Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Лудия Макс 4 - дълъг ли е пътят на яростта?

  26 Май 2015 442 видяна
(2 гласа)

Лудия Макс поема по Пътя на яростта 30 години след като премина отвъд гръмотевичния купол (заглавието на третия филм от поредицата е "Mad Max Beyound Thunderdome"). Този път се оказва път към успеха.

Първоначалната идея за четвърта част на поредицата се заражда още през 1998 г. За съжаление на автора – Джордж Милър, нейното реализиране се отлага многократно, заради атентати в САЩ, войни в Близкия Изток и международни финансови сривове. За множеството години отлагане се налага ролята на Лудия Макс Рокатански да бъде изпълнена от друг, тъй като Мел Гибсън губи интерес, а Милър предпочита, персонажът да остане млад. Така водещата роля е заета от Том Харди ("Генезис", "Черният рицар").

Звезден актьор е намерен, но същото не важи за мястото за снимките. Филмът трябвало отново да бъде заснет в Австралия, но аха камерите да се включат и паднали неочаквани проливни дъждове. Пустинната местност се превърнала в огромна тучна поляна. След ново забавяне и преместване на основното място за снимки в Намибия, работният процес най-накрая започнал през лятото на 2012 г.

"Лудият Макс: Пътят на яростта" излиза в началото на май три години по-късно и се оказва доста успешен. Филмът получава високи оценки от критици и прилична парична печалба за първите седмици след излизането си на екран. "Пътят на яростта" е добър екшън с доста положителни черти, но и не малко слаби.

Сюжетът на филма е дотолкова опростен, че почти липсва. Това е до немалка степен простимо, тъй като жанрът не предполага особени задълбавания в история. Накратко Макс е отвлечен от бойците на злия владетел, Безсмъртния Джо, и е превърнат в донор. За негово щастие, само на кръв. Докато го източват, Императрица Ярост – доверен командир на Джо, бяга от града в най-добрата бойна машина на фракцията. Не стига това, ами в нея е натоварила харема на злодея. Безсмъртния Джо разбира и тутакси праща всичките си бойци след Ярост. Нъкс, редови войн, който се възползва от кръвта на Макс, се втурва в челните редици, с Рокатански, вързан за него като ходеща кръвна банка. Започва почти безкрайна гонка из безкрайната пустош.

За разлика от липсата на задълбочен сюжет, имаме сравнително задълбочени отличаващи се персонажи. И четирите главни герои – Макс, Ярост, Нъкс и злодеят Безсмъртния Джо са добре развити макар да нямат особена предистория. Всеки има свои мотиви, свои виждания. Всеки е смел до безразсъдство.

За трите филма живот след апокалипсиса Лудия Макс е научил едно нещо – как да оцелява. Въпреки че е преследван от ужасяващи видения, той успява да съхрани разсъдъка и трезвата си преценка за добро и зло. В някаква степен може да се каже, че Ярост заема по-централна роля от самия Луд Макс през значителна част от филма. Тя е хладнокръвна, целеустремена и принципна.

Техен контрапункт е Нъкс. В началото на филма той е предан на Безсмъртния Джо, без да съзнава, че се бори в името на тиранин. Нъкс е невротичен, истеричен и живее за и от силните усещания. С хода на събитията, персонажът му търпи най-силно развитие от всички останали. Към края на филма Нъкс вече е значително по-уравновесен и е застанал зад смислена кауза. Що се отнася до основния злодей, Джо има зад себе си изключителна военна мощ – стотици бойци и машини за разруха. Въпреки това, той не се страхува в един момент да поведе армията си и да се озове в окото на бурята.

Филмът има още няколко значителни плюса – много добре изградена визуална концепция, добра режисура и актьорска игра, която успява да се издигне над облаците от дигитален пустинен пясък.

Пустошта на Намибия оживява като умиращия свят от историята, благодарение на голямото разнообразие от бойни машини и персонажи. Градът на Безсмъртния Джо е умело изграден визуално – богати на детайли интериори и екстериори, машини с най-особени предназначения, огромни, прилични на кули скали. Външният вид на всеки персонаж от Макс до случайно попадналия в кадър жител, подопечен на Джо, има свои характеристики. Дрехите, гримовете и бойните шарки на героите изглеждат еднакво нереалистични спрямо истинския свят и съвсем естествени за филмовия. Дори в армията от еднакви мъже на Безсмъртния Джо всеки се отличава с нещо.

Най-впечатляващи са бойните машини. Основното действие във филма се развива по време на гонки с тях през пустинята. Най-различни модели коли, пригодени за нуждите на последните остатъци от обществото: бронирани камиони с шипове и картечници, леки коли с верижно задвижване, джипове с огромни гъвкави прътове, предназначени за абордаж в движение на други бойни машини.

Режисурата прави добро впечатление най-вече в сцените на ръкопашен бой и с това, че на фона на общата батална мащабност, във филма има сериозна доза консервативност. Виждаме много бой, стрелби, взривове и разрушения, но от екрана не се изсипват литри кръв и килограми човешки крайници. Чест прави на Милър и екипа му за направо изискания стил на екшъна, в който насилието е основно подсказвано, а не показвано. Не може да се пропуснат и добре вплетените видения на Макс, които са като лайтмотив на филма. Милър зарежда пушката си с тях през целия филм и накрая стреля по зрителите в точния момент, за да предизвика силно въздействие с резултата.

С играта си Том Харди, Чарлийз Терон (Ярост) и Никълъс Холт (Нъкс) успяват да се представят много добре, въпреки огромния мащаб на случващото се във филма. Изключително е представянето на младия Холт, който през килограмите грим и тоновете пясък, множеството експлозии и куп други специални ефекти, успява да влее реалност в персонажа си. От Холт на моменти направо струят налудни живец и устремление. Приятно впечатление правят и поддържащите персонажи, в чиито роли влизат дори хора с малко или никакъв актьорски опит. Наборът от статисти с различни физически характеристики е много богат.

Минусите на "Лудия Макс: Пътят на яростта" обаче не се изчерпват с плиткия сюжет и макар да са по-малко от плюсовете, са достатъчно, за да направят впечатление. През почти целия филм Лудия Макс и Ярост бягат през пустинята от Безсмъртния Джо. В края на филма те решават да се завърнат в града, от който са тръгнали. Моментално впечатление прави немотивираната разлика във времето за бягство и времето за връщане по един и същи път. Две трети от филма минават в едната посока, а в обратната – неусетно малко време. Компютърно генерираните ефекти, например пясъчни бури и експлозии, в определени моменти доминират всичко останало и това затруднява възприятието на иначе изрядните екшън сцени. Същото се отнася и за твърде бързия монтаж в някои отрязъци от филма.

Като цялостно усещане, "Лудият Макс: Пътят на яростта" е доста приятно изживяване. "Макс" може да остави зрителите приятно изненадани от режисура, дизайн и дори актьорска игра. Ако филмът имаше по-сериозен сюжет и не бе леко предозиран с ефекти, вероятно щеше да оставя и по-траен отпечатък в съзнанието на гледалите го.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани