Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Съветите на пътешественика - интервю с Даниел Ринц

  13 Януари 2015 476 видяна
(11 гласа)

Вероятно не са един и двама онези от вас, които с радост биха избягали от монотонното си ежедневие, но намират тази мисъл по-скоро за неосъществима.

Е, днес ще ви запознаем с един човек, който се е решил на тази крачка! Режисьорът на филма „Утре сме на друго място" (Somewhere Else Tomorrow) Даниел Ринц. Всъщност думите му са повече от вдъхновяващи и ободряващи, а представете си какво може да ви разкрие неговият филм, в който ще можете да се потопите на 18-ти януари в „Културен център G8" от 17.30ч., отново на 28 януари в „Евро Синема" от 19.45ч., и за последно на 1 февруари в „Дом на киното" от 19.00ч.

Всъщност филмът е част от програмата „Керван Сарай" на фестивала за игрално, документално и късометражно кино на Близкия изток и Северна Африка „Менар". Освен филмите, които могат да ни пренесат на десетки различни и непознати за нас места, като някои от тях ще ни забавляват, а други ще предизвикат сериозен размисъл, радикална промяна във вижданията ни и погром над предразсъдъците ни.
Затова към фестивала, който ще продължи от 15 януари до 1 февруари, ще има и тематични събития и интересни дебати!

Така че, ако ви се запознава с интересни хора и ви се гледа добро кино – това е мястото!
А ето ги и въпросите, които отправихме към Даниел Ринц.

Инес Райчева (Spisanie.to): Във филма казвате, че чрез пътешествието сте искал да отърсите от стреса, нали така? Как точно карането на мотор на големи разстояния, липсата на сигурен дом и доход намалява стреса? Изглежда ми доста натоварващо и предизвикателно.

Даниел Ринц: То е като стигнеш до ръба и да намериш мир от другата страна. Да караш мотор на дълго разстояние не ти помага да се справиш със стреса. Да срещаш нови предизвикателства, и да се адаптираш към нови ситуации всеки ден, да бъдеш далеч от дома – това със сигурност не ти помага да се справиш със стреса. И понеже енергията ми не е неограничена трябваше да различа повърхностните неща от фундаменталните. Разбрах, че последното, което трябва да правя е да се притеснявам. Тогава животът ми стана много по-простичък и приятен!

Инес Райчева (Spisanie.to): Решил сте вместо да поработите няколко години след завършването и да спестите пари, да тръгнете на път и да импровизирате – трудно ли взехте това решение? Какво е необходимо за него – кураж, безразсъдство?

Даниел Ринц: Реших да се поставя на мястото на дете и си казах „Искам го сега!" Решението беше продиктувано от наивността ми и силното ми желание за промяна. Просто не можех да си представя да работя в офис, имах отчаяната нужда да се махна! А пък се оказа, че работата, която вършех, докато пътувах е най-важният аспект от цялото пътуване – така се запознах с различни непознати за мен до този момент култури и обичаи. И съм щастлив, че стана така!

Инес Райчева (Spisanie.to): Един от участниците във филма казва, че когато е бил на път не е позволявал случващото се да му влияе – при Вас как беше? Изобщо как можем да се предпазим от влиянието на всичко случващо се, докато пътуваме и можем ли наистина?

Даниел Ринц: Всъщност мисля, че идеята на пътуването е случващото се да има влияние върху нас. Понеже аз постоянно си търсех места на които да работя, не бях сигурен колко точно време ще отнеме целта ми – именно да обиколя света. И затова не съм се опитвал просто да премина през него – то се превърна в много повече от просто фаза. Напълно привикнах към „пътешественическия лайфстайл".

Инес Райчева (Spisanie.to): Можете ли да подредите 3те най-ценни урока, които научихте по пътя?

Даниел Ринц: 1. Не премисляй излишно. 2. Не усложнявай живота си сам. 3. Винаги бъди между вярата и съмнението. Ако напълно се вкопчиш във вярата си към нещо, не ти остава шанс да го подложиш на съмнение (все пак преди се е вярвало, че планетата Земя е плоска.) А пък когато отхвърлиш нещо като напълно невярно отново се ограничаваш!

Инес Райчева (Spisanie.to): Кое от местата, които посетихте може да наречете най-любимо? И ако има такова, защо – заради красивата гледка, която разкрива или конкретен спомен го прави специално?

Даниел Ринц: Много ми е трудно да кажа! Но след като ме попитахте – две места се отличават най-много. Пакистан и Лаос, и двете места станаха изключително важни за мен, поради една и съща причина – предразсъдъците. Мислех си, че Пакистан е опасно място (самоубийства, бомбени атаки, отвличания и т.н.), че исках да го прекося възможно най-бързо! Но моторът ми се счупи точно в Белуджистан... И се наложи да остана в Пакистан доста дълго време. Достатъчно, за да разбера, че са нужни само няколко екстремиста, за да прецакат репутацията на цяла една страна. Всички пакистанци с които се запознах бяха изключително отзивчиви, мили и възпитани. А пък за Лаос не знаех нищо, но когато пристигнах се оказа, че е всичко, от което имах нужда тогава. Лаос е сред слаборазвитите държави, хората там са спокойни и щастливи. А аз бях изключително преуморен и там наистина успях да си почина, да се възстановя физически и психически – останах шест месеца.

Инес Райчева (Spisanie.to): Какво всъщност губи човек в момента, в който реши да тръгне на път, освен сигурността си?

Даниел Ринц: Багажа си! Имам предвид неговите навици и убеждения. Но това става по-скоро постепенно.

Инес Райчева (Spisanie.to): Бихте ли посъветвал хората, които пътуват много да си правят видео или други дневници? И ако да – защо?

Даниел Ринц: За лична употреба, да разбира се – направете го! Ще бъде страхотно да ги гледате след време и чрез тях да посетите местата отново. А ако говорим за това да направят публична историята си – не бих го препоръчал, не и ако са на подобно пътешествие за пръв път. Процесът по документирането на всичко случващо е сложен и отнема време, определено до някъде убива тръпката от самото пътуване. Но ако вече сте опитни пътешественици ще бъде прекрасно! Ще вдъхновите и други да пътуват. Мисля си, че колкото повече пътуваме, толкова повече ще увеличим толерантността и разбирането помежду си чрез позитивни преживявания!

Инес Райчева (Spisanie.to): Разкажете за читателите, които все още не са гледали филма – какво стана след като тръгнахте на път, а не след дълго парите ви започнаха да привършват – как се справихте, какво и къде работихте?

Даниел Ринц: Когато парите ти свършват, далеч си от дома и си напълно сам – тогава започва да става малко страшно. Но пък никога не съм се чувствал толкова свободен! Беше ме завладяло едно „няма-какво-да-губя" чувство. След като успявах няколко пъти да намирам изход от ситуацията – тоест да намирам работа и да изкарвам пари, се сдобих със сериозно самочувствие – вяра в себе си, която се оказа най-важната сила, която трябва да имаш, когато пътуваш.

Инес Райчева (Spisanie.to): Бихте ли осъществил подобно пътуване отново сега, години по-късно?

Даниел Ринц: Аз го правя! С приятелката ми в момента пътуваме от Аляска до Аржентина! На път сме вече от 9 месеца и засега всичко върви отлично, ще се върнем вкъщи след година-две. Не знаем какво ни готви бъдещето, но не мисля, че някога ще престанем да пътуваме.

Инес Райчева (Spisanie.to): Какво жертвахте, за да осъществите пътуването? Как мислите, че щеше да се развие животът ви, ако не бяхте го направили?

Даниел Ринц: Ако не бях предприел това пътешествие най-вероятно щях да съм придобил материална сигурност и чувство на стабилност. Може би щях да съм и по-подготвен за бъдещето или пък да разбера, че всъщност никога не съм бил.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани