Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Неисторически филми за Втората световна война

  05 Октомври 2014 1909 видяна
(3 гласа)

Или на кои режисьори да дърпаме ушите

Един от любимите похвати на някои от (холивудските) режисьори е да подплатят достойнството на продукциите си с надписи като „базиран на действителен случай" или „вдъхновен от реални събития", а след това да изкривят историята за целите на „драматизацията".

Подобен подход е благодатен за продуцентите, но е опасен за зрителите, които нямат изградена историческа и кинематографична култура. Очевидно има редица режисьори, които не са поклонници на историческата точност. Да проследим някои от онези, които не са внимавали в часовете по история.

„Спасяването на редник Райън"

(САЩ, 1998 г., реж. Стивън Спилбърг)

Четиримата синове на Агнес Алисън са реални исторически личности от... Американската гражданска война, а не от Втората световна. Сценаристът Робърт Родат получава вдъхновение през 1994 г., когато вижда паметник на загиналите братя, и решава да го пренесе в мащабния конфликт от XX век.

Въпреки това трябва да признаем, че лентата се отличава с изключителни достойнства в първите минути, когато показва десанта на Съюзниците в Нормандия.

„Подводница U-571"

(САЩ, Франция, 2000 г., реж. Джонатан Мостоу)

Ожесточените сражения през Втората световна война се водят не само по суша, но и под вода. Филмът е опит да бъде представен един от най-значителните морски сблъсъци, след който Съюзниците се сдобиват със секретните кодове на „Енигма".

Но наистина остава само опит, тъй като още от самото начало сюжетът изневерява на историческата действителност. Зрителите остават с впечатление, че американците имат решаваща роля в паметните събития, и то в период, в който се предполага, че тактически САЩ още не участва във военния сблъсък...!

„Американизираната" версия на историята получи унищожителна критика на Европейския континент и особено във Великобритания, където скандалът напусна салоните и се пренесе на политическо ниво. Действащият премиер Тони Блеър го определи като „обида" за британските моряци, а на Бил Клинтън му се наложи да се извинява, че лентата всъщност е художествена измислица.

„Враг пред портите"

(САЩ, Франция, Германия и др., 2001 г., реж. Жан Жак Ано)

Филмът изтъква за основа документалната книга на американския историк Уилям Крейг „Враг пред портите: битката за Сталинград" (1973 г.), която описва събитията от съветско-германския сблъсък през зимата на 1942/1943 г. Освен заглавието обаче, режисьорът не е взаимствал почти нищо друго от изследването на автора.

Оттук започва и объркването. Сюжетът проследява не толкова военния сблъсък, колкото съперничеството между съветския снайперист Василий Зайцев и нацисткия му „колега" Ервин Кьониг, който пада убит в края на филма.

Само дето съперничеството е измислено - и не само то, но и персонажът на снайпериста от Вермахта, който – за целите на драматизацията – е не просто германец, а баварски аристократ; не просто войник, а майор, при това - директор на елитно нацистко училище за стрелци. Внушително, нали?

Сякаш тази манипулация не е достатъчна, та Ано решава, съвсем по френски, да добави и любовна история. И то не каква да е, ами в триъгълна форма – между червения герой Зайцев, красивата преводачка Таня (впрочем, също плод на фантазията на режисьора) и другаря Данилов. Воала!

„Пърл Харбър"

(САЩ, 2001 г., реж. Майкъл Бей)

Няма спор: Пърл Харбър е един от най-дълбоките белези в американската история, който повлиява значително върху външнополитическата доктрина на Съединените щати. Но изглежда, че режисьорът Майкъл Бей не се е стремил да пресъздаде съвестно случилото се в ранната утрин на 7 декември 1941 г.

Главните герои в лентата са изцяло измислени персонажи, а самото нападение над военните бази в Хавай са предадени с редица несъответствия. Отдавна се знае, че американското правителство е разполагало с информация за готвеното нападение, а „внезапната" атака е използвана като претекст за последвалите действия на американски политически елит.

„Черният тефтер"

(Холандия, 2006 г., реж. Пол Верховен)

Ако мислите, че манипулациите идват само от Холивуд, ето ви една и от Холандия: трилърът на Верховен е напрегнат разказ за живота в окупираната му родина, който оставя зрителите без дъх от началото до самия край. В центъра на сюжета е поставена красивата певица от еврейски произход Рашел Щайн, която е принудена да бяга от нацистите. Това, което започва като отчаян порив за свобода, се превръща в кървава борба за оцеляване. След като семейството й е предадено и убито безмилостно, тя приема фалшиво име и се присъединява към Съпротивата, чийто водач я принуждава да се внедри в немските служби за сигурност.

Филмът на холандския режисьор е представен като продължение на по-ранния му „Оранжев войник" (1977 г.), базиран на едноименната автобиографична книга на Ерик Хаселхоф Роелфзема. Лентата започва с респектиращата уговорка за сценарий, „вдъхновен от действителни събития". Въпреки това обаче трудно би защитил заявените исторически претенции. Освен войната и фактът, че германският щаб е разквартируван в Хага, останалата част от сюжета следва умелата и талантлива режисьорска фикция на Пол Верховен.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани