Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

По пътя след върха, който ни прокарва Божидар Костадинов

  08 Януари 2013 269 видяна
(0 гласа)

Ученикът от пловдивското ОУ „Княз Александър І” издаде първия си роман на 12-годишна възраст

 

Още дълъг път очаква Божидар Костадинов след първата му книга. И още много и по-високи върхове ще се изправят предизвикателно пред перото му. За да излезеш на книжния пазар още на 12-годишнина възраст, се изисква не само голям талант, не само любов към книгите, а и да осъзнаеш пътя в живота си. Някои хора са доживели до дълбока старост, без да разберат защо изобщо са се появили на тази земя. Та аз самият издадох първия си сборник с разкази чак на 44 години, макар да пишех още от ученическа възраст.

„Път след върха“ ни показва, че Божидар Костадинов не само е осъзнал една от най-важните възможни мисии на живота си, но и се е постарал да направи нещата професионално. Стилът е опростен и изчистен. Повествованието е лишено от  излишни лирически украшения и ненужни описания. Всичко е ясно, разбираемо и лесно за възприемане. Изреченията – кратки и ясни, и някак, дори технократски. Което пък определено кореспондира много добре с динамиката на приключенското четиво.

Божидар Костадинов доста добре е балансирал между фентъзито и класическата научна фантастика, като по-скоро превесът е към първото. Младият автор не само ни показва уникални за възрастта си познания относно митолигии, древни цивилизации, култури и религии. Нещо много повече – той умело вплита всичко това във фабулата на произведението и в характеристиката на второстепенните герои, които епизодично се появяват във всяко едно от седемте приключения в книгата.  

Ще бъда честен. Първоначално бях леко подразнен от факта, че двамата главни герои в произведението са описани доста схематично. Очаквах да видя по-пълнокръвни образи, обрисувани чрез директни авторови описания и с помощта на припомнени житейски ситуации, подсказващи ни визията и  характерите на Теди и Емо. Едва по-късно осъзнах, че това не е необходимо. Просто  не бях успял на време да разчупя стереотипа на очакванията си. Рутинираното ми, от четене на прекалено много еднотипни книги, съзнание се беше настроило да посрещне сблъска с поредния шаблон, налаган постоянно дори от най-добрите образци от масовата литература.

Дори нещо повече! Божидар ми предлагаше уникалната възможност да дообрисувам сам неговите герои. Предлагаше ми да стана негов съавтор в моя екземпляр от книгата му. И да направя това по най-добрия за себе си начин. Вече съм абсолютно убеден, че няма двама читатели на „Път след върха“, които да си представят по един и същ начин неговите хлапета.

Явно задъханото и все по-динамично време, в което живеем, започва да налага своя отпечатък и върху стила на писане. И може би именно това, което ни предлага Божидар, е начинът, по който си комуникират най-добре по между си децата на неговата възраст. А дали не е този пътят, по който литературата може да стане по-достъпна за неговите връстници. Достатъчно сме се вайкали, че младото поколение не иска да чете и само седи пред компютъра.

Не ни ли показва този малък автор един добър начин, по който трябва да се пише, за да бъдат спечелени за литературата именно тези десет или пък дванадесетгодишни деца. Та нали той използва именно техния език – този на тинейджърите.

Водещи наши светила в литературознанието вече започнаха да констатират, че езикът на класиците ни, творили преди век, е неразбираем за сегашната младеж. Съвременният български език се развива по законите на новото време. А това е време на глобални комуникации, есемеси, писани на латиница и с числа, интернет, социалните мрежи, и какво ли още не. Съвременният български език е подложен 24 часа в денонощието на тоталната преса на английскоговорещия свят. Чуждиците идват неканени, и колкото и да не ни се иска, просто трябва да се съобразим с болшинството от тях. Още повече, че доста от тези думи не могат на намерят никакъв аналог в българския език.

От друга страна, в книгата на Божидар забелязваме и още нещо интересно. Това е влиянието на компютърните игри. Виждаме го в описанието на тайнствената книга, на кристалите, които заемат един по едни местата си върху корицата й, в спиралите, които превеждат (телепортират) героите в други места, времена и пространства, в лъчите и в „Новия триъгълник“, и в някои от съществата, с които хлапетата се сблъскват. Виждаме го дори и в илюстрациите на кориците и в книгата, рисувани от самия автор. И в това също няма нищо лошо.

Почти няма човек, който в детството си през последните две десетилетия да не е прекарвал голяма част от свободното си време с мишка или джойстик в ръка. Самият аз, макар отдавна да съм прескочил тази възраст, съм прекарвал цели нощи, опитвайки се да премина в следващото ниво на „Волфенщайн“, „Херетик“, „Дуум“ или „Дюк Нюкъм“. Само който се е докоснал до завладяващия свят на компютърните игри, може да разбере това. А такива хора са почти всички от поколението на Божидар.

Крайно време е да дадем повече широта на възгледите си, за да можем да възприемем културния шок, който ни застига. Ако не се настроим на неговата вълна, той просто ще ни залее и претопи.

От друга страна, нали именно връстниците на Божидар Костадинов са бъдещето на нацията. И когато разсъждаваме върху това, по какъв начин да възпитаваме това поколение, не трябва ли да помислим как да променим и самите нас. Защото закостенялостта ни в един момент може да ни превърне в обречени на изчезване динозаври.

Продължавай смело напред, Божидаре, но знай, че пътят няма да бъде лек, защото ти сам го прокарваш!

 

Кой е Божидар Костадинов:

БОЖИДАР АТАНАСОВ КОСТАДИНОВ е роден в Пловдив през 1999 г. Ученик е в ОУ „Княз Александър І”, в VІ клас и е на 12 години. Има подчертан интерес към литературата и изобразителното изкуство.

„ПЪТ СЛЕД ВЪРХА” – творба на едно дете, е фантастично-приключенски роман, написан красиво и увлекателно. Действието е градирано, естествено следват отделните епизоди, размисълът е емоционално наситен, обективната информация е поднесена непринудено. Романът утвърждава доброто, написан е с изключително въображение и се чете с лекота.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани