Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Асен Разцветников

  11 Април 2012 3008 видяна
(1 глас)

В далечната 1924 г. при редактора на списание „Детска радост” Ран Босилек, идва млад и строен мъж, който носи няколко свои детски стихотворения.

Те са подписани с красивия псевдоним Разцветников. Щом ги прочита именитият писател разбира, че на небосклона на българската детска литература е изгряла нова звезда. Това е Асен Разцветников.

Оттогава почти във всеки брой на списанието се появяват кратки, но завладяващи със своята богата образност, мелодичност, закачливост и невероятно чувство за хумор творби от Асен Разцветников. Само за няколко години той става любимец на хиляди български деца.

Асен Разцветников, псевдоним на Асен Петков Коларов, е роден на 2 ноември 1897 г. в село Драганово, Великотърновско. Баща му е учител. Майка му – призната в селото певица – умира, когато момчето е едва на четири години.

Втората му майка го обиква и отглежда като роден син. Тя му вдъхва любов към народните песни и приказки. Докато пасе бащините волове, той чете поредната книжка или пък рее поглед в далечните върхове на Стара планина, а игривите звуци на глинената му окарина огласят простора.

Веднъж, когато играят на брега на река Янтра, Асен вижда как пакостливо момче улучва с прашката си пойна птичка. Синът на учителя прогонва злосторника, погребва птичето и дори му прави „паметник”, на който написва: „Тук, под сухата тревичка, спи убита пойна птичка! А пееше тя за нас с чудния си сладък глас.”

Така се ражда първото стихотворение на бъдещия голям поет. Асен Разцветников започва да публикува свои хумористични стихотворения за възрастни още като гимназист, но тъй като не харесвал рожденото си име, още първите си стихове лирикът подписвал като Хенри Фей, Множко Гладнев, Кент, Пчела…

Докато на хоризонта не се появява виновника за псевдонима му. Това е Райна Савова, млада учителка от родното му село, с която той се запознава на една вечеринка, където тя му поднася една тава със сладки през 1918 г. Двамата си дават обет никога да не се свързват в семейства, но и никога да не прекрачват прага на истинското приятелство, тъй като и двамата са болни от неизлечимата тогава белодробна туберкулоза. Една сутрин поетът отишъл сияещ при Райна и й казал: „Измислих си псевдоним – Светлоструйников!”, а тя му отвърнала: „Луд ли си? Я се чуй – струи от мене светлина! Голяма глупост… Разцветников! Това е твоето име!”.

Когато завършва право в Софийския университет през 1925 г., вече се е утвърдил като един от най-талантливите млади поети. От 1934 г. до края на живота си той твори изключително и само за деца. В периода 1940–1947 г. е редактор на вестник „Весела дружина” – седмично издание за деца, където работи заедно с Емил Коларов.

Разцветников е първомайстор на литературните залъгалки и скоропоговорки. Живите, игриви стихове, в които оживяват уж познатите, но преобразени до неузнаваемост от въображението на автора образи на насекоми, зверове и птици, забавляват най-малките. Те провокират интереса на малките читатели към околния свят, развиват мисленето и езика им. Разцветников одухотворява месеците в годината и пресъздава красотата на българската природа през различните сезони – „Септември”, „Ноември”, „Зимна нощ”, „Зимен сън”, „Майска нощ”, „Пролет” и др. А пък в творбите „Непознат юнак”, „Гого млад юнак”, „Цар Гого” поетът разкрива мечтите и преживяванията на децата, за силата, която едно дете притежава и безкрайните хоризонти, които може да достигне.

Съществен е приносът на Разцветников в развитието на стихотворната гатанка. Талантливият поет създава около 300 творби в този жанр, които са за почти всичко, което заобикаля любознателните малчугани. Част от тях са събрани в книгата „Що е то?”, а други са поместени в различни негови сборници: „Юначина”, „Храбрите щурци”, „От нищо – нещо”, Чудесии, дяволии, залисии”, „Тръгнал кос” и др. Принципът на Асен Разцветников за подреждане на произведенията му е след стихотворение или приказка да поставя по една или повече гатанки, свързани по дух и настроение с тях.

Една от последните творби за деца на Асен Разцветников е поемата „Майстор Манол”. Изградена върху старинна легенда и с изразните средства на народната песен, тя и днес се чете с увлечение и повдига националното ни самочувствие. Майстор Манол е сливенски уста, който строи „дивни” сгради, предизвиква истинско възхищение със своята красота и самоувереност с ненадминатото си майсторство в занаята, с почитта към майчините думи и памет, и най-вече – с гордия си непокорен дух, смелост и родолюбие. Но затварят Майстор Манол в тъмница, защото построил джамията на султан Селим Страшни вместо с 1000, с един прозорец по-малко. В затвора изковава сребърни крила от един пръстен, който му бил подарен от неговата любима, с който успява да избяга.

Асен Разцветников е автор и на различни приказки, повечето са написани в римувана и ритмувана проза – „Добрите стопани”, „Милостивият Али”, „Мързелана Гана”, „Как падна сняг”, „Деветият брат”, „Златната торба”, „Храбрите щурци”, „Щурчо и Щурка” и много др. Хумористични, изпълнени с ведро настроение и добродушен смях, те са приятно четиво за отмора, забавление и ПОУКА.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани