Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Ида - златната лента на Павликовски

  22 Декември 2014 330 видяна
(4 гласа)

През есента на 2013 г. е премиерата на полско-датския филм „Ида". Негов режисьор и сценарист е полякът Павел Павликовски. Благодарение на изисканата си и ненатрапчива стилистика, изцяло различаваща се от съвременния модел, филмът получава много добри отзиви от критици и публика още с излизането си. За малко повече от година печели над 30 награди и 10 номинации.

Павликовски дълги години живее и работи във Великобритания. Първоначално се занимава с документалистика, а впоследствие – и с художествено кино. По-известните му филми са „My summer of love" (2004 г.) с Емили Блънт и „The woman in the fifth" (2011 г.) с Итън Хоук и Кристин Скот Томас. Той сам режисира и пише филмите си, сценариите обикновено са в съавторство. Филмите му са сериозни, обикновено в жанра на драмата.

„Ида", както някои критици го описват, е завръщане към корените на Павликовски. Историята на филма ни връща в началото на шейсетте години в Полша. Главната героиня – Анна, послушничка в католически манастир, се готви да даде своя обет. Сирак и отгледана от бебе в манастира, тя мисли, че няма живи роднини. Точно преди да се врече във вечна вярност на Бог, игуменката й съобщава, че леля й е жива и Анна трябва да се срещне с нея преди церемонията. Ванда се оказва пълна нейна противоположност. Още с първите разменени думи между двете става ясно, че Анна всъщност се казва Ида и е не католичка, а еврейка. Липсващите й родители са били убити от хората, криели ги от нацистите.

Ида пожелава да разбере истината и да погребе родителите си подобаващо. Двете с Ванда се отправят на път, който ще им разкрие както тайни за миналото им, така и неподозирани страни на личностите им. Сценарият е дело на самия Павликовски, а съсценарист е Ребека Ленкевич – изгряваща британска телевизионна актриса и сценаристка.

Персонажите са изградени солидно без никакъв пропуск. Централните героини – Ида и Ванда са двата полюса на една и съща крайност. Едната се е отказала от всичко в името на вярата и животът й се свежда до рутината на манастира, в който живее. Другата – съдия и член на Комунистическата партия, по своеобразен начин също е обърнала гръб на живота си – пие без мярка, пуши, отдава се на безразборен секс. Персонажите на двете героини от мига, в който се срещат, започват да се развиват и променят изключително бързо. В хода на търсенето на истината за миналото им Ида и Ванда се сблъскват с крайностите си и това довежда до съдбоносни за животите им решения. Всички останали персонажи също са изградени добре, дори у статистите личи индивидуалност.

По отношение на режисурата, филмът е елегантен и ненатрапчив. Стилистиката на „Ида" се доближава до тази на немия филм, но по никакъв начин лентата не онемява. Павликовски съумява едновременно да вдъхне живот на персонажите и да предаде историята им, но и да пресъздаде обстановката в Полша от годините след Втората световна война, когато са погубени милиони нейни граждани. Без да навлиза в излишни политически и идеологически подробности, той предава духа на времето. Нищо не остава на екрана прекалено дълго, за да досади на зрителя. Същевременно всичко, което е необходимо, попада и остава в кадър точно толкова, колкото е необходимо, за да направи впечатление, да предизвика емоция и размисъл. Кадрите са статични, сравнително кратки. Героите говорят, само когато има какво да се каже.

Обликът на филма също отговаря на стилистиката на нямото кино. Освен че е черно-бял и с оскъден диалог, той е и в нетипичен формат на картината. До някъде изненадващо, филмът е заснет в кажи-речи забравения за редовия посетител на киното почти квадратен кадър. Решението филмът да не се възползва от други цветове, освен черното и бялото, както и от ширкоекранния формат, е само и единствено в негов плюс.

Операторското майсторство на Ришард Ленчевски и Лукаш Зал е близо до виртуозното – острота и дълбочина във всеки кадър, фокус върху точния акцент и, най-вече – майсторска игра със светлината. Костюмите и гримът съвпадат не само с епохата, но и с особеностите на отделните личности. Стилистичното единство на историята и визуалните средства, с които е предадена, може да остави зрителя с чувството, че се намира между персонажите.

Актьорската игра по нищо не отстъпва на останалата част от филма. Агата Чебуховска влиза в първата си роля, превъплъщавайки се в Ида. Изгряващата актриса безупречно успява да изрази наивността, липсата на реални познания за света и чистотата на героинята си. Макар и на пръв поглед един тих и скромен персонаж да изглежда лесен за пресъздаване, подобна задача може да се окаже непосилна за много хора, предвид характерните смиреност, безизразност и потиснати емоции. Нейната съименничка – Агата Кулеша е участвала в над четиридесет заглавия, както от телевизионния, така и от големия полски екран. Кулеша до такава степен вниква в ролята на Ванда, че на моменти зрителят би могъл да се зачуди, дали двете нямат общо. Останалите актьори, макар и далеч от главни и поддържащи роли, също влагат много от себе си.

Филмът печели множество награди на международни кино фестивали, сред които за най-добър филм, за операторско майсторство, за режисура. Най-важните достижения на „Ида" са изборът на Европейския парламент за наградата ЛУКС (от латински – светлина), наградата на Полската филмова академия за най-добър филм на 2013 г., номинацията за Златен глобус (11 януари 2015 г.), кандидатурата за Оскарите (2015 г.) и успехът на Европейските филмови награди (13 декември 2014 г). Филмът е номиниран в седем категории и печели в пет от тях на ЕФН – най-добър филм, режисура, сценарий, операторско майсторство и награда на публиката.

„Ида" съвсем спокойно може да бъде окачествен като най-успешния филм на Павликовски и гордост за съвременното полско кино, който може да бъде оценен дори от публика, закърмена с еднотипните продукти на западната кино индустрия.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани