Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Георги Господинов - Невидимите кризи

  05 Април 2013 328 видяна
(1 глас)

1968, история за портокал и локум, Томазо Маринети и раждането на неговия манифест, по време на Балканската война..., ако някой съчетае всичко това в една книга, сигурно би се получила литературна какафония. Е, „Невидимите кризи" е по-скоро балкански миш-маш, подправен с чувството за хумор на един български писател. Георги Господинов вече се е утвърдил като майстор на перото, емблема на съвременната българска литература.

Последната му книга в оглави класацията за нови книги на книжарници „Хеликон". Прецедент е българско заглавие да заема челно място в подреждането, но словесната шарения на Господинов, изглежда допада на родния читател. Аз също бях впечатлена от есетата на писателя. „Невидимите кризи" стана безспорен номер 1 в чарта на читателите, защото разказва за наболели проблеми от близкото минало, които още актуални за българите.

Сборникът с есета е разделен на две части. Първата представлява спомени за времето на комунизма и младостта на писателя. Втората част е посветена на смисъла от четенето и развитието на родната литература. Съдържа случки с български писатели и поети, неразказвани до момента пред широката аудитория.

Разказвачът си спомня, че по време на лекция в университета, преподавателят по литература обяснява всяко западно течение в изкуството на словото с думата „упадъчно". Студентите съвсем се объркват, защото и символизма, и футуризма са все „упадъчни". За да поясни, лекторът цитира стих от Пол Елюар „Земята – синя като портокал" и възкликва, че това е невъзможно, „краставици на търкалета". Без да съзнава, че с това си изказване ще предизвика неистов интерес в младите си колеги към поезията на френския сюрреалист. Мъжът, който си спомня за случката се замисля, че земята е синя и кръгла като портокал.

В същото есе, озаглавено „Портокал и локум", една преводачка от турски, изселничка, разказва, как като чуят съседите ѝ в Турция, че ще заминава за България, всички се тълпят пред дома ѝ, за да поръчат по една кутийка локум - от онзи с розоберачката на кутията. Какво нещо са спомените за родното - стават ти по-мили с всяка изминала година и с всеки километър разстояние.

Иначе „Невидимите кризи" започва с документален разказ за събитията от историческата 1968 г. За българския периодичен печат тя сякаш не се е случвала. Във вестниците от онова време съществуват само задграничните визити на др. Тодор Живков и празненствата по повод IX Световен фестивал на младежта и студентите, състоял се в София. Тъкмо за него е писана песента „Една българска роза", изпята от емблематичната Паша Христова.

От самоизпепеляването на 20-годишният Ян Палах няма и помен по страниците на комунистическите официози. От архивите изплува само една саркастична карикатура принизяваща саможертвата на младежа до лудост. А 1968-ма е белязана от много смърти. При странни обстоятелства живота си губят Юрий Гагарин, Мартин Лутър Кинг, Джон Кенеди, Джон Стайнбек. Господинов само припомня странният дух, който витае около рождената за него 1968-ма, а изводите оставя на мислещия читател.

1989-та е другата наситена с политически събития година от втората половина на XX. За нас, българите, тя е свързана основно с 10 ноември, но забравяме още куп важни дати, които писателят услужливо ни припомня. 3 ноември е много по-знакова за промените дата, белязала не само историята на БКП, но и на цялото общество. На този ден през 1989-та се състои шествието на „Екогласност" в София, събрало по улиците хиляди недоволни от режима на партията. Това е първото масово надигане на обикновени граждани срещу властта, мачкаща до тогава всеки опит за съпротива.

Ако писателят се бе сетил да опише събитията от същата дата, но година по-рано, щеше да спомене със сигурност учредяването на Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Организацията, учредена от Брайко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин, дава културния тласък на промените в страната.

Та да се върнем към есето на Г. Господинов за 1989 г. Писателят си спомня за първите гладни стачки и протестите на изселващите се от България турци, първите открити митинги през май и първият „свободен" протест от 18 ноември с.г. 89-та годината на революциите по света, в която падаха стени от стиропор и се лееше кръв на пекинския площад Тянънмън.

Следващата част на „Невидимите кризи" е по-лека за четене, не толкова наситена фактологично и емоционално. Заглавието на сборника е вдъхновено от есе, съдържащо се в нея. В реч, изнесена по време на панаира на книгата в Лайпциг, провел се през 2010 г., Господинов прави паралел между икономическите кризи, завладявали света през XX и XXI век и духовните, завладяващи ни постепенно, невидимо, за да разрушат устоите на познатите ни обществени строеве.

Писателят обвързва икономическата криза, разпростряла се върху планетата ни през последните години и духовната криза, завладяла умовете на всички финансови и обществени водачи, сринали с един замах банковите системи в т.нар развит свят. Ако всички юпита четяха повече, може би, казва ямболския майстор на перото, нямаше да се стигне до тук.

Еклектиката в най-новата книга на Георги Господинов е трудна за описване, затова ви препоръчвам сами да прочете написаното в нея. То със сигурност ще ви обогати духовно, давайки ви нови насоки на разсъждение за процесите в българското общество и собственият ви живот, без да ви затормозява с излишен патос и черногледство, които сме свикнали да струят от телевизионните екрани и радиоприемниците.

Създателят на „Невидимите кризи" сам агитира читателите си от страниците на книгата.

Четящият човек

Веднъж се наложи да отговарям на уж елементарния въпрос за какво служи литературата. Конкретно - „Защо трябва да се чете?" Ами то е като да питаш защо трябва да се сънува. Не трябва. Просто сънуваш. Четящият човек обаче извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив.

2006

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани