Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Ритъмът на изтока - пътуване през културата, музиката и вдъхновението

  22 Януари 2015 327 видяна
(7 гласа)

От датата 15-ти януари до първия ден на февруари по киносалоните в София в пълна пара се предоставя на зрителя рядката възможност да се докосне до част от света на киното, която не познава. За седма поредна година „Позор" организира фестивала „MENAR", като представя на голям екран най-отбраните игрални, късометражни и документални филми, които Северна Африка и Близкият изток предлагат.

Един от документалните филми, който участва във фестивала с цели 5 прожекции в различни кина, е „Ритъмът на Изтока" – пътуване, което перкусионистът на разпадналата се група „Fingers of Fury" Мат Стоунхаус, решава да предприеме, за да потърси вдъхновение, да опознае музикалните традиции и да върне зрителите към корените на неговото изкуство.

Нека разберем малко повече от самия Мат Стоунхаус, който се съгласи да даде интервю специално за Spisanie.to.

Реджина Йорданова (Spisanie.to): Основната причина този филм да стане реалност са, на първо място, Вашите лични музикални предпочитания. С какво перкусиите и източните ритми привлякоха един австралиец първоначално?

Мат Стоунхаус: Първо ме привлякоха източните мелодии. Звученето на техните инструменти грабна вниманието ми и от там се ориентирах към перкусиите. Традиционните барабани, с които се свири тяхната музика – тар, бендир, рик - използват страшно много мелодия, освен ритъм, и те ми послужиха като мост, който да пресека от мелодичните инструменти към перкусиите. А след като това се случи, беше естествено и други видове перкусии, като например давюла, да привлекат вниманието ми.

Реджина Йорданова (Spisanie.to): След толкова значимо събитие като разпадането на "Fingers of Fury" започвате нова глава от живота си и с пътуване през екзотични места. Ако трябваше да споделите хората, очаровани от непознати държави, бихте ли казали, че да се опознае природата на изкуството (и по-конкретно на музиката) в една местност е достатъчно, за да се разбере цялостно културата й?

Мат Стоунхаус: Бих казал, че да опознаеш която и да е форма на изкуството – музиката, танците, или пък готварските традиции или поезията – ти осигурява едно много по-дълбоко разбиране на нечия култура. По този начин човек става свидетел от първо лице на суровата красота на тази култура. Такъв опит кара човек да се влюби в звуците, в мирзимите, в пейзажите и дори в маниерите, които го заобикалят. Все пак не мисля, че единствено сблъсъкът с форма на изкуство е достатъчен, за да обхване човек пълната динамика и цветовете на една държава и народа й, но е чудесен начин да се създаде основа за по-обширно познание.

Реджина Йорданова (Spisanie.to): А колко важно мислите, че е за един чужденец да се докосне до магията на Близкия изток?

Мат Стоунхаус: От изключителна важност! И мисля, че наистина трябва това да се направи от първа ръка, като човек отиде до региона – чрез пътуването се изграждат приятелства и се преживяват историите, за които някои би прочел. По този начин всеки може да си изгради свое собствено мнение за една държава, базирано, до голяма степен, на истината, вместо да му се казва какво да мисли от машините за пропаганда с техните нездрави мотивации. Никога не вярвайте на това, което гледате по телевизията и четете по вестниците – ако веднъж мозъкът ви бъде излъган чрез страха, той ще започне да лъже сам себе си. На този ценен урок ме научи първото ми пътуване до Иран – не мога да кажа всичко за историята и усложненията там, защото не го и разбирам – но мога да кажа какво беше за мен тази държава и какво преживях през четирите месеца с приятелите, които намерих там. Хората от Запада имат навика да определят Иран само като развиваща се държава, но знаехте ли за невероятната сцена, на която се е свирил психеделичен рок още през 70-те години? Всички места крият своите изненади.

Реджина Йорданова (Spisanie.to): Вашият филм позволява на зрителя не само да чуе ритмите, присъщи на различни култури, но и да се сблъска с начина им на мислене. По какъв начин, според Вас, източната философия може да подобри западната?

Мат Стоунхаус: Началното ми намерение с този филм беше да върна зрителя към простотата на нещата. Да усетят страстта на всеки инструмент, щом чуят как този, който го е изработил, категорично заявява, че не съществуват два еднакви инструмента, и то заради различните емоции, които е чувствал, докато ги прави. Това беше важно за мен, всичко, изработено ръчно има душа, дори с всичките си недостатъци. Инструментите, които виждате, са направени от восък и кожа, а може да се види с какво внимание и грижа е подходено към изработката им, за да станат това, което са. Хората на запад са изгубили умението си да виждат красотата в занаятите и аз мисля, че трябва да им се напомня за тази красота и да се насърчават да търсят вдъхновение в нея.
Напълно смятам, че западната философия може да извлече полза от източната и затова съм много благодарен на прекрасния философ Алан Уотс, който свързва двете една с друга.

Реджина Йорданова (Spisanie.to): Мислите ли, че хората на изток имат по-здрава връзка със своите корени и защо е така, според Вас?

Мат Стоунхаус: Всъщност не мисля. Смятам, че много култури по света имат здрава връзка с природата си. Аз съм роден в Австралия и мога да кажа, че държавата има много обширна и разнообразна история за коренното си население (датираща 60-70 хил. години назад), докато сведенията за преселниците са много по-оскъдни. Като част от модерното общество с толкова разнообразна история и събрани в едно различни култури, случва се да забравяме за своите корени. Но като човек, свързан със силна връзка с природата, забелязвам, че навсякъде по света хората, които живеят в малки населени места, са по-силно свързани с естеството, отколкото тези в големите градове. Но това е нормално, ако си заобиколен от бетон и създадени от човешка ръка структури, няма как да не ти се отрази.

Реджина Йорданова (Spisanie.to): Споделяте ли мнението, че компютрите и техниката като цяло, които изместват автентичните инструменти, ще се отразят зле на музиката?

Мат Стоунхаус: Това зависи от уменията и музикалните вкусове на изпълнителя. Техниката има своето място в модерното изкуство и могат да му повлияят много позитивно. Например, обожавам старите модели синтезатори, които се използват от групи като Pink Floyd – това звучене е много добро попадение. Но не харесвам, когато подобни инструменти се използват в арабската традиционна музика, в нея те винаги доминират и започват силно да изместват акустичните инструменти. И това обикновено се прави с цел удобство или заради парични ограничения; звучи ужасно. Когато видя лаптоп на сцената, наред с всички останали инструменти, сърцето ми винаги потъва в гърдите по малко...

Реджина Йорданова (Spisanie.to): Какво е най-основното нещо, което Близкият изток има да каже на чужденците?

Мат Стоунхаус: В пътуванията си из страните, аз по-скоро се почувствах поканен. Хората искаха да ме поканят в дома и в живота си, да споделят своите преживявания. Беше много елегантно. Виждат, че имам интерес и съм любопитен и ме приемат с отворени обятия. Тяхната гостоприемност беше много освежаваща – всъщност не искаха да „кажат" нещо на чужденец като мен, а просто да споделят.
Основното, което чужденец би научил, ако пътува в тези региони, е, че в Запада съзнанията ни са твърде промити от пропаганда. Разделят ни и ни казват да се страхуваме едни от други, а що се отнася до обикновените хора като вас и мен, а не за единични екстремисти, всички различия между хората трябва да се ценят.

Реджина Йорданова (Spisanie.to): Как се промени разбирането Ви за музиката след това пътуване?

Мат Стоунхаус: Драстично. Осъзнах, че света на музиката е изключително сложно построен и тази постройка няма край, защото е направена от цялата Вселена. Всяка музикално богата култура крие толкова много жанрове, че един живот не би бил достатъчен, за да се опознаят дори част от тях. Също така, вече забелязвам, че в някои страни музикантите са по-уважавани, отколкото в други, а и някои държави са по-музикални сами по себе си. И знам, че колкото и да се упражнявам и да уча – винаги ще има някъде едно 14-годишно хлапе, което ще свири по-добре от мен. Това ми припомня да не се стремя към съвършенство, а просто да изразявам себе си и да нося на света нещо уникално.

От това, което пътешественикът музикант има да сподели с читателите, Близкият изток изглежда има достатъчно за показване. А докато фестивалът продължава – всеки има възможността да види поне мъничко от този свят.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани