Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Галин Никифоров - Къщата на Клоуните

  01 Октомври 2012 211 видяна
(0 гласа)

Галин Никифоров живее и работи в гр. Добрич. По професия е инженер. Изкарва си хляба с правене на хляб. Трудовото му ежедневие преминава в един от местните хлебозаводи.

Не дава много интервюта, защото смята, че всичко, което има да каже вече го е обяснил в книгите си. Пише преди и след работно време и това го изморява, но все още не го отказва от страстта му.

За шест години има написани 5 книги: Къщата на Клоуните, Лятото на неудачниците, Фотографът: Obscura Reperta, Добро момче, Умерено нежно.

За книгата:

Светът в Къщата на Клоуните е фантастичен, подобен на този, който гради Тери Пратчет в своите книги. Човешкото измерение се смесва с ефимерни пространства. Действието се развива основно в Махагоновия замък, роден дом за главния герой. Наричат мястото така, заради махагоновите ламперии по стените на повечето стаи. Имението, както и цялото останало пространство на романа, е населено с клоуни- хора, никога неизлизащи от своя сценичен образ. Те си имат град, къщи, гробище, като всички човешки същества, живеещи в една общност. Всички фигурират в текста само с прозвищата си, нямат имена, с изключение на любимата на разказвача - Майа. Баща му е наричан Триръкият клоун, заради сръчността, с която жонглира. Той живее до края на дните си с Богинята,майка на главния герой, а техният професионален свят- цирка или „Похлупакът на съкровищницата“ е ръководен от Черният клоун- пияница, ругаещ на испански, когато е под пара. В него, по време на спектакъл, умира Триръкият клоун.

Майа ражда син на мъжа, роден в Махагоновия замък. Момченцето се появява на белия свят, причинявайки много мъка на майка си. Нужни са дози морфин и кръвоспиращи интервенции, за да оживее родилката. Но здравето ѝ е увредено безвъзвратно. А мъките, оказва се, са били напразни, защото роденото дете- Странност, страда от Синдрома на Даун. Макар да е по особен начин красив и умен за родителите си, дори клоуните трудно го възприемат. Следва нов обрат в живота на главния герой, Майа го моли, двамата със сина им да я оставят сама, за да склопи очи на спокойствие. Изстрадалият баща се мести, заедно със Странност в Къщата на клоуните, където търси облекчение за ранената си душа. Безграничната любов към любимата и сина му носят болка, от която иска да се избави.

Действието протича бавно, за съвременен роман. Пространствата са описани подробно, по начин, прилягащ на литературата от първите десетилетия на XX век. Книгата е за читатели, които искат да избягат от динамизма на ежедневието, като се потопят в привидно нереален и магичен свят, разказващ за проблемите от нашето, човешкото измерение.

Отзиви на критиката и журналисти

Галин Никифоров е впечатляващ феномен между българските писатели, които пословично обичат да пишат повече, отколкото да четат. Писането му не само увлича, но и кара читателя да научи много нови неща, при това поднесени по непреодолимо съблазнителен начин...

Проф. Милена Кирова

Това трябваше да се очаква. Най-сетне се появи българският отговор на Дан Браун... Особено ако тази история е разказана от зрял майстор, какъвто Галин Никифоров без съмнение е...

Деян Енев, в-к Монитор

„Историята е старомодно написана. Стилът е много по-плавен, по-бавен, по-готически и красив, отколкото са очакванията към съвременните писатели. Но самата книга предразполагаше към подобен подход на писане”, започва да ми разказва Галин. Признава, че с този роман е изпълнил стара своя мечта да създаде история на границата между реалното и сюрреалистичното. Затова е избрал и клоуните за главни образи – те съдържали в себе си целия смисъл на това гранично поле. Обяснява ми, че принципно е милостив към персонажите си, особено в тази книга. Опитал се да създаде само положителни характери, които не изговарят нито една лоша дума или дори лоша мисъл.

Героите в книгата нямат реални имена, а само измислени. Защото „те са по-верни, по-красиви и по-точни от истинските”.

Весела Кръстева, БНР

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани