Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Атанас Куцев: Простичките неща ни карат да се усмихваме

  19 Януари 2016 247 видяна
(3 гласа)

Всеки от нас знае, че пътешествията ни носят знания за различни култури и традиции, но доколко всъщност осмисляме тези две думи?

Замисляли ли сте се с какво сте обогатили своята култура след последното си пътуване? Две или три крилати фрази, познати ни от рекламите на туристическите агенции. Вглъбяваме се в забележителности, величествени сгради, неповторима архитектура, красиви хотели. Желаем да се качим на поредния лифт, скоростен влак или кораб. Влагаме парите си в сувенири, традиционни храни, екстремни изживявания, а всъщност има и друг начин. Начин, който отваря съзнанието за един по-различен свят. Показва ни една друга красота – тази на живота, а красивият живот е щастливият!

Нека ви покажа едно пътешествие през погледа на дерзаещия Атанас Куцев. Той със сигурност ще ви накара да се замислите над думата „щастие".

Атанас Куцев завършва Журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Както всеки себеуважаващ се студент има желание за знание, за труд, за промяна. Започва със стажове, но както сам казва – „когато нещата стават малко насила, не се получава добре". Намира за свое поприще фотографията. Изживява студентските си години в целия смисъл на думата „пълноценно". Учи лесно, работи усърдно, забавлява се много, обикаля различни кътчета на света. Посещава бригади, стажове, записва се като доброволец и учител.

Посетил е Вашингтон, Мериленд, Оушън Сити, Балтимор, Ню Йорк, Филаделфия, Кабо Верде. При посещението му в Непал прави наистина докосващи снимки на „дълговратите" жени, чистите и съкровени детски погледи. Пресъздава чрез своето „зорко оптимистично око" характерните им обичаи, както и скромния им живот, който ги прави щастливи. Но Атанас не се задоволява с една фотосесия. Има канали, които допълва от свои самостоятелни проекти. През 2015 г. издаде своя книга, а новата 2016 г. посреща с представянето на филма „Истинско щастие".

Вижте какво ми разказа той за живота си на Изток, кой е най-интересният будистки ритуал, както и на какво го научиха децата от Непал.

Димитрина Димитрова: Защо стана доброволец в будистки манастир?

Атанас Куцев: Около половин година преди да замина, една неправителствена организация, с която бях работил многократно, ми предложи да отида на EVS (Европейска доброволческа служба) в Непал. Първоначално отказах, защото имах добре платена работа, но после си дадох сметка, че тъкмо завършвам университета и сега е моментът да се възползвам от такава възможност. А и винаги съм имал интерес към доброволчеството, така че всичко се нареди сякаш от само себе си.

Димитрина Димитрова: Какво те привлече повече – културата и обичаите или природата?

Атанас Куцев: Радвам се, че от организацията ме пратиха точно там, сред най-високите върхове на планетата, в изцяло нова и непозната среда, където се сблъсках с много интересни култури и, не на последно място, предизвиках себе си.

Димитрина Димитрова: Кое предизвиква искреното щастие на будистите, които си заснел?

Атанас Куцев: Религията, на първо място. Тя ги учи да бъдат смирени, спокойни. Но и като цяло хората в Непал (не всички са будисти) са много щастливи, леки, необременени. Водят простичък живот за разлика от тук, където вечно се стремим към материалното и сами си правим всичко сложно.

Димитрина Димитрова: Кое е по-близко до теб – фотографията или писането?

Атанас Куцев: Двете са неделими, но по-скоро фотографията. Клишето „С една снимка казваш повече от 1000 думи" е клише, защото е вярно. А и с времето осъзнах, че повече ми харесва и повече ме бива да се изразявам с кадри, отколкото с думи. Но една фотография не е толкова силна, ако не бъде вкарана в контекст, затова и написаното към нея е много важно.

Димитрина Димитрова: Ти си учил децата от манастира на английски, а те научиха ли те на нещо?

Атанас Куцев: Дадоха ми повод за размисъл – че можеш да бъдеш щастлив, без да притежаваш, без радостта ти да е пряко свързана с материалното. А и сам по себе си сблъсъкът с такава култура те отваря много към света.

Димитрина Димитрова: Много от децата в България желаят нов телефон, нова техника и пр., а кое носеше най-голямо щастие на твоите ученици?

Атанас Куцев: Футболната топка. Обожаваха да играят футбол, знаеха много европейски отбори и играчи и се забавляваха невероятно, дори и със спукана топка. Също така играеха и крикет, спорт, който така и не разбрах. Но да, определено се различават доста от децата тук.

Димитрина Димитрова: Хората в Непал са много религиозни и известни със своите ежедневни ритуали. Кой е ритуалът, който ти направи най-голямо впечатление?

Атанас Куцев: Това, че на всеки стотина метра има храм (хиндуистки или будистки), в който винаги има много хора, цветя и свещи. Също така много будистки поклонници прекарват цели дни в храмовете, изпълнявайки неуморно един и същи ритуал на покланяне и изправяне.

Димитрина Димитрова: Коя идея беше първа – да напишеш книга или да заснемеш филм?

Атанас Куцев: Идеята за филм се роди дори много преди идеята за изложба. Още с пристигането си в Непал бях твърдо решен да снимам живота в манастира. Първият месец обаче, по редица причини, не заснех нищо и не виждах каквато и да е перспектива да се получи филм. После обаче се срещнах със спонсора на манастира, направих интервю с нея и оттам всичко потръгна. Книгата дойде много по-късно, година след като заминах – издателство „Вакон" бяха слушали презентацията ни със спътничката ми Моника по време на „Дни на предизвикателствата" и ми предложиха да напиша пътепис.

Димитрина Димитрова: Кое беше по-трудното и защо?

Атанас Куцев: Беше голямо предизвикателство да вкарам всички спомени и преживявания от 4-месечното ми приключение в подреден и логичен текст.

Димитрина Димитрова: Има ли нещо, което искаше да покажеш във филма, а не успя?

Атанас Куцев: Животът в будистки манастир е колкото обикновен и простичък, толкова и крие изненади всеки ден. Откровено казано, бих се върнал за много повече време там, за да се опитам да направя пълнометражен филм, защото няма как да събереш всичко в 19 минути.

Димитрина Димитрова: Какво е основното послание, което искаш да предадеш?

Атанас Куцев: Искам да подтикна хората да се замислят какво е щастието за тях и къде го търсят. Има толкова различни начини да бъдеш щастлив, а имам чувството, че тук някак си се ограничаваме сами и се вкарваме в някакви коловози и като не стане така, както сме си го представяли, ставаме нещастни и разочаровани. А има толкова простички неща, които могат да ни усмихват ежедневно.

Димитрина Димитрова: Интересуват ли се хората в България от живота на Изток и обичаите в будистките храмове?

Атанас Куцев: Разбира се, има хора, които се вълнуват от будизма, но не е масово. А според мен има какво да научим от живота там.

Димитрина Димитрова: Как се стигна до представянето на филма на фестивала „София Менар"?

Атанас Куцев: От списание „Travel & Extreme Explorer", издавано от „Вакон" ми се обадиха да направя представяне на книгата „Между Нирвана и Самсара" и аз им казах – ами защо не направя и премиера на филма от манастира, той беше почти готов през декември. Познавам се с организаторите покрай другия фестивал, който правят – „Sofia Biting Docs", където пък през 2014 г. излъчих другия си документален филм „Името ми е Протест". Те веднага се съгласиха и започнахме да подготвяме премиерата.

Димитрина Димитрова: Кое беше най-голямото предизвикателство за теб от живота на Изток?

Атанас Куцев: Всичко е предизвикателство, когато попаднеш в толкова далечна и различна култура – хигиенните навици, храната, езикът и обичаите. Но се свиква. Важното е човек да е отворен към света.

Димитрина Димитрова: Какви нови проекти обмисляш?

Атанас Куцев: През тази година мисля да се фокусирам върху това да изпращам филма „Истинско щастие" по филмови фестивали в цял свят. Никога не съм планирал пътешествията си, те просто ми се случват, затова съм отворен към всякакви възможности през 2016-та.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани