Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Зелена мечта между София и Канада

  04 Ноември 2015 660 видяна
(1 глас)

Стерилните зелени площи в Канада и междублоковите пространства с подивяла растителност в София – това разглежда документалният филм „Зелена мечта" на българския режисьор Мая Йоцова.

С тази прожекция се откри тазгодишният фестивал за документално кино „Sofia Biting Docs". Филмът представя мястото на природата в града, в различни културни пространства, през погледа на български режисьор и на хора, които живеят в Канада. „Зелена мечта" разкрива пътя на автора към новия свят, в който живее, и връзката му с родината.

Мая Йоцова е режисьор и артист. Израснала е в София, но сега живее и работи в Монреал, Канада. В нейното интервю за Spisanie.to тя разказва за създаването и реализирането на филма си.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): Кое предизвика у Вас желанието да създадете този документален филм?

Мая Йоцова: Филмът започна като една мечта, като едно влечение. Виждах образи, картини и кадри в моето ежедневие, които исках да заснема. Зелената окосена трева в Канада и буйните поляни в София. Тези образи ми правеха голямо впечатление и ме вълнуваха. Започнах да ги заснемам, но не знаех как точно ще се превърнат във филм. В последствие моята история и разсъждения се включиха във филма и бяха това, което осмисли връзката между кадрите. Основната тема на филма е природата в града, естествено аз поглеждам на природата по личен начин.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): Историите на канадците и техните градини играят основна роля във Вашия филм. Как ги привлякохте да участват с разговори във филма?

Мая Йоцова: Градинарите във филма бяха мои съседи и всичко стана много непринудено. Както разказвам във филма, аз бях заинтригувана от градините в квартала ми и реших да ги снимам. След като се връщах от работа, взимах камерата, отивах, чуках на няколко врати и питах дали мога да заснема човека, който се грижи за градината пред къщата. Първо си бях намислила да заснема всеки градинар с градината му като видео портрети без интервюта. Повечето хора бяха много отзивчиви и с радост позираха. И по време на това самите те започнаха да ми разказват с въодушевление за растенията, които са посадили, и какви ли не други градински истории. Осъзнах, че това е много интересно и реших да интервюирам повечето градинари.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): Открихте ли нещо ново за себе си по време на създаването на филма?

Мая Йоцова: Да. Филмът беше едно самооткриване от начало до край. В началото започнах да снимам образите, които ме привличаха, и имах много кадри и визуални контрасти. Работех по интуитивен начин. Но после трябваше да разбера защо тези кадри ме привличат и това ме доведе до собствената ми история, до детските ми спомени, до емигрантството, до цялостното ми отношение и виждане към природата и до преосмислянето на това отношение. Филмът постави мирогледа ми под въпрос, което не беше лесно.

По отношение на творческия ми процес открих своите слабости. Като един начинаещ започвах с много идеи и големи мечти, които бяха нереализуеми. Лесно е да си мегаломан в мислите си, но за да осъществиш нещо, трябва да се приземиш. Научих се да си меря крачките и да не поемам повече, отколкото мога. Видях красотата и смисъла в семплите идеи, изказани пряко и искрено.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): А след като го гледахте за първи път в готов вариант?

Мая Йоцова: Много е интересно, като гледаш филма за първи път в готов вариант. Чувството е съвсем различно. Когато монтираш, нещата са накъсани. Но когато го видиш със звука и с крайната картина, имаш усещане за цялостност. Всъщност още свиквам с това чувство. Филмът беше направен със скромен бюджет и се радвах да видя продукта на труда си.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): Какво Вие бихте променили в пространствата между жилищните сгради в София?

Мая Йоцова: Тези пространства са едно богатство за София, което в много случаи пустее или просто чака някой предприемач да го превърне в сгради. Това, което бих променила, е чувството за занемареност. Трябва да има усещане за живот, аз така си ги спомням.

Бих сложила една или две нови пейки. Бих ги почиствала редовно от боклук. Също бих насърчила гражданите да се грижат за тях. Може част от тях да се превърне в обществена градина и хората да могат да отглеждат зеленчуци там, друга част може да се остави естествена, дива, но допълнително да се засадят растения, които да обогатят биоразнообразието на мястото. В някои части може да се направи и декоративна градина с цветя, но и там бих засадила местни видове. В други може да се покани „street artist" (уличен художник) и да нарисува нещо. Детските площадки в междублоковите пространства са много важни, те допринасят за тяхната оживеност. Важно е да се поддържат, да са чисти и да имат нови катерушки и пейки.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): Според Вас какво е най-важно за един режисьор при изпълнението на филмов проект, за да бъде максимално изчерпателен?

Мая Йоцова: Зависи за какъв вид филмов проект говорим. Например в документалното кино е много важно да се направи изчерпателно проучване на сюжета, който изследваме. Също е важно да се избере гледна точка. Винаги си задавам въпроса какво добавям в разговора по темата, която изследвам. В „Зелена мечта" поглеждам върху природата по начин, който почти не е обсъждан. Обръщам внимание на природата в града, именно цветята и тревичките, които подминаваме ежедневно. Какво е нашето отношение към тях? И защо да не може връзката ни с природата да започне от тези малки ежедневни неща?

Моите филми са авторски и са по-артистични документални филми, така че аз изследвам и стила, правя експерименти, гледам филми от други режисьори.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): Какъв беше Вашият най-голям стимул, за да осъществите идеята за „Зелена мечта"?

Мая Йоцова: Мисля, че най-големият ми стимул беше инатът. Бях започнала филма и щях да го свърша.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): Кое беше най-голямото препятствие по пътя при създаването на филма?

Мая Йоцова: Когато започнах филма, говорих с продуцент за подкрепа и той ми каза: „Това е женска история и тези истории не получават финанси." Той се опитваше да ме предупреди, че ще бъде трудно. Финансирането беше най-голямото препятствие. Все пак получих субсидия, макар и не голяма.

Магдалена Цанева (Spisanie.to): Какъв съвет бихте дали на хората, които са напуснали страната си и сега живеят в друга културна среда?

Мая Йоцова: Мисля, че емигрантството ни дава шанс да преосмислим нещата. Трудно е, защото поставя под въпрос ценностната ни система. От друга страна, това е един шанс за освобождаване от ненужни предразсъдъци, вярвания и принципи. Един шанс да разберем и изградим себе си по нов начин.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани