Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Филми, които носят ценни послания 3

  20 Май 2014 426 видяна
(17 гласа)

Филмът, за който ще говорим в настоящия материал, е като цвете сред бурените. Страшно забавен на моменти, особено заради невероятния Зак (Zach Galifianakis, "Последният ергенски запой"), който може да накара дори дърво (в буквалния и преносен смисъл) да се засмее! Но тук го виждаме в по-различна светлина, тъй като филмът има и своите сериозни и драматични ситуации. Онези горчиво-сладки моменти, в които понякога попадаме и се променяме, без да си дадем сметка за това. Гледайте този филм, независимо на колко години сте!

It's Kind of a Funny Story (2010) – „Всъщност е забавна история"

Филмът ни разказва историята на тийнейджъра Крейг, който, макар и само на 16, е на ръба на своите сили. Той е толкова стресиран, емоционално и психически изстискан от всичко случващо се около себе си, за което не е подготвен, че прави неуспешен, траги-комичен опит за самоубийство.

Крейг е на мнение, че животът му е безсмислен, а самият той не може да намери своето място – което сигурно е познато на почти всеки тийнейджър. В следствие на всичко това той взима решението да влезе в психиатрична клиника, за да лекува депресивното си състояние. Но изглежда сякаш го прави, за да предизвика себе си. Да разнообрази живота си, който не се развива в желаната от него посока.

Там той среща Боби (Zach Galifianakis) – мъж, около четиридесетте, с разпаднал се брак, едно дете, без работа и никаква посока в живота си. Двамата всъщност доста си допадат – свързва ги това, че се чувстват неразбрани и отритнати от обществото, в което с усилия се опитват да се впишат.

Освен с него, в клиниката Крейг се запознава и с Ноел – симпатично младо момиче, в което не му отнема много време да се влюби. Оттук нататък следват интересни перипетии, наситени с хумор и драма, през които главният герой преминава заедно с останалите пациенти на психиатрията, а те определено дават повод за размисъл. Един от въпросите, които можем да си зададем е:

Толкова ли е лошо да бъдеш различен?

Тривиален въпрос! И все пак – толкова ли е лошо, наистина?

Веднага се подсещаме за тази мисъл – „Да си добре приспособен към болно общество не е признак на добро здраве!" С тъжна усмивка можем само да признаем, че това е вярно.
Да си различен е като болест, която за съжаление не е заразна!

Трябва да се плъзгате по добре установените стереотипи, ако искате да сте част от „групата". Да си мълчите, но и да сте откровени лицемери и да си придавате вид, че не ви пука за абсолютно нищо на тоя свят. Защото това е готино. Ако не се впишете в тесните, противни рамчици, които повечето хора искат да ви нахлузят като чувал на главата, може и да станете отшелници (по-добрият вариант).

Е, споко, надежда има! Ако си намерите хора от „вашата порода" ги дръжте близо и не ги изпускайте. Не забравяйте кои сте, в опит да се подчините на ужасяващите стереотипи в съвременния свят. Бъдете такива, каквито искате да бъдете, а не каквито някой ви налага да бъдете – за добро или за лошо. Запитайте се дали се гордеете от това що за човек сте и от вашето отношение към околните – ако нямате забележки, всичко е о.к.

Странните периоди в живота ни са неизбежни. Тогава, когато губиш земята под краката си и просто няма как да поемеш нанякъде. Тогава, когато си сред гъста мъгла и не виждаш собствените си крачки. Всеки ги има, но много хора живеят с идеята, че само на тях се случват. Добрата новина е, че има рецепта за справяне с тях, тя е универсална, а лошата е, че на практика се осъществява доста по-трудно!

Това, което може да направите в такива моменти е да си зададете въпроса къде искате да бъдете? Накъде сте се запътили, какво искате да постигнете? След като си дадете отговор, трябва да се въоръжите с търпение и упоритост и да не забравяте усмивката си!

Пътят към себе си

Това е красноречива метафора, защото всеки от нас трябва да се открие. Да се намери сред другите, сред всичко друго. И да знае, че това е той, такъв, какъвто иска да бъде. А това не е никак лесно, понякога отнема целия живот. Някои успяват да разберат себе си по-рано – за едни това е късмет, за друга съдба или просто резултат от непрестанни опити за самоусъвършенстване, което, в крайна сметка, като компас ще ви посочи накъде да поемете.

Не се забравяйте, не се скривайте, не се прекроявайте, не се пренебрегвайте! А се обичайте. Все пак вие ще трябва да търпите самите себе си до края на живота си.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани