Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Шестата стъпка от пътуването - интервю с режисьора Никола Ганс

  05 Февруари 2015 339 видяна
(1 глас)

Още един от филмите на кино фестивалът "MENAR", организиран от Позор и за който може би вече сте чели, направи впечатление на българските зрители. "Шестата стъпка от пътуването" е продукция, в която френският режисьор Никола Ганс поема заедно с главния си герой едно пътешествие, което представя не толкова многобройните култури и места, колкото един екзистенциален поглед към акта на пътуване. В края на януари, зрителите в софийски киносалони бяха подканени да разгледат какво представлява едно пътуване – освобождаване на душата, бягство от ежедневието, страх от следващия ден или естествена пътека, по която човешкия живот върви.

А на 24-ти януари, самият Никола Ганс, поканен от "Позор", лично пропътува до София, за да представи своя филм пред събралите се киномани. Ние от своя страна Ви каним да прочетете какво той сподели пред Spisanie.to за продукцията си.

Р.Й. (Spisanie.to): Първото нещо, което е редно да попитам, засяга Вашето първоначално намерение. Повечето филми във фестивала описват пътувания, целящи да опознаят различни култури, да заснемат разнообразни личности и типове начин на живот. Вашият филм обаче говори повече за самото пътуване като лично преживяване, като опит – как пътуващият се чувства, през какво преминава, какво мисли. Каква беше първоначалната Ви идея, когато започнахте да снимате?

Никола Ганс: Първоначалната ми идея произлезе от Грег (главният герой). Аз просто го срещнах и не знаех какво ще снимам във филма си, просто знаех, че трябва да го последвам и да снимам това, до което ще ме отведе той. Идеята ми беше да му се доверя, да го последвам и да видя какво ще се случи. Разбира се, исках да покажа на зрителя и културите, с които се сблъсквахме, но един филм просто не позволява със своята продължителност да се спра на всички държави, през които преминахме за достатъчно време. Затова смятам, че по-цялостно изпълнима цел беше да покажа пътуването през очите на Грег.

Р.Й. (Spisanie.to): И очакванията Ви за това какво ще Ви покаже той и какво ще се случи по време на пътуването бяха ли оправдани?

Никола Ганс: Когато видях Грег, аз разбрах, че той е напълно луд. Затова очаквах всичко от него и знаех, че трябва да снимам това, което той прави, но не очаквах, че неговата неконтролируемост ще стигне толкова далеч. Например престоят ни в Индия го докара до много деструктивно състояние, не знаех какво се случва, понякога си мислих, че съм на път да снимам човек, който умира пред камерата - това не го очаквах.

Р.Й. (Spisanie.to): А как би изглеждал филмът без него, изобщо представяте ли си продукцията без Грег като герой?

Никола Ганс: В началото аз исках просто да снимам филм за пътуването, да мина през много места и да снимам какъв е духът на самото пътуване като цяло. Но за мен Грег беше емблематичният носител на такъв пътешественически дух, той е от поколението на пътешествениците и той ми позволи да заснема този дух, не бих могъл да го направя без него.

Р.Й. (Spisanie.to): Неговият начин на живот, според филма, е "съществуване заради ежедневното вълнение" – в общи линии всичко друго, освен постоянното вълнение за него е незначително в живота. Как Ви накара да се чувствате, когато живеехте като него? Хареса ли Ви неговия начин на живот и смятате ли, че е по-добър от този на повечето хора?

Никола Ганс: Труден въпрос. Всичкото пътуване ме е научило, че да живееш по пътя е много по-различен опит, да си на ново място с нови хора всеки ден е неизменно вълнуващо. Но аз не съм като Грег. Не желая да бързам и да препускам от място към място, не искам да подминавам ежедневието си или да бягам от него.

Р.Й. (Spisanie.to): Във филма говорите за чувството на пълна хармония – сатори. Как, според Вас, се постига това и има ли универсален начин, или зависи от личността?

Никола Ганс: Тази хармония означава да накараш мозъка ти да спре, съзнанието ти да си почине и да не се ангажира с нищо. Някои хора го постигат по пътя на духовни учения, с медитация например. Но това може да се постигне и чрез пътешествието – когато пътуваш от място на място, нямаш време да ядеш и си изморен... Грег постигаше сатори по този начин. За всеки е различно.

Р.Й. (Spisanie.to): Той заявява и мнението си относно разликите между живота в общество и независимия живот в планината. А какво мислите вие за тези два подхода?

Никола Ганс: Всеки прави своя избор и има различни нужди и предпочитания. Но за мен да живееш в големия град е лудница. Всеки ден мислиш как трябва да станеш, да отидеш на работа, да изкараш пари, за да си купиш неща и нямаш време всъщност да помислиш за живота си и за смислените цели. В планината можеш да срещнеш човек, който няма почти нищо, има какво да яде и къде да спи, това те кара да се замислиш какво имаш ти, какво ти е нужно и какво е важно. Аз лично съм съгласен с Грег, спокойният начин на живот, близо до природата е по-близък до мен и до щастието ми.

Р.Й. (Spisanie.to): А съгласен ли сте, че човек е създаден, за да бъде винаги на път. Какво би било, ако той е прав и всички осъзнаят, че са призвани да живеят пътувайки, без да имат дом и без да остават никъде?

Никола Ганс: Тук не съм съгласен с него. Този живот е само за някои хора. Това е живот на пълна свобода, обществото не те приковава, защото не се задържаш в него. Но подобен живот, особено като този на Грег – с наркотици и вечно бягство... не мисля, че е правилният за всички.

Р.Й. (Spisanie.to): Каква мислите, че е разликата между хората като Грег, бягащи от рутината, и тези, които не са като него?

Никола Ганс: Те не минават през същата енергия. Да се движиш безспир, да не бъдеш статичен, те кара постоянно да осъзнаваш живота, да се подсещаш, че го живееш. Докато в рутината губиш тази представа, зает си да изпълняваш нещо и навикът те кара да забравиш какво е живот. В пътуването всеки ден е като един отделен живот.

Р.Й. (Spisanie.to): Въпреки че филмът не поставя акцент върху срещите с разнообразни култури, срещите с тях със сигурност са Ви се отразили. Кое е най-важното нещо, което научихте от хората по пътя си?

Никола Ганс: За мен най-странната и важна част от пътуването беше престоят ни в Индия. Опитах се да разбера хората от тази държава, наистина се опитах и все пак не ги опознах напълно, много бих искал да се върна там. Това е друг свят, няма нищо общо с това, на което европейците сме свикнали. Не знам откъде да започна – там на живота се гледа по коренно различен начин, мирът и хармонията са изместили насилието, поне като отношение към чужденците. Чужденците там могат да правят каквото искат. Свободата е много повече, дори законите не важат. И такава държава е доста интересна за един чужденец.

Р.Й. (Spisanie.to): А мислите ли, че пътуващият човек – този, който винаги се движи – би трябвало един ден да намери място, на което окончателно да остане? И какво място би го накарало да остане?

Никола Ганс: Специално за Грег знам, че от известно време е останал в Австралия. Чувал съм и за други хора, живеещи като него, които избират Австралия. Не съм бил там и не мога да кажа какво ги привлича, но те все пак напускат и това място. Хората като тях не са способни да останат дълго без да се движат.

Р.Й. (Spisanie.to): Името на филма идва от различните типове пътуване. Каква е разликата между например бизнес пътуването, ваканцията и другите стъпки и шестата стъпка на пътуването - пътуването заради самото движение?

Никола Ганс: Чувството е много различно. На бизнес пътуване или екскурзия или почивка в хотела, не се усеща движението, хората или нямат време, или не обръщат внимание на мястото и момента. При шестата стъпка преживяването е по-дълбоко, движението създава повече усещания и пътуващият осъзнава по-пълно случващото се.

Р.Й. (Spisanie.to): И след като сте преживели такова пътуване, какъв би бил най-полезният съвет, който можете да дадете на читателите ни?

Никола Ганс: Да пътуват, разбира се. Без значение как и къде, но да излязат от държавата си, това е много важно. Около нас има толкова голям свят, пътуването вече не струва толкова много, не е за пропускане.

Р.Й. (Spisanie.to): Последният, най-важен въпрос, който ще Ви задам, е свързан с пътуването и с бягството. Много философи определят пътуването като акт, подтикнат не от желанието човек да се озове на определено място, а по-скоро от желанието да напусне мястото, на което в момента е. Съгласен ли сте с това и доколко мислите, че животът на бягство, на бездомност, е възможен?

Никола Ганс: Напълно съм съгласен, пътуването във филма ми показва колко важно е бягството, без значение къде. Но за мен важното в пътуването, целта, е да усетя разликата и придвижването; не да мислиш къде отиваш и как ще потръгнат нещата там, пропускайки човека във влака до теб, напротив – трябва да говориш с него, да го усетиш, да видиш пътя, да знаеш, че пътуваш. Пътуването заради бягството от утре, заради страха, не е много полезно. Дори да имаш нужда от почивка и от разнообразие, от бягство от време на време, не бива да те е страх да имаш дом и ежедневие.

Въпреки че "MENAR" стигна до своя край, киното на Близкия изток и Северна Африка, показа на зрителите една различна страна на пътуването и им помогна да надникнат в живота по света, а вероятно и подтикна много хора да го изпитат от първа ръка. Догодина очакваме петото му издание, заедно с още режисьори в София и още послания, които имат да отправят.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани