице, да пийнем по кафе?"

И неочаквано за теб самия

една красавица фатално спря.

С директност май въпросът ти смути я.

Не се замисли. Просто каза „да".

 

* * *

 

А трите бели пролетни лалета

си шепнеха магически слова.

Една красавица открадна ти сърцето.

Една красавица. Дошла със пролетта.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани