Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Облакът Атлас - книгата

  02 Януари 2013 469 видяна
(1 глас)

Годината 2004 винаги ме е изненадвала положително. Сякаш тогава са били създадени най-значимите произведения в света на литературата и киното.

„Облакът Атлас” (Cloud Atlas) още веднъж потвърждава съмнението ми в значението на тези цифри. Важни са, защото тогава е датата на публикуването на книгата Облакът Атлас.

Сега, осем години по-късно, тя стана известна по цял свят не заради високата си художествена стойност, а заради екранизацията си. При все че нямаше как, след като пет от осемте главни герои са всеизвестни холивудски величия. И макар филмът да не остана до край разбран от публиката си, то книгата, от друга страна, слага край на въпросите. Аз лично започнах да чета книгата само за да си доизясня определени части, които ми останаха непонятни във филма.

Подобен сюжет е трудно да се преразкаже в няколко изречения по простата причина, че сюжетните линии са общо шест. Освен това се развиват в шест различни периода от време. Доста объркващо, наистина, но между всички истории има връзка.

Както казва краткото резюме на гърба на книгата, разказите в нея се разтварят като кукла матрьошка и ни разкриват историите на главните герои, всеки уникален по своему. Голяма част от тях, но не всички, имат дар слово. Умеят да говорят и описват местата, в които живеят, с такава подробност, точност и аналитичност, че сякаш наистина са писани от различни хора.

Друг интересен похват е формата на разказите. Докато във филма те се преплитат, то в книгата са подредени хронологично. Историите се водят като дневник, писма, разпит – все интересни повествователни форми, които са подбрани в зависимост от това каква е главната задача на героя и как той може да кореспондира със света и останалите след него.

Да, точно така. Основата връзка между героите не е само причудливите родилни петна във форма на комета, но и техните мемоари. Точно тези дневници и писма, които случайно им попадат под ръка, задвижват техните истории и всички те се преплитат в колелото на времето.

Друго, което съединява историите, е непрекъснатата динамичност на разказите. Ако Дейвид Мичъл благоволи да остави малко място за описание, то не е просто вмъкнато, но също става герой в романа. Тази динамичност е способна да остави читателя си без дъх. Историите прекъсват в повратни моменти и продължават след хронологичното изреждане. Всички те са нещо като предисловие, така че в средата на книгата имаш усещането, че едва сега започваш да четеш. Пълните със загадки книги, изшлайфани с философски разсъждения и прекрасни, леки описания представляват истинско удоволствие за всеки, дръзнал да види отвъд тях.

Разбира се, книгата изобилства от лирически отклонения. Всеки от разказвачите, било то герой или автор, си позволява да вмъква на пръв поглед утежняващи сюжета подробности около своя живот и заобикалящата го среда. Този метод придава достоверност на думите. Все пак никой човек не е до там механичен, че да спазва определени закономерности, най-малкото да прави сух изказа и самия разказ.

Като заключение ще добавя, че онова, което книгата не можа да пресъздаде, но пък филмът чудесно замести, е приказната симфония на Робърт Фробишър „Облакът Атлас”. Нейните звуци заменят думите от книгата и сами разказват шестте истории във вихъра на музиката.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани