Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Филмът Дякон Левски на Максим Генчев

  24 Март 2015 389 видяна
(2 гласа)

Един от най-забележимите български филми на 2015 г., привлякъл вниманието на медии и критици, е "Дякон Левски". Сред основните причини той да се открои измежду останалите е липсата на стойностни български исторически филми през последните години, както и оригиналното решение на екипа, реализирал продукцията, снимките да се осъществяват в естествен декор. Някои от 40-те локации са село Мокреш, Копривщица и крепостта Баба Вида.

Актьорският състав е подбран с не по-малко старание от местата за снимките и зрителят има възможността да чуе сценарните реплики на турски език от носители на езика. В главната роля е актьорът от плевенския драматично-куклен театър Веселин Плачков, а малкият Васил Иванов Кунчев се играе от Симеон Филипов. Личат имената още на Ники Сотиров, Ивайло Аспарухов, Петьо Цеков, Борис Луканов. Звездата във филма е Максим Генчев, който е и режисьор на лентата.

Художественият екип наброява 250 души, статистите в най-масовите сцени са 500, а музиката към кино продукцията е дело на "Исихия". "Дякон Левски"е заснет изцяло с частни средства и спонсори, което го прави първата частна филмова продукция в България. Филмът е подобен на френска историческа драма и напомня в началото на първата си част на "Зюлфикар бей, последният бей на Балканите", също имащ за фон естествения декор на исторически забележителности, както и на постановката "Възвишение", направена от пловдивския театър.

Сред първите кадри на филма присъстват колективни фолклорни сцени. Показан е вуйчото на Васил Иванов Кунчев. В манастира негов духовен брат, принадлежащ към православното духовенство, му казва: "Игнатий, на светият ден ще получиш официята архимандрит и пази тайната." А именно, става въпрос за мощите на светец Игнатий. Васил пада в дълбока бара. Получава видение. Чува глас, който му казва: "Василе, пази се, зло иде отвсякъде!" Мощите на Игнатий биват преместени в Старозагорския метох.

След като идва на себе си, малкият Васил, бъдещият дякон Левски, вижда как сабя се забива в малкото езерце. Навярно и този знак го кара да възнегодува срещу съдбата си с думите: "Не искам да ставам поп! Не искам!" Но вуйчо му настоява, задето сестра му не може да поеме издръжката на челядта си.

Ангелогласието на малкия Васил се забелязва още от ранна възраст и привлича вниманието на един изискан посетител на манастира, където служи вуйчото, архимандрит Василий. Маркизът, господин Бонър, пожелава един от конете на монаха, както и самия Васил. Следват сцени, показващи обучението на момчето в библиотеката на светата обител. Режисьорът се прехвърля често от миналото в бъдещето на Апостола. Вуйчото крои планове Васил да реализира бъдещето си в Атон. Докато Джон търси мощите на св. Игнатий, момчешкият хор при манастира, ръководен от вуйчото, пее за наслада на неговите двама гости.

Сопотски манастир 1861 г. Васил вече е ръкоположен за йеродякон и е узрял за революционната идея. Доказателство за това са думите, произнесени от него: "Който избира свободата, губи живота си!" Дяконът бяга с най-хубавия кон, който е на разположение на божията обител, манастир "Св. Никола", с идеята да обхожда занапред българските земи, проповядвайки идеите на революцията. При странството си попада на Раковски и четата му, като веднага разбира, че делата им са близки до неговите идеали и се присъединява към тях. В разговора си с Георги Стойков Кунчев, моли за книгите на Мацини.

Следват сцени от подготовката на легията в Белград и превземането на Кале Мегдан. Легията превзема крепостта и се разпуска. Много от съставляващите я не са съгласни с решението на Раковски и измежду легионерите избухва разпра, над която Левски успява да се извиси телом и духом и да я потуши. При завръщането си в родния край, Апостолът е сигурен пред майка си и вуйчо си, че ще продължи с революционната си дейност.

В манастира при вуйчо си се запознава с госпожица Татарска (Лейля), дъщеря на Мухарем бей, с която става близък. Левски бива арестуван от познатия си от детинство Али Аслан за кражба на кон от манастира, както е записано в жалбата на архимандрит Василий. Найден Геров и чорбаджиите говорят с владиката, за да повика вуйчото с цел жалбата да бъде оттеглена. Във филма е загатната връзката на Левски с калугерка, наречена Евгения. Представен е и обирът при Арабаконак, но твърде немащабно и зле заснето.

Преди да увисне на бесилото, Левски се сбогува с Евгения.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани