Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

10 български драматични филма, които трябва да гледате

  17 Юли 2015 862 видяна
(1 глас)

„Вчера" (1988)

Режисьорът Иван Андонов ни разказва една трагична история, поставена в социалните рамки на 60-те години на миналия век, които биват разкъсани от пламенния копнеж на младежката душа.

Героите на Христо Шопов, Георги Стайков и София Кузева, са въвлечени във вихрушката на личностния бунт, бушуваща по коридорите на езиковата гимназия, в която учат децата на тогавашните партийни лидери.

Един незабравим, докосващ душата филм, чието действие препуска стремглаво на фона на музиката на големия Кирил Маричков.

„Маргарит и Маргарита" (1989)

Култовата лента на Николай Волев, с участието на Христо Шопов, Ирини Жанбонас и Васил Михайлов, трябва да изчака известно време, за да достигне до големия екран, тъй като излиза по време, в което разглежданите от нея идеи, срещат безмилостната цензура на тогавашното тоталитарно управление.

Една романтична история за двама гимназисти, чиято любов търпи жестоките удари на тогавашния изроден морал и наложилите се изкуствени норми и забрани на политическата система.

Някои от зрителите могат да видят приликата с Шекспировите Ромео и Жулиета, захвърлени в задушаващата атмосфера на панелния сив социализъм.

„Козият рог" (1972)

Мнозина ще посочат този филм като един истински връх на българското кинематографично изкуство. И с право. Зад тази история стоят големи имена, като Николай Хайтов, Методи Андонов, Катя Паскалева и Антон Горчев, които вдигат високо летвата за филмите, излезли след този шедьовър.

Като добавим и безсмъртната музика на Мария Нейкова, която приляга перфектно на този „див разказ", получаваме един от най-добрите филми, изобщо създавани в България, обиколил дори световните киноекрани в годините на своето излъчване.

„Адаптация" (1981)

История за шестима шизофреници, които търсят спасение от собствената си съдба в малка група по психотерапия, споделяйки своите преживявания и страхове. Това е една стартова площадка за младите, едва прохождащи актьори - Любен Чаталов, Аня Пенчева, Николай Сотиров, Ваня Цветкова и др., превърнали се в последствие в едни от най-известните лица на съвременното българско кино.

Да не забравяме и култовата песен на Васил Найденов, която обезсмъртява този майсторски направен филм.

„Ако те има" (1983)

Още един голям филм за разпалените страсти на младежи, живеещи и мечтаещи в малък крайморски град. Загърбвайки невидимите окови на обикновеното, осакатено от морална гледна точка, ежедневие, Нели и Сандро опознават любовта чрез творчеството на Шекспир, обяснявайки един на друг чувствата си чрез думите, написани някога от великия майстор на перото.

Тук отново усещаме задушаващата примка на наложилите се нравствени и социални парадигми, които не позволяват на чувствата да разцъфнат пред натежалата меркантилност, акцентирана от режисьора на лентата Иля Велчев.

„Крадецът на праскови" (1964)

Дали е възможна любовта между двама души по време на война, намиращи се от противоположните страни на възпиращата ги стена, която разделя смълчаните души, обричайки на тишина всяка надежда?

В главните роли срещаме Невена Коканова и Раде Маркович, чиито съдби се преплитат в една мрачна действителност, изначално обречени да останат разделени, въпреки чувствата, зародили се при една случайна среща между тях.

„Момчето си отива" (1972)

Филип Трифонов, Невена Коканова, Сашка Братанова и Кирил Господинов играят главните роли в този драматичен филм за човешките взаимоотношения и несподелената любов между абитуриенти.

Песента на Мими Иванова и Борис Годжунов, „Хора и улици", написана специално за тази лента, по-късно ще се превърне в крайъгълен камък за родната музикална култура.

„Осъдени души" (1975)

Тази майсторска екранизация по едноименния роман на Димитър Димов разказва историята на аристократката от английски произход Фани Хорн и нейната обречена любов към свещеника йезуит - отец Ередия, на фона на гаснещия човешки живот и политически интриги, които, в крайна сметка, взимат своя дан.

Печели редица награди, сред които Награда за режисура на Съюза на българските филмови дейци, Награда за оперативно майсторство и Почетен диплом в Техеран през 1976 година.

„Последно лято" (1974)

„Последно лято" разглежда човешките взаимоотношения между баща и син, олицетворяващи прехода на старото към новото, на традицията и промяната. Сюжетът се върти около мъж, който отказва да напусне своя дом, по време на кампания за създаване на язовир със стопанско значение. Истински шедьовър, както откъм актьорска игра, така и в оперативен план, сравнявайки чрез отделни пластове, архаичните остатъци в българската култура с модерните нововъведения и морални ценности.

За цялостната визия на филма допринасят както режисьорът Христо Христов, така и сценаристът Йордан Радичков и актьорите Григор Вачков, Богдан Спасов, Димитър Икономов и др.

„Време разделно" (1988)

Екранизацията по романа на Антон Дончев наскоро бе обявена за любимия филм на българите, изпреварвайки заглавия като „Козият рог", „Оркестър без име" и „Вчера".

Този ретроспективен поглед към „тъмните векове" от историята на българския народ едновременно шокира и провокира патриотични възгласи, разказвайки една обичайна за времето си история, в която обикновените българи са подложени на насилствено ислямизиране, и то от техните собствени синове и братя, вече приели мюсюлманството.

Не липсва и персоналната драма, която е заложена в герои като Караибрахим, Манол, Абдула Венецианеца, дядо Глаушко Белия и др.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани