Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Андрей Тарковски - повелителят на съветското кино

  12 Август 2015 382 видяна
(1 глас)

Наред с имена като Андрей Кончаловски, Никита Михалков, Сергей Бондарчук и Михаил Калатозов, Андрей Тарковски заслужено остава в историята на съветското и световното кино като един от най-надарените и иновативни режисьори. Няма достатъчно силни думи, с които да се опишат преливащите цветни нюанси на неговото творчество, което криволичи между черно-бялата студена и самотна носталгия и пъстрата, понякога епична, друг път просто човечна картина на вътрешния свят, изразен с похватите на истински художник сюрреалист.

Роден в малкото руско селце Завраже, Тарковски трудно открива пътя към киното, като преминава през най-различни професии и страсти, за да се изправи лице в лице с камерата и снимачната площадка. Израснал в семейство на поети, младият Тарковски се лута между изобразителното изкуства, музиката и ориенталските езици. Стига дори дотам да замине в сърцето на сковаващата костите сибирска тайга, където именно преосмисля бъдещето си. Година по-късно (1954) той се записва да учи във Всеруския държавен институт по кинематография, където се запознава с Андрей Кончаловски и бъдещата си съпруга - Ирма Рауш.

Двамата с Кончаловски работят по няколко съвместни късометражни филми, които играят ролята на стартова площадка преди да навлязат в територията на голямото кино. Силен тласък в тази насока идва чрез лентата „Иваново детство", с която Тарковски печели на фестивала в Кан през 1962 година наградата „Златен лъв". Неговото име добива голяма популярност сред филмовите среди и не закъсняват и следващите предложения за филмови проекти.

„Андрей Рубльов" се появява на киноекраните през 1966 година. Това е едва вторият пълнометражен филма на Тарковски, който не се харесва на управляващите и следва няколкогодишно насилствено творчески изгнание за младия режисьор.

През 1972 година излиза и легендарният фантастичен епос „Соларис" по романа на Станислав Лем, който печели наградата на журито в Кан. Лентата прави огромно впечатление на кинокритиците и зрителите, като започва да бъде сравнявана с „2001: Одисея в космоса" на Стенли Кубрик.

Две години по-късно излиза и дългоочакваният автобиографичен филм „Огледалото", а след него започва и работата по „Сталкер" - филм-предупреждение с ярък художествен елемент, за който дейно участие взимат големите братя-фантасти Аркадий и Борис Стругацки. Снимките приключват през 1979 година и след премиерата си печели награди в Кан и Таормина.

Интересен факт, свързан със заснемането на „Сталкер", е недостигът на цветна лента, който Тарковски превръща в свое мощно оръжие, акцентирайки върху дадени ключови моменти. Първоначалното заглавие на филма било „Машината на желанията", а самата лента е създадена по мотиви от повестта на братя Стругацки „Пикник край пътя".

В началото на 80-те, след снимките на филма „Носталгия", Тарковски решава да остане в Западна Европа – акт, разчетен от Съветския съюз като държавна измяна. През 1985 година той започва работа по своя последен филм - „Жертвоприношение". Малко след това разбира, че е болен от рак на белите дробове. Започва интензивно лечение във Франция, опитвайки се да спаси живота си. Тарковски умира на 29 декември 1986 година, като на погребението присъства неговият син - Арсений.

В световен мащаб Андрей Тарковски е сравняван с големи филмови гении като Федерико Фелини, Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони, а името му неизменно присъства в класациите за най-великите режисьори. Самият Бергман говори със суперлативи за великия руснак: „За мен Тарковски е най-великият. Той откри един нов език, истината за природата на филмите, улавяйки живота като отражение, като един сън."

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани