Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Христо Ботев – копнеж за свобода

  10 Април 2013 364 видяна
(1 глас)

Личността, битието и перото на Христо Ботев могат да бъдат свързани с една фраза - борба за родината, за земята, която обича.

Христо Ботьов Петков се ражда на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер. Баща му Ботьо Петков е бил преподавател в калоферското трикласно училище, където младият Христо завършва. През 1863 г. с благодарение на Найден Геров заминава за град Одеса, където се записва да учи във Втора одеска гимназия. През 1867 г. се връща в Калофер, за да замести болния си баща в училище, но за кратко.

Дълбокото осъзнаване на Ботев на мъчнотията и трагизма на епохата, в която живее, е изразено многократно както в поезията, така и в статиите му. Още в първите си стихотворения поетът нарича себе си: "злочестен скитник, който среща само това, що душа мрази" – Майце си (1867); "душата му в огън тлее, а сърцето му в люти рани" – Към брата си (1868).

През 1868 г. излиза поемата "На прощаване", в която поета разкрива живота на българина в годините, докато България е под турско робство и тежкия избор на човека, избрал пътя на борбата за свобода.

В своята творба "Елегия", която излиза през 1870 г. Христо Ботев представя българския народ като мъченик, погребан жив в гроба, от чието чело се лее "пот кървав на камък гробен". Стихотворението е отрезвяваща картина на робската действителност, тъй като животът на българския народ е разлюлян в "робска люлка" на една безкрайна елегия.

Болката и протестът още по-мощно прозвучават в "До моето първо либе". Това стихотворение излиза през 1871 г. и за което решително се отхвърля поведението на безразличие към тези страдания, търсенето на смисъла на живота в личното щастие, откъснато от народната съдба.

Най-силно този трагизъм е изразен в началото на "Борба" (1871):

 

В тъги, в неволи младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде ...

 

Погрешно е да се сметне, че стихотворенията на Ботев са родени в резултат на лични трудности и страдания – те далеч надхвърлят личните преживявания, защото са обобщение на дълбоки наблюдения над действителността, на тревожен размисъл над историческия път на българите.

"Хайдути" е поема, която е свидетелства за вътрешната сложност на Ботевите преживявания. В нея поетът показва доколко легендарният образ на хайдутина-закрилник е бил свързан с борческото му светоусещане и със съдбата и битието на "сиромасите".

През 1873 г. баладата "Хаджи Димитър" започва със словата, превърнали се в емблематични за Ботевата поезия: „Жив е той, жив е!". Стихотворението е създадено във връзка с историческо лице и показва Ботевата представа за героичната смърт на легендарния революционер.

През същата година излиза и "Моята молитва", който е откровен призив за борба, изграден върху диалога между поет и съвременник. Двата антипода - на революционера бунтар и роба - се сблъскват в строфите на стихотворението, за да дадат началото на ново верую - това на революцията.

През 1867 г. Ботев напуска Калофер и се озовава в Румъния. Официалният повод е, че иска да продължи образованието си. Попаднал в средите на българската революционна емиграция, той среща Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1872 г. е арестуван за революционна дейност, но е освободен благодарение на застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов.

През май 1876 г., дочувайки вестта за Априлското въстание, Ботев започва да събира чета, на която става войвода. На 1 юни (20 май стар стил), по време на сражение с поробителите, куршум пронизва Ботев.

По мое убеждение Ботевата личност и слово, мисъл и дело най-силно олицетворяват същността на епохата, в която живее.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани