Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Интересни заглавия на ИК Сиела Октомври 2012

  22 Октомври 2012 152 видяна
(1 глас)

Добрата съпруга от Робърт Гулрик

 

Романът Добрата съпруга е издаден в Бразилия, Канада, Франция, Германия, Италия, Норвегия, Испания, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия. Той е исторически, но и психологически роман за богат американец на средна възраст, който публикува обява във вестник, че търси добра, почтена, скромна съпруга. За Ралф Труит това е начало на нов живот след дълги години на самота, мъчителни угризения, болезнен гняв и непрежалими загуби. За Катрин Ланд началото е едно пътуване в мразовитата зима до малко градче в Уисконсин, където тя ще повери бъдещето си на непознат мъжс надежда, че той ще й прости предателството, ще оправдае лъжите й и ще й позволи да започне нов живот. Това е началото на изненадващо заплетената, прекрасно написана история за Катрин и Ралф. Неочакваният й край с непредвидимите обрати на любовта и лудостта, на страстта и разрушителните пориви говорят за безграничното въображение на Робърт Гулрик, комуто нищо човешко не му е чуждо, особено дълбоко заложеното двуличие и отмъстителност. В това отношение Добрата съпруга напомня за класическите литературни образци, каквито са романите на сестрите Бронте и на Дафни дьо Морие например.

 

Химера за живот от Росица Троянова

 

Големият български писател Й. Радичков казва: „Няма по-ласкаво за една книга от ръката на читателя, защото ръката на читателя, не би позволила да се натрупа прах върху корицата й.” И нека не прозвучи претенциозно, но ръката на читателя, разтворила книгата „Химера за живот” на Росица Траянова, не би спряла да разгръща страниците й, докато не стигне края. Защото ще бъде трогнат от една покъртителна история, разказана вълнуващо и задъхано като на един дъх, история за един погубен млад живот, история, почерпена от черната хроника на нашата действителност.

Мария Андреева (журналист)

 

Бунтарка на почти осемнайсет и майка работохолик.

Спонтанен изблик на своенравие, събран багаж, пълна дебитна карта и автобусен билет за град, в който не е стъпвала преди. Малко трева, пет-шест линии бял прах, привлекателни розови хапченца и секс на поразия. Недоразумение, болка, публичен дом, ритници и…?

История, започваща с лекомислие и спонтанност, с начало и неясен край. История за две жени и техните съдби. История за нашето време. История... може би твоята?

 

Пегас на Пенчо Ковачев

 

Това е най-смешната книга от времето на прехода, а и преди това. И как няма да е, след като нейни автори са едни от най-колоритните българи. В книгата са събрани весели истории и щури случки с артистите Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Стефан Данаилов, Павел Попандов, Георги Мамалев, Руси Чанев и др.

С писателите Любомир Левчев, Дончо Цончев, Павел Вежинов, Божидар Божилов, Ангел Тодоров, Антон Дончев, Иван Гранитски, Васил Сотиров, Янко Станоев, Георги Джагаров и др.

С журналистите Веселин Йосифов, Иван Славков, Павел Писарев, Тошо Тошев, Евгений Станчев, Хачо Бояджиев и др.

Като четете тази книга, вие се подлагате на най-качествената смехотерапия и след последната й страница ще се почувствате много по-здрав.

Ако, разбира се, не ви се е пукнала жлъчката от смях...

 

ЧЕТОХ И МИ БЕШЕ СМЕШНО

Мултижанровото перо на Пенчо Ковачев не мирясва.

Във вестникарските жанрове - от злободневното антрефиле до обстойното разследване - то се движи свободно и безпрепятствено като в открития космос, не се озори с киноведчески жития, сполучи и със сценарии в киното и телевизията.

И ето сега му хрумнало да опита в по-различен жанр.

Всъщност към кой от познатите жанрове да отнесем поместеното в тази малка причудлива книжица?

Когато прочетох ръкописа, казах на Пенчо Ковачев, че за мен това е фолклор, сътворен не от митове, предания и легенди, а от действителни случки с действителни лица.

Някои от тези остроумни откъслеци вече са станали фолклор, други с времето ще станат, изминавайки пътя на фолклоризацията: някой казал нещо, отначало се е знаело кой е този някой, който е казал нещото, после нещото се предава от уста на уста, става устно народно творчество.

Подобно на фолклорен събирач, Пенчо Ковачев съвестно е подбрал това устно народно творчество и го е стъкмил на белия лист за забавление, за поука, пък и за сведение - да се знае.

От фолклорните жанрове то може да се уподоби с анекдота - и поради кратката форма, и поради афористичния изказ, и поради незлобивостта на шегата, подигравката и закачката. Весел поглед върху нещата, би казал акад. Михаил Арнаудов, усет за комичното в живота, хумор в рисунъка на хорските постъпки и характери.

Ако някому се стори пресилено отнасянето на тези непретенциозни текстове към фолклора, нека да ги назове вицове. Тогава ще дойдат фолклористите и ще попитат: "Вицът фолклор ли е?", подир което ще отговорят: "Това е безспорно не само вид фолклорно творчество, а най-жизнена, най-активна и най-актуална проява на съвременния фолклор".

Анекдоти, вицове - все едно, четох и ми беше смешно.

А като се посмее на чуждите постъпки, човек понякога се позамисля и за своите.

Борислав Геронтиев

 

Тайните на Втората световна война от Лорънс Рийс

 

Кога според вас е завършила Втората световна война? През август 1945 г. след капитулацията на Япония?Зависи от коя страна ще го погледнете. Ако вярвате, че краят на войната е трябвало да донесе „свобода“ на изстрадалите от нацистката окупация страни, значи за милиони хора войната завършва едва с падането на комунизма преди повече от 20 години. През лятото на 1945 г. в Полша, прибалтийските републики и много от източноевропейските страни просто една тирания е заменена с друга. Сред най-важните въпроси, на които е потърсен отговор в книгата, е: От какво произтича тази несправедливост? Всъщност това е онази част от историята, чието разкриване стана възможно едва след падането на комунизма, а и поради това, че съвсем наскоро на обществеността бяха предоставени много важни архивни материали, ревностно укривани от няколко поредни съветски правителства. Съществуването им даде възможност да бъде предприет опит за написването на правдива „задкулисна” история на отношенията между Запада и Сталин, която разкрива много нова информация.

 

Греъм Грийн - Намек за обяснение

 

Любовни афери, мании, страсти, фантазии, митове, легенди и сънища, страхове, жалост и насилие – тази великолепна колекция от истории осветява всички кътчета на човешките изживявания. Настоящият сборник от разкази ни разкрива Греъм Грийн в широка гама от контрастиращи настроения, понякога цинични и остроумни, понякога търсещи и философски. Всеки един от тях потвърждава думите на В. С. Причет, че Грийн е "истински майстор-разказвач".

Греъм Грийн  (1904 –1991) е английски писател,  драматург и критик. Той е сред щастливите автори, които приживе са се радвали както на възторзите на критиката, така и на обичта на читателите. Макар самият той силно да се противопоставя на определението, че е „католически писател“ и предпочита да бъде наричан „писател, който е и католик“, много от най-великите му романи са пропити от католическите религиозни теми, в това число Кеят на злото, Същността на проблема, Краят на една любовна история, Безнадежден случай, Силата и славата, Нашият човек в Хавана, Тихият американец и Пътешествия с леля ми.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани