Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Под игото на Под игото

  19 Март 2013 319 видяна
(1 глас)

„Под игото" е първият български роман. Най-известният български роман.

Дори бе обявен за любима книга на българите по време на кампанията „Голямото четене" на БНТ през 2009. И въпреки множеството достойнства на тази книга, мнозина от нас, като че ли още получават леко неразположение в коремната област щом чуят името и.

Причината е, че откакто прекрачим прага на началното си училище, всички започват да ни убеждават колко е важно тя да бъде прочетена, заради горните аргументи и още много други. А когато си на 11, хич не ти се четат книги за робство от Иван Вазов. Смяташ че „потигото" е една дума и когато с изненада видиш на корицата, че в действителност са две, нямаш ни най-малка представа какво е това нещо „иго".

Не стига това, ами още от първия ден на лятната ваканция, вкъщи започват учтиво да ти напомнят, че задължително трябва да прочетеш тази книга и да те подпитват през няколко дни докъде си стигнал. Тя е най-отгоре в списъка по литература и първият въпрос, който чуваш след като се завърнеш наесен в класната стая, без съмнение е „Прочетохте ли „Под игото"?".

И тъжното е, че дори реално да си я прочел, единствените емоции, които са останали у теб след това са негативни и те нямат нищо общо със съдържанието на книгата. (Изключвам, разбира се, онези малки любознателни деца, които с радост поглъщат съдържанието на всяка книга.) Иронията е голяма, когато сме принуждавани насила да четем нещо, което трябва да ни убеди колко важно е да отстояваш себе си и да се бориш срещу това, което ти е налагано от другите.

Аз самата винаги съм се бунтувала срещу списъка с книги за лятото. Не, не защото не обичам да чета или защото мразя часовете по литература, напротив, те ми бяха любими. Не можех да разбера, защо трябва някой да ми налага собствения си вкус за книги и да ми казва коя книга е стойностна и коя не.

Обикновено се случваше така, че прочитах книгите, които имах да чета за едната година, през следващата. Когато вече бях решила, че ми харесват. И да, не отричам, че наистина си е струвало да бъдат прочетени. Но тези, които бяха най-задължителни, а вероятно и най-добри, така и не ми оставиха хубаво впечатление.

Книгите не трябва да бъдат четени насила. Тяхната магия е в това, че когато започнеш правилната, не можеш да правиш нищо друго освен да я четеш, докато не я завършиш. И да, някои ще кажат, че има книги, които трябва да се прочетат заради знанията, които получаваме от тях. Но всъщност от книгите ние получаваме информация. Знанието е следствие на обмислянето на тази информация, обработването и от нашият мозък, а това става само ако ние искаме и ни е интересно.

Защото както учителите обичат да казват „насила можеш да вземеш от някого, но не можеш да му дадеш". Само ако знаеха колко са прави.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани