Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Световния фестивал за анимационно кино във Варна

  18 Септември 2012 170 видяна
(0 гласа)

За организаторите бе важно да дадат поле за изява на млади, едва прохождащи в дебрите на седмото изкуство, кинотворци. Първо на фестивала за анимационно кино се представи ENSAD - Paris.

На 11.09.2012 г. на Световния фестивал за анимационно кино във Варна се представиха френските студенти от сдружение ЕНСАД. Програмата имаше водещ от френска страна, който анотира студентските проекти. За тях ще ви разкажем малко по-подробно.

Sans Quene Ni Tete от Сандра Десмазир (Sandra Desmazieres) прилича на картина от Гоя, с искрящи, ярки тонове на червеното. Жена се събужда от звъна на будилник, става, излиза от вкъщи и се гмурка в тълпа от чудаци. По улиците и в градския транспорт се срещат нещастници от всякакъв калибър. Но метрото е само средство, с което главната героиня да стигне до най-неприятното от ежедневието си - работата на каса в супермаркет. Там тя се отегчава до смърт, вършейки едно и също упражнение, подобно на машина. Шефът ѝ изисква да бъде бърза и прецизна като робот. Накрая касиерката маркира главата на началника си, опакова го в плик и го подава на поредния клиент, който отнася сприхавото нищожно човече със себе си. След изтощителния ден, госпожицата се прибира вкъщи, съблича се и влиза във ваната. Отпускането във водата, води до потъване в свят на мечтите. Релаксирайки младата жена се освобождава от задръжките си, става от ваната и изяжда златната си рибка. Отново в леглото и пак онзи ужасен звън на будилник! Всичко започва от начало...! Това е жестокото ни ежедневие, постепенно убиващо човешкото в нас. Авторката е уловила съвършено недъзите на съвременното общество. Шестминутната анимация, рисувана на хартия, е наградена с Cartoon d'Or 2003.

Дърво, магаре пасе край него... На хоризонта се вижда къща. През вратата ѝ преминава магаре. Покрай чифтокопитното прелита птица, въпреки че животното е затворено между четири стени. И отново зрителя се връща при дървото, а после пак в къщата, където магарето ръфа от стол. В кадър се появява шкаф, започват да валят ябълки от тавана. Изведнъж зайче заподскачва край купа с плодове и започва да ръба от тях, заедно с магарето. От пода изниква китара, на която животното засвирва с език, докато бухал и агне му правят компания. Агнето, всъщност е малка овчица, приятелка на магарето. Двамата се целуват страстно. Неочаквано се извива буря, дърветата навън се огъват, а в къщата започва да вали дъжд, заради протеклия покрив. Всички в постройката се издавят, единствено магарето остава живо. А навън е другото магаре, наглед абсолютно еднакво с това в къщурката, но оцеляло само, калено в много бури и неизнежено от лукса. То е щастливо, за разлика от своя събрат. Лентата също присъстваше в сектирания за фестивала във Варна от ЕНСАД блок със студентски продукции.

Ромен Бланг - Тайлър (Romen Blang - Taylor) е решил да изненада зрителя, представяйки друг социален проблем. Първият кадър е със затъмнен мъжки силует. След като камерата се разхожда по цялата фигура, идва ред и на обстановката- голи стени и под. Всеки път щом мъжът се раздвижи, се чува музика. Той открива, че може да свири на пода и стените. Чува шум. В съседната стая има друг като него, който издава звуци с движенията си. Дели ги една стена. Накрая се откриват един друг. Решават да си мерят силите, като се надсвирва и зазвучава джаз парче, изсвирено от двамата. Появява се трети човек, а първите двама се събират в една стая, след като вторият преминава през стената струна. Първият се ядосва и сритва стената, но се заклещва в нея. Хаосът е пълен, когато стаите започват да се клонират, заедно с хората в тях. Килиите с черни човечета образуват куб, след това многоъгълник, а накрая планета, даваща начало на още планети. Хората започват да се прескачат, населват цялото пространство около себе си. Авторът е засегнал темата за многочислеността на земното население и недостатъчната площ за него.

Footing one food е игра на плодове и зеленчуци от пластелин, доказваща колко съвършени са формите на природата. Страстните танци на моркови и домати създават форми като от калейдоскоп. В забава се включва и италианска паста, спагети стоят за тестени мидички, подскачащи в различни посоки. Накрая всички се събират, за да изградят образа на Мерилин Монро, гледащ зрителите от дъното на черна чаша. Надин Бюс наистина се е постарала да създаде забавен, цветен и интригуващ късометражен филм, задаващ по, уж, лековат начин въпроси за живота, стойността на природата и сътвореното от човека.

Леонард Коен (Leonard Cohen) също впечатли с продукцията си Plato (Платон). Филмът е рисуван на хартия, като на образите е придаден допълнителен обем. Продукцията е с времетраене 7 мин. 50 сек. Черно-бялата лента от 2010-та разказва за мъките на всеки един творец. Художник стои пред статива и чертае форми. Няколко пъти захвърля правоъгълници и квадрати, дори многостен, докато не му идва идеята да начертае куб. Неговото гениално творение е разчертано, но нещата излизат извън контрол. Кубът започва да се клонира. Редицата от фигури започва да заема застрашителни размери. Притиска своя създател в ъгъла и не му дава да излезе от затвореното пространство. Едва не го смачква. Докато текат опитите на човека за измъкване, върви рок музика, която засилва напрежението. Накрая, кубовете привидно се оттеглят, давайки възможност на твореца на сътвори последната си творба. Той чертае разгъвка на куб, за да увисне на нея, като разпнат на кръст от Голгота.

Коен ни напомня, че твърде много експериментираме с нещата от ежедневието си и прекомерното любопитство ни играе лоша шега. В опитите си да създадем велики открития ежедневно произвеждаме по един Франкенщайн, който иска да убие създателите си. Защо не нашият Франкенщайн да са ГМО-храните и клонираните организми?!

Филмите, дело на младите френски студенти, демонстрират абстрактен начин на мислене. Те различни от всичко останало, правено от европейски и американски кинематографисти. Трудносмилаеми са за масовия зрител, но веднъж разбрани и осмислени идеите в тях влизат под кожата и се загнездват там трайно!

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Четени

Коментирани