Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Алеко Константинов - историята на един Щастливец

  08 Април 2013 691 видяна
(1 глас)

"Опознай Родината, за да я обикнеш!"

Алеко Константинов

 

С всеки изминал ден все по-упорито се убеждавам, че българинът притежава изключително добра памет. Просто така сме си устроени-да помним бележитите личности, дали своя колосален принос за създаването, развитието и съхраняването на нашите национални идеали.

Справедливост, честност, мир, хуманизъм, търпимост... това не са само празни понятия и лишени от смисъл абстрактни категории, а високите нравствени ориентири, към които Алеко Константинов извежда българското общество на прага на две епохи. Текстовете на Щастливеца, пленяващи сърцата със своята разобличаваща ирония или с тънката насмешка, си остават актуални и до днес. Дори и сега те могат да бъдат съотнесени към тежките български реалности.

Роденият в заможно свищовско семейство български общественик още от дете проявява жив интерес към събитията, разтърсващи страната ни. Получил солидно образование при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, той продължава жадно да попива знания в Свищовското училище (1872–1874), а също и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877).

Станал свидетел на едно от най-значимите събития за родната ни история - Руско-Турската освободителна война, Алеко Константинов успява да се изгради като бунтуващ се, дързък и непримирим с несправедливостите човек. По време на съдбовната война е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов (1877). Алеко успява да завърши средното си образование в град Николаев, Русия (1881), а след това изучава право в Новорусийския университет в град Одеса (1885).

След като получава диплома за юрист, Алеко се завръща в родината, за която милее, и работи като съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, като помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Но непримиримите му политически възгледи, вродената му честност и нетърпимост към неправдите са повод за неговите две уволнения по политически причини.

До края на живота си Алеко Констатинов е адвокат на свободна практика в София, дал своя важен принос за развитието и на юридическите науки през 1896 година с хабилитационния труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон". Успоредно с правото, Алеко посвещава важна част от живота си и на творческите занимания - сътрудничи на вестник „Знаме" още от 1894 година, а също и на вестниците „Целокупна България" и „Свободна България". Занимава се и с активна преводаческа дейност, превеждайки текстове на Пушкин, Молиер, Некрасов и Лермонтов.

Безспорно Щастливеца се запечатва трайно в паметта на българина като една смела личност, обичаща да пътува и опознава новото, различното, далечното за нашата реалност. Изложенията, които Алеко посещава - Световното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893), събуждат възторга му от непрестанно развиващото се човечество, но и тревогата от обезличаването на личността, от нейното роботизиране и хищно поглъщане от техническия напредък.

Именно тези изложения са повод за написването на пътеписа, оставил ярки следи в българския литературен живот - „До Чикаго и назад". В творбата си авторът с присъщата тънка ирония заявява "Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че "овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема". Други негови значими пътеписи са „Невероятно наистина, но факт... ", „Какво? Швейцария ли? ", „В Българска Швейцария".

Най-яркият герой на Алеко Константинов, предизвикващ и до днес противоречиви реакции, коментари и размишления, несъмнено е Бай Ганьо. Не съществува истински български читател, който да остане равнодушен пред подвизите на пътуващия из Европа нашенец. Смях, съжаление, тъжни усмивки, но и надежда за по-добро и красиво бъдеще будят увлекателно описаните приключения на Бай Ганьо.

Известен със своята строга непримиримост към царящия в България несправедлив обществен ред, Алеко Константинов изразява остро негодуванието си от неправдите във фейлетоните си. „Разни хора, разни идеали", "Херострат II", „Честита Нова година" и „Страст" са само една малка част от словесното наследство, завещано ни от Щастливеца.

Оформил се като непримирим либерал, привърженик на идеите на демократизма и парламентаризма, до края на живота си Алеко остава верен на основните ценности, прогласени в Конституцията-свобода, равенство, мир, хуманизъм, справедливост и търпимост. Но политическата действителност у нас се оказва не така толерантна към идеалистите - на 23 май 1897 година творецът е убит погрешка при неуспешен опит за атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.

Трагичният край на фейлетониста доказва за пореден път колко фатални могат да бъдат последиците от грубата българска действителност. Но с присъщия си хумор, оптимизъм и вяра в доброто и красивото Алеко Константинов съвсем заслужено си спечелва място сред плеядата бележити българи, останали като ориентир, показващ истински стойностното в живота.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

1 коментар

Коментирани