Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Пол Клийв – Колекцията

  15 Август 2012 105 видяна
(0 гласа)

Пол Клийв живее в Крайстчърч, Нова Зеландия – града, който е и сцена на действие на всичките му романи. От ранна възраст Клийв мечтае да стане писател.

Творческите му опити в гимназиалните му години притесняват учителите му и забележките към него са, че за подобен тип истории има друго време и място и то определено не е училището.

На 19 години Пол започва работа по първия си роман, който никога не вижда бял свят. Завършва първия си публикуван дебютен роман – „Чистачът“ – на 25 години, но ръкописът се превръща в книга едва шест години по-късно.

Преди да постигне успех с романите си, Клийв работи в заложна къща. Двайсет и пет годишен, прекъсва работа, за да се посвети на писането. Останал без сигурен приход, той е изправен пред дилема: да започне нова работа или да продаде къщата си. Избира втория вариант и продължава да пише.

„Чистачът“ печели редица международни награди. Следват още успешни романи, а името на Пол Клийв се появява на върха на класациите за книги в Германия, надминат по продажби само от „Хари Потър“. Критиката посреща романите на Клийв много радушно. Най-висока оценка за таланта му вероятно е прозвището, дадено му от немската радио- и телевизионна мрежа NDR, която го нарича „новия Стивън Кинг“.

Европейска студия е откупила правата за филмирането на негов роман, но името на режисьора още не е оповестено, макар да се знае, че ще бъде французин. През 2012 г. Пол Клийв гостува в Европа, където книгите му се радват на успех още преди да бъдат издадени в САЩ.

Авторът взе участие в Лондонския панаир на книгата и бе специален гост на панаира на книгата в Лайпциг – като част от подготовката за представянето на Нова Зеландия като почетен гост на Франкфуртския панаир през есента на 2012 г.

Клийв е носител на наградата на Нова Зеландия за криминална литература „Нгайо Марш“, с която най-сетне идва и заслуженият му успех в родината. През това лято Пол печели и награда за най-добър криминален роман на френския фестивал на книгата в Сен Мор, където участва заедно с автори от световен калибър като Стивън Уотсън („Преди да заспя“).

Романите на Пол Клийв са преведени в 19 страни, сред които САЩ, Германия, Франция, Полша, Япония, Чехия, Турция, Русия, Китай, Австралия, Испания, Бразилия, Великобритания и Корея.

 

За книгата

В Крайстчърч изчезват хора. Купър Райли, професор по психология и криминология, един ден не стига до работното си място. Ема Грийн, студентка на Райли, не се прибира у дома. Тиодор Тейт, бивш полицай, е въвлечен в разследването на случаите. Това, което полицията и Тейт не знаят, е, че Ейдриън Лоунър – бивш пациент от клиника за душевноболни, е започнал колекция от сувенири и най-новите му експонати са хора. А най-ценният сред тях е истински сериен убиец.

Уликите, на които попада бившият полицай, го насочват към „Гроувър Хилс“ – изоставена психиатрия в покрайнините на града. Всяка следваща крачка в разследването повдига пред Тейт завесата на времето и му разкрива зловещото минало на клиниката. Преди години там са се случвали страшни неща. Неща, за които бившите пациенти не искат да говорят. За да спаси Ема и да разбере истината за миналото на професор Райли, Тейт ще трябва да се изложи на опасност и да надникне в бездната на ума на психопата.

Сега, Издателска къща Хермес представя на българските си читатели новият смразяващ роман на Пол Клийв – „Колекцията”.

 

Отзиви

Книгите на Клийв не трябва да се четат, ако наблизо няма друго човешко същество.  – „Нелсън Мейл”

Стилът на Клийв е безкомпромисен, непредвидим и пленяващ.  – „Доминиън Поуст”

Новият Стивън Кинг! – „Ен Де Ер, Германия”

Талантът на Клийв се състои в начина, по който той си играе със светлите и тъмните страни на героите си. – „Хералд”

 

Интервю с автора

Първоначално сте искали да пишете хорър, бихте могли да пишете и фентъзи или научна фантастика. Защо точно трилъри?

Четях много хорър и винаги съм обичал жанра. Книгата, която ме накара да започна да пиша трилърови романи, беше „Ловец на умове“ на Джон Дъглас – бивш профайлър на ФБР, сформирал Отдела за поведенчески анализ на Бюрото. Тази книга ми показа, че престъпленията са истинският ужас. Прочетох „Ловец на умове“ и скоро след това написах дебютния си трилър.

Що се отнася до другите жанрове – мисля, че от мен би излязъл ужасен писател на фентъзи или научна фантастика.

Кой е любимият ви герой от криминален роман?

Трудно ми е да избера. Вероятно отчасти Хари Бош, може би Джак Рийчър. В крайна сметка мисля, че любимец ми е Чарли Паркър от романите на Джон Конъли. Дори ако романът описва как Чарли Паркър пържи картофки в „Макдоналдс“, пак бих го чел.

Какво друго сте писали преди дебютния си роман? Имате ли недовършени или непубликувани ръкописи, романи или разкази?

Писал съм доста неща – около десетина романа, почти всички бяха хорър истории. Колкото до разказите – не мисля, че мога да напиша хубав кратък разказ дори ако животът ми зависеше от това.

С какво обичате да се занимавате в свободното си време?

Харесвам голфа. Обичам да отида на игрището и да се опитам да премина през всички дупки, без да запокитя стиковете си в някое дърво или да ги строша на две. Мисля си, че ако изхабя целия си запас нецензурни думи на зеления терен, те няма да могат да се промъкнат на страниците на книгите ми. Обичам също и фризбито. Това е занимание, което сближава хората.

Какво бихте препоръчали на посетителите на родния ви град – Крайстчърч, Нова Зеландия? Имате ли специални съвети, които не са включени в туристическите брошури?

Мисля, че бих им препоръчал да не обикалят из града нощем, освен ако не искат да бъдат ограбени. Всъщност това трябва да се напише и в брошурите, защото се случва ежедневно.

Ако животът ви беше филм, кой актьор бихте избрали за главната роля?

Бен Стилър се справи добре с ролята на кръгъл идиот в „Тропическа буря“, затова си мисля, че ще избера него.

Каква бе първоначалната ви реакция, когато разбрахте, че ваш роман е одобрен от издател? Как отпразнувахте повода?

Първата ми реакция беше чувство на обреченост. Помислих си, че сигурно в същия ден ще ме блъсне камион, като компенсация за добрите новини. Празнувах с приятели цяла година по-късно, чак след като книгата излезе, защото се страхувах, че нещо ще се обърка в последния момент.

Разкажете интересно или необичайно преживяване на премиера на книга или литературен фестивал.

Случката е по-скоро неудобна ситуация. Участвах във фестивал с други автори, но организаторът беше сериозно болен и не можа да ми обясни как точно ще се проведе събитието. Оказа се, че всеки от нас трябва да говори петнайсетина минути пред публика за творческия процес на писателя. Не бях се подготвил за това и се наложи да импровизирам на момента. Сигурно говорих около минута и половина и бях ужасно притеснен. Ако сега попадна в същата ситуация, няма да се затрудня, защото с времето свикнах да говоря за това.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани