Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Сим Алексиев - Градът ІІ - жените и мъжете

  29 Октомври 2012 188 видяна
(0 гласа)

Сим (Симеон) Алексиев е роден през 1976 г. в София.

Вече 14 години заедно с Краси Алексиева ръководи галерия „Възраждане“, Стария град, Пловдив.

През 2006 г. излиза дебютюната му книга „Градът – градя и руша“, която бе изключително добре приета от публика и критика. Новата му книга е своеобразно продължение на темите, които вълнуват младия автор.

Пише стихове от десетгодишен. Дванадесетгодишен е лауреат на детския конкурс „Искри“ на БНР. Публикувал е в сп. „Детски свят“, сп. „Тракия“, алманах „Антимовския хан“, алманах „Света гора“ и др.

Поезията на Сим Алексиев: Поезията на Сим Алексиев е жива, съвременна, откровена, понякога груба, предизвикателна. Стихотворенията са послания, съблекли формите си. Така смисълът остава оголен, суров, истински. Върху света е легнала постмодерната ирония на един човек, който го мисли драматично.

Доц. Иван Станков

Това е поезия, която убива позата, за да възкреси спонтанния свят на човека. В такъв момент отпадат границите и каноните; живеещият се вглежда в раждането си точно толкова, колкото и в смъртта.

Поетът удря шамари на нашите очаквания и представи, а внезапността на тези шамари е по-въздействаща отколкото християнската благотворителност на плесницата на едната буза.

Ако думите са се превърнали в порядък, то той ги лишава от свободата им. Сим Алексиев ги е дарил със собствената си свобода, която на пръв поглед изглежда безотговорност, но всъщност е една трудна игра на надежди в един живот, който е прекалено раздробен, за да има само едно разпятие.

Доц. д-р Радослав Радев

 

Откъс: 

Бориш се за нещо загубено, 

бориш се за нещо, което не можеш, 

тъпчеш на едно място – 

твоето. 

-===-

По-умен, по-знаещ, 

по-добър, по-виждащ, 

по-интелигентен, по- 

по- по-... 

Послеслов: по-нещастен. 

-===-

Намираме се – тук-там

Събираме се – рядко

Обичаме се – когато се разделим

Търсим – което не се предлага.

-===-

Нямам истински приятели, но нямам и истински

врагове.

Златната среда – постигнах я.

Време ми е да умра.

Или вече и Смъртта не ми е интересна.

-===-

Мъртвите не говорят за живите...

Чакат ги.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани