Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

10-те най-добри режисьори на всички времена

  03 Април 2016 795 видяна
(1 глас)

На 28 декември 1895 година в Париж се състои първата кинопрожекция за масовата публика. Ето кои са и най добрите режисьори, оставили неизбледняваща следа в историята на киното:

1. ЧАРЛИ ЧАПЛИН

Безспорно широко поле на влияние и въздействие има работата на Чарли Чаплин. Неговата актьорска игра и режисура се превръщат в образец и еталон за редица поколения напред. За разлика от своите съвременници, при създаването на образа на „малкия човек" Чаплин прониква отвъд физическата обусловеност и навлиза във вътрешната душевност на дадената роля. Като шедьоври в историята на киното се определят неговите филми „Хлапето" (1921), „Треска за злато"(1925), „Великият диктатор" (1940).

2. ЖАН-ЛЮК ГОДАР

Жан-Люк Годар, заедно с Клод Шаброл и Франсоа Трюфо, е част от т.нар. френска „нова вълна". Това движение от средата на 20 век е основополагащо за създаването на съвременното независимо авторско кино. Като течение в киноизкуството френската „нова вълна" пледира за по-освободена и естествена игра в реални декори, както и за възможността режисьорът сам да пише сценария, влагайки свой артистичен стил. Жан-Люк Годар е сред най-изявените авангардисти на онова време. Сред най-известните му творби са „До последен дъх" (1960), „Жената си е жена" (1961), „Презрението" (1963), „Алфавил" (1965), „Лудият Пиеро" (1965).

3. ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ

Каквито и суперлативи да бъдат изказани за Фелини, няма да бъдат достатъчни. Той остава в алеята на кинославата със своя неповторим и специфичен „фелиниевски" почерк. Филмите му обединяват съновиденията и фантазмите с реалността и изкристализират в магически реализъм. Той е „баща" на автобиографичния жанр. Незабравими са неговите филми „Пътят"(1954), „Нощите на Кабирия" (1956), „Сладък живот" (1960), „8 ½" (1963), „Сатирикон" (1969), „Амаркорд" (1974). От работата на Фелини се вдъхновяват и съвременни режисьори като Емир Кустурица, Уди Алън, Мартин Скорсезе.

4. МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ

Роден е в Италия през 1912 година. Антониони е създател на психологическия реализъм, т.е зрителя достига до вътрешния свят на героите отвъд изказаното. Във филмите му отсъства „изключителен" сюжет, сложната емоционалност на персонажите се разкрива посредством обикновени, битови случки. Режисурата му се отличава с това, че винаги използва т.нар. „dolly" (количката, върху която се поставя камерата). Едни от най-значимите му филми са „Приятелките" (1955), „Викът" (1957), „Приключението" (1960), „Нощта" (1960), „Червената пустиня" (1964), „Затъмнение" (1967), „Фотоувеличение" (1966), „Забриски пойнт" (1970), „Усещане за жена" (1982).

5. АЛФРЕД ХИЧКОК

С несъмнено строго специфична жанрова стилистика се характеризират лентите на Хичкок. Негова отличителна черта е използването на „съспенса". Първата творба, в която е използван този творчески похват, е немият филм „Наемателят" (1926). „Шантаж" (1929) на Хичкок е първият английски звуков филм, като с него „съспенсът" добива и своята звукова изразност. Най-популярните му филми са „Ребека" (1940), „Непознати във влака" ( 1951), „Набери У за убийство" (1954), „Прозорец към двора" (1954), „Шемет" (1958), „Север-северозапад" (1959), „Психо" (1960), „Птиците" (1963).

6. МИЛОШ ФОРМАН

Милош Форман е един от изявените творци на т.нар. „чешка нова вълна". Това са чешки режисьори, създали своите филми през 60-те години на 20 век. Характерно за направлението са използването на непрофесионални актьори и голяма доза черен хумор, както и пресъздаването на сюжети, стоящи далеч от комунистическата тематика. От този период са знаменитите ленти на Форман „Черен Петър" (1964), „Любовта на русокосата" (1965), „Пожар, момичето ми" (1967). След окупацията на Чехословакия емигрира в САЩ, където създава шедьоврите си „Полет над кукувиче гнездо" (1975), „Коса" (1979), „Амадеус" (1984), също и „Народът срещу Лари Флинт" (1996), „Човек на луната" (1999), „Призраците на Гоя" (2006). „Полет над кукувиче гнездо" му донася „Оскар" в едни от най-значимите категории – за режисура, най-добър филм и сценарий и най-добър актьор и актриса.

7. ЛУИС БУНЮЕЛ

Един от най-емблематичните филми на Бунюел е „Андалуското куче" (1928) в съавторство с небезизвестния Салвадор Дали. Процесът по създаване на филма испанският режисьор описва по следния начин – „Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми." и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око. Ето го филма, да започваме и да го направим.". Този ням филм е иконичен за сюрреализма – пресъздава смътното бунтарско настроение на интелектуалната младеж от онова време. Други известни ленти на Бунюел са „Златният век" (1930), „Забравените" (1950), „Насарин" (1958), „Виридиана" (1961), „Ангелът унощожител" (1962), „Дневна красавица" (1967), „Тристана" (1971), „Дискретният чар на буржоазията" (1972), „Този неясен обект на желанието" (1977).

8. ИНГМАР БЕРГМАН

Шведският майстор в киноизкуството започва своята кариера като театрален режисьор, а впоследствие става и директор на Стокхолмския кралски театър. Като негова дългогодишна муза се явява норвежката актриса Лив Улман. Огромно е наследството, което оставя на поколенията Ингмар Бергман. В течение на своя творчески процес поставя над 70 спектакъла и режисира около 46 филма. Запомнящи се са „Седмият печат" (1956), „Поляната с дивите ягоди" (1957), „Лице" (1958), „Като в огледало" (1960), „Причастие" (1962), „Мълчание" (1963), „Персона" (1965), „Шепоти и викове" (1971), „Сцени от един семеен живот" (1972), „Есенна соната" (1977), „Фани и Александър" (1982).

9. АКИРА КУРОСАВА

Акира Куросава е може би най-известният японски режисьор, чието влияние способства за популяризирането на японското кино в световен мащаб. Несъмнено неговият най-познат филм е „Седемте самураи" (1954), но своя кинодебют прави с „Геният на джудото" (1943). По отношение на сюжетната линия във филмите на Куросава могат да се обособят три тематични области. Първата пресъздава истории от древна Япония. Това са филмите „Седемте самураи" (1954), „Телохранител" (1961), „Санджуро Цубаки" (1962), „Червената брада" (1965). Втората група включва ленти, екранизиращи литературни произведения. Сред тези творби са „Идиот" (1951), „Замъкът на паяците" (1957), „На дъното" (1957), „Ран" (1985). Третата е обвързана със съвременна Япония, а филмите са „Пияният ангел" (1948), „Бясното куче" (1949), „Да се живее" (1952), „Да спиш добре като лошите хора" (1960), „Додескаден" (1970). За творбите „Рашомон" (1952), „Дерсу Узала" (1976) получава „Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, а през 1990 г. е удостоен и с „Оскар" за цялостен принос в киното.

10. ВИМ ВЕНДЕРС

Вим Вендерс е артистичното име на световноизвестния и обичан режисьор Ернст Вилхем Вендерс. Трудно биха могли да се сбъркат неговите филми, притежаващи свой собствен „глас" и почерк. Първата лента, с която встъпва в света на киното, е „Страхът на вратаря от дузпата" (1972). Следват брилянтните „Алис в градовете" (1973), „Американският приятел" (1977), „Хамет" (1982), култовият „Париж, щата Тексас" (1984), „Криле на желанието" (1987), „Отвъд облаците" (1995), „Буена Виста Сошъл Клъб" (1999), „Хотел за милион долара" (2000), „8" (2008), „Пина" (2011). За своята творба „Париж, щата Тексас" получава наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство за най-добър режисьор, а „Солта на земята" (2014) е награден със „Сезар" за най-добър документален филм. На тазгодишния София Филм Фест бе представен и неговият най-нов филм „Всичко ще бъде наред" (2015).

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани